Решение № 207 от 30.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Бургас, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20232120100269 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2, вр. чл.101 от ЗЗД.

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от И.

В. И., представляван в производството по делото от адвокат Н. Д. Д., против Г. М. Т., в която излага, че ответната страна дължи на ищцата сумата 2 502, 08 лева, поради това, че през 2018 година поискала да й бъде предоставен заем в размер от 2 000 лева. Сумата й била предадена с приемателно – предавателен протокол на 09.11.2018 година в присъствието на свидетеля Ж.

П. И.а и до настоящия момент не й е върната. Поискала сумата да й бъде предоставена, за да може да погаси наем към Община Бургас за използване на общинска земя за ползвания от нея павилион. В момента ищцата нямала налични 2000 лева и затова се договорили да изтегли кредит, като ответната страна ежемесечно да внася месечна вноска по кредита. За целта й копирал договора и погасителния план, за да може ежемесечно да погасява изтегления от него кредит и дадения заем в размер от 2 000 лева. Потребителския кредит бил предоставен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на основание договор за потребителски кредит.

Твърди се, че след като получил парите от кредита ищецът ги предоставил на ответната страна чрез приемо – предавателен протокол от 09.11.2018 година. В приемо – предавателния протокол се договорили заемателят да изплаща ежемесечно сумата 114, 68 лева, която е посочена в погасителния план на кредита до пълното му погасяване, плюс такси по обслужване на същия. След предаване на заема на заемателя и настъпване на падежа на договорените условия за погасяване на представения заем, 1 заемателят не предоставил уговорената сума на заемодателя И. И. и не предприел действия за погасяване по сметка на банката.

Посочено е, че след няколко поредни неплащания по кредита от страна на ответника, ищецът предприел действия за заплащане на погасителни вноски по кредита с цел банката да не обяви кредита за лош и за предсрочно изискуем. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен подписан от страните по делото документ, наименуван от страните „приемо – предавателен протокол“. В същият е посочено, че на 09.11.2018 г. страните сключват писмен договор във връзка с изтеглен от ищеца договор за потребителски кредит от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в размер на 2000 лв., която сума била предадена на ответницата, като същата поела насрещно задължение да погасява задълженията по кредита ежемесечно в размер на 114, 68 лв., която сума била посочена в погасителния план към договора за потребителски кредит до неговото пълно погасяване, включително с таксите му за обслужване.

По делото е представено удостоверение с изх.№ТС1374794 от 13.01.2024 г., издадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в което е посочено, че И. В.

И. с ЕГН ********** е ползвал кредитен продукт от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – потребителски кредит в размер на 2502, 08 лв. и срок на погасяване 30 месеца, съгласно договор за потребителски кредит №********** от 09.11.2018 г. Към 13.01.2023 г. задълженията по посочения договор били напълно погасени.

По делото е представен и договор за потребителски кредит №********** от 09.11.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и И. В.

И. с ЕГН **********, за предоставяне на кредит в размер на 2000 лв., като общият размер на дължимите от кредитополучателя суми били 2502, 08 лв.

Кредитът е следвало да бъде погасен в рамките на тридесет месечни погасителни вноски, така както е посочено и в погасителния план, който е част от договора. Видно от същия е, че всяка вноска била уговорена в размер на 114, 68 лв. Падежът на първата вноска е настъпил на 15.12.2018 г., а този на последната на 15.05.2021 г. Представен е и рамков договор за платежни услуги за физически лица, сключен във връзка с посочения по – горе договор за потребителски кредит.

По делото са представени разписки, издадени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от които е видно, че И. В. И. е заплатил 118, 80 лв. на 14.12.2018 г., същата сума на 14.01.2019 г. и 114, 80 лв. на 07.02.2019 г. Основание за внасяне на сумата е посочено, че е гореописаният договор за потребителски кредит.

По делото е разпитан свидетел.

От показанията на свидетеля Ж. И.а, без дела със страните, съпруга на 2 ищеца, заявява, че е присъствала лично, когато съпругът й предал на ответницата сумата от 2000 лв., която преди това била изтеглена като кредит от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Присъствала е и на уговорката ежемесечно да се връща сумата на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като до ден днешен тази сума не е върната.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 127, ал.2, вр. чл.101 от ЗЗД е да докаже, че с ответницата е сключено съглашение за встъпването й в дълг, поет от ищеца, поради което и с ответницата са солидарни длъжници, припадащите се на всеки части от общото задължение, както и заплащането от негова страна на сума, надвишаваща собствената му припадаща се част за конкретен период.

