Решение № 96 от 17.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Благоевград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101810 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от И. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б, чрез адв. П. Й. Н., против „Ф, със седалище и адрес на управление гр.С, представлявано от И Предявен е отрицателен установителен иск, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 9870 лв. /девет хиляди осемстотин и седемдесет лева/, от които 2450 лв. лихва и 7420 лв. такса към финансов партньор, предвидени в Договор № 1361265 за предоставяне на потребителски кредит от 25.06.2024 г., сключен между страните по делото.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответното дружество „Ф, което оспорва ищцовата претенция.

Ищецът твърди, че на 25.06.2024 г. между него и ответното дружество бил сключен Договор № 1361265 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответното дружество „Ф му било предоставило в заем сума в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, като освен връщане на главницата по договора за кредит, И. В. Д. се задължил да платил годишна възнаградителна лихва в общ размер на 2450 лв., при лихвен процент от 23,33 % и годишен процент на разходите 49,66 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит на 26.06.2024 г. между него и M, със седалище и адрес на управление в М бил сключен Договор за гаранция, съгласно който Гарантът предоставял гаранция, като се задължавал да обезпечил изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за потребителски кредит № 1361265 от 25.06.2024 г., за което следвало да получил такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 7420,00 лв., дължима от И. Д..

Излага, че по процесния договор за кредит бил заплатил следните суми: на 30.07.2024 г. сума в размер на 938 лв., сума в размер на 600 лв., на 30.09.2024 г., - сума в размер на 340 лв., на 01.10.2024 г. - сума в размер на 1 153,66 лв. на 05.12.2024 г., - сума в размер на 950 лв. на 29.01.2025 г., - сума в размер на 938 лв. на 07.02.2025 г. - сума в размер на 1 500 лв., като общата сума, която бил е заплатил към „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД била в размер на 6 419,66 лв. (при главница 7000 лв.) Смята, че по процесния договор за кредит не било спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място навежда, че в Договор за 1 кредит № 1361265 от 25.06.2024 г. не било посочено, че по задължението за обезпечаване на кредита се дължала такса или комисион, въпреки това в Договора за поръчителство, сключен между И. Д. и M p.l.c. било посочено, че се дължала такса за банкова гаранция в общ размер на 7420,00 лв. Счита, че дължимата такса за банкова гаранция към финансов партньор не представлявала такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Изразява позиция, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД била нищожна. В Договор № 1361265 за потребителски кредит от 25.06.2024г. липсвал съществен императивно предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК реквизит, а именно: липсвал начинът на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, информация за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Заявява, че в процесния договор за кредит не била посочена общата сума, дължима от кредитополучателя, представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, като по този начин било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 49,66 % бил неточен и заблуждавал кредитополучателя /потребителя/, тъй като предвиденото в чл. 5 от договора, условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следвало да се включили в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, в противен случай това ще довело до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което било равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. Смята, че в случая била приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Ответното дружество смята предявения иск за неоснователен. По отношение твърдението на ищеца, че процесният Договор за кредит бил нищожен се иска от съда да приеме това твърдение за неоснователно. Заявява, че било неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Мултитуюд Банк (Малта) било условие за сключване на договор за кредит. Сочи, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не било задължително условие за сключването на договора за кредит и не увеличавало възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия, като избраната възможност залягала в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителят бил направил при подаването на заявка за кредит, т.е. същата уговорка се явявала индивидуално договорена по избор на потребителя. Поддържа, че ищецът бил избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от М и след като се бил запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Сочи, че ищецът, след като първо сам бил посочил М (Малта) като поръчител и бил получил информацията, съответно проектите на договорите, бил потвърдил изрично чрез CMC, че желаел да сключил договора за потребителски кредит при посочените условия. С оглед изложеното не била налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е ЗЗП, като по никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не бил въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите.

При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори били посочени сумите, които последният би дължал спрямо М ако избрал дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него. Неоснователни били твърденията, че било налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, като клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала избраната от 2 самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не бил задължен да сключил договора. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК изразява позиция, че договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като бил незадължителен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 9870 лв. /девет хиляди осемстотин и седемдесет лева/, по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1361265 от 25.06.2024 г.

Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от установяване на факта, че процесното задължение не е възникнало в правната сфера на ищеца. Като тежестта за доказване на предпоставките, при които това задължение се поражда, се носи от ответната страна. В тази връзка ответникът следва да докаже наличието на главно задължение, произтичащо от валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за Договор за кредит № 1361265 от 25.06.2024 г., по силата на който има качеството на кредитодател, а ищецът на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на заемната сума по договора в размер на 7000 лв., както и че посочените от ищеца клаузи не противоречат на закона. От своя страна ищецът следва да докаже при условията на непълно и насрещно доказване, че процесният договор за кредит противоречи на сочените от него императивни правни норми, а именно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Във връзка с тези предпоставки е необходимо да бъде съобразено следното:

Не се спори между страните, че между ищеца И. В. Д. (като кредитополучател и потребител) и ответника „Ф (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 25.06.2024г. процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1361265. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия процесен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1361265, от Погасителен план към него и Преддоговорна информация /Стандартен европейски формат/. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в размер на 7000 лв. Не е спорно и обстоятелството, че съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит на 26.06.2024 г. между ищеца Д. и Multitude Bank p.l.c., със седалище и адрес на управление в Ма, бил сключен Договор за гаранция, съгласно който Гарантът предоставял гаранция, като се задължавал да обезпечил изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за потребителски кредит № 1361265 от 25.06.2024 г., за което следвало да получил такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 7420,00 лв., дължима от ищеца.

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница в размер на 7000 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,66 %; договорна лихва в размер на 2450 лв.; общата дължима сума по кредита в размер на 9450 лв.; срок на кредита – 18 месеца, като заемателят се задължава да върне заема с месечни плащания съгласно Погасителния план към договора, с първа падежна дата 25.07.2024г. и последна падежна дата 17.12.2025г.

Както стана ясно в чл. 5 от процесния договор за кредит било предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на 3 обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

Видно от приетото копие на Договор за гаранция от 26.06.2024г. и Погасителен план към него е, че е било предвидено задължение на потребителя за заплащане на такса за предоставяне на поръчителството в размер на 7420 лв., като посочените разходи за тази такса не се включват в ГПР.

Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 49,66 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора възнаграждение за предоставяне на обезпечение, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 25.06.2024г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., според които годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. На това основание се явява и нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство към процесния договор за потребителски кредит.