Решение № 226 от 17.07.2020, Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

17.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд състав

На

30.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер

533 по описа за

2020 година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-000475/24.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП, на Р.М. ***, с ЕГН **********.

Жалбоподателят Р.М.Р. твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Не бил извършил посоченото в него нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставянето на АУАН и наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното постановление и да му присъди разноските по делото. Представя писмени бележки, в които излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Сочи, че не била спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Актосъставителят и свидетеля не били очевидци на нарушението и затова следвало да се осигури присъствието на други двама свидетели, което обстоятелство изрично да се отбележи в акта. Изтъква, че описаните в акта и наказателното постановление деяния не били съставомерни, допуснати били и процесуални нарушения от страна на наказващия орган при издаване на атакувания акт.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.03.2020 г. свидетелите Б.М. и Р.П. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа съгласно утвърден график. Около 09.00 часа на същата дата служител от ОДЧ ги уведомил за настъпило ПТП в с.Пряпорец, общ.Черноочене. Свидетелите М. и П. посетили мястото на произшествието, където установили настъпило ПТП с единствен участник лек автомобил „Форд Фокус“ рег.№ К 1215 ВС, който би управляван от жалбоподателя Р.М.Р.. Контролните органи изяснили механизма на настъпилото ПТП, тъй като превозното средство все още било на място, макар и водача му да не се намирал там. Констатирали, че на 13.03.2020 г. около 05.45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ рег.№ К 1215 ВС по пътя в с.Пряпорец. До табелата за край на населеното място, в посока към с.Драганово, при движение с несъобразена скорост на десен завой и без да контролира достатъчно превозното средство, водачът излязъл в ляво, извън пътя. Той се блъснал в еластична ограда (мантинела), след което се преобърнал извън пътя. Вследствие на това настъпило ПТП с материални щети по автомобила и еластичната ограда. По-късно същият ден жалбоподателят Р.М.Р. бил установен и се явил в сектор ПП-Кърджали. Там свидетелят Б.М. му съставил и връчил акт за установяване на административно нарушение по чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП, който той подписал отбелязвайки, че няма възражение. На 24.03.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на Р.М.Р. административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите Б.М., Р.П. и М.И., както и от писмените доказателства, приети по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 13.03.2020 г.; Докладна записка от 18.03.2020 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за регистрация и собственост на МПС; Протокол за ПТП № 1575924 от 13.03.2020 г.; Заповед Рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.

По т.1 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Контролът върху управлението се изразява в постоянното внимание на водача за техническо овладяване на автомобила отвътре, т.е. да владее работата върху техническите елементи и системи за неговото управление. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на 13.03.2020 г. на пътя в с.Пряпорец, жалбоподателят Р.М.Р. е нарушил посочената норма, тъй като не е осъществил непрекъснат контрол над управляваното от него МПС „Форд Фокус“ рег.№ К 1215 ВС.

Затова правилно е прието, че е налице самостоятелно деяние по чл.20, ал.1 от ЗДвП, което е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 20 лв. В такъв размер е и наложеното на жалбоподателя административно наказание, което настоящия съд с оглед обстоятелствата по делото счита за справедливо. При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление в частта относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Няма никакво съмнение, че Р.Р. е наказан за това, че не е контролирал управлявания от него автомобил, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неоснователен е и довода за неспазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от мл. автоконтроильор Б.М., в присъствието на свидетеля Р.П., като и двамата са присъствали при установяване на нарушението. Това е видно от показанията на разпитаните свидетели, а също и от отбелязването в самия акт. На следващо място, действително в текста на чл.40 от ЗАНН е посочено, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага обаче задължителното посочване на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при евентуално оспорване на наказателното постановление. Това следва и от анализа на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, според която АУАН може да бъде подписан и от един свидетел. Видно от материалите по делото това изискване е било спазено, поради което и подписването на

АУАН само от един свидетел не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Ето защо в тази част наложеното наказание за административното нарушение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.20, ал.2 от

ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП гласи, че този който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В случая поведение на жалбоподателя, което да кореспондира с тази правна квалификация на нарушението не се твърди и не е описано. В акта и наказателното постановление е посочено, че водача Р.Р. се е движил с несъобразена скорост и без да контролира достатъчно автомобила, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети. Няма данни обаче и не се споменава изобщо в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление какви са били атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, по отношение на които жалбоподателят не е съобразил скоростта на движение. Текстът на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Съобразяването с пътната обстановка е отчитане на известни, видими и съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за движението. Данни за подобни неблагоприятни фактори не са описани от актосъставителя и наказващия орган, респ. не са установени, поради което съдът намира, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин да е извършено процесното нарушение. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на нарушението, да даде пълно и ясно фактическо описание на деянието по чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и/или конкретните условия на видимост, а това в случая не е сторено. И тъй като административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, то неправилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Ето защо, административното наказание за това нарушение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Разпечатката съдържа 42 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b37a5e23-cfcf-4f04-9a17-2859f61ad853