Тук е мястото да се посочи, че предметът на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения /Така и Решение от 20.02.2012г. по гр.д.

№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС, Решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. и др./. Въпреки, че с доклада по чл.140 от ГПК, съдът е квалифицирал иска като такъв по чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД, то при постановяване на решението, съдът намира, че коректната правна квалификация, съобразявайки твърденията досежно уговорките и отношенията между страните по делото, е именно така дадената в настоящия съдебен акт, която почива на базата на поето от ответницата задължение към кредитора на ищеца – встъпване в дълг, и съответно плащане от страна на ищеца на сума, надвишаваща собствената му припадаща се част от общото задължение.

Следва да се посочи и че съобразно практиката на ВКС, когато съдът възприеме различна от дадената в доклада си правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска /Напр. Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК/.

В настоящия случай по делото се установява, че ответницата е встъпила в задълженията, които са възникнали за ищеца по делото. Същият е бил страна и сключил договор за потребителски кредит за предоставяне на сумата от 2000 лв. със задължение да върне сумата от 2502, 08 лв. При тези условия ответницата е сключила с ищеца писмено съглашение по силата на което същата се задължила да изплаща този потребителски кредит при условията посочени в погасителния му план.

Съобразно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника.

3

Независимо от това, с кого е сключено съглашението встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Заместването в дълг по чл.

102 ЗЗД се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението.

Встъпилият има право да се оттегли, ако съглашението за встъпване е сключено с длъжника. Съглашението с длъжника е двустранна сделка, но въпреки това встъпилият може да се откаже изцяло или частично от нея с едностранно волеизявление при наличието на съответните предпоставки.

Съглашението с длъжника е особен договор в полза на трето лице, като длъжникът е уговарящ, встъпващият - обещател, а кредиторът - бенефициер.

Особеното е, че при договор в полза на трето лице уговорката може да бъде отменена от уговарящия, а от съглашението за встъпване може да се оттегли обещателят. Когато встъпващият е получил нещо от длъжника, за да встъпи в задължението му, той не може да отмени съглашението без да върне на длъжника полученото, а когато полученото е самият предмет на задължението, оттеглянето е невъзможно без предметът на задължението да бъде върнат на длъжника /Така Решение № 447 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2013 г., IV г. о., ГК/.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че въпреки предоставянето на сумата по кредита на ответницата, на практика страните са уговорили встъпването в дълга на ищеца. Без значение е обстоятелството, че страните първоначално са уговорили предоставяне на сумата в заем от страна на ищеца, доколкото същият е заявил, че не разполага с такава сума. Това е и основанието същият да сключи договора за потребителски кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Уговорката за предоставяне на заемната сума на ответницата не обвързва кредитодателя, доколкото последният не е уведомен за нея и липсва одобрение за това. Това обаче няма значение по отношение на вътрешните отношения между страните. Факт е, че независимо с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението /Така и Решение № 34/17.02.2014 г. по гр. д. № 2586/2013 г. на ВКС на РБ, IV г. о./.

При това положение, във вътрешните отношения между солидарните длъжници намират приложение правилата на чл.121 и сл. от ЗЗД. Така съобразно чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. В чл.127, ал.1 от ЗЗД е посочено, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. В случая обаче, се установява отклонение от това диспозитивно правило, тъй като по делото се установява, че цялото 4 задължение следва да се понесе от ответницата, доколкото същата се е възползвала изцяло от заемната сума, предмет на посочения по – горе договор за потребителски кредит. Това съответства и в пълнота на уговореното между страните по съглашението за встъпване в дълг.

Доказано по делото се явява и плащането на цялото задължение от страна на ищеца, видно от представените по делото писмени доказателства, като ответницата не е провела насрещно доказване за изпълнението на собствените си задължения, предвид и уговорките между страните.

Съобразявайки изложеното, съдът намира за доказана и основателна исковата претенция, предявена от ищцовото дружество.

При този изход на спора на ищеца се дължат разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който ищецът и процесуалния му представител са отразили, че сумата за правна защита и съдействие е в размер на 350 лв. Посочено е, че сумата следва да се погасява разсрочено. По делото липсват представени доказателства за заплащане на сумата в брой или по друг начин. В самия договор не е отбелязано заплащането й в брой. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случай и предвид изложеното, на ищеца се следват разноски за заплатена държавна такса, които са в размер на 100 лв.