Определение № 1410 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1410 гр. Варна, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500615 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр.чл.130 от ГПК.

Възз.ч.гр.дело № 615/2024г. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на А. С. Ф. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв. Ц. И. АК Русе, срещу Определение № 976 от 24.01.2024г., постановено по гр.д. № 9123/2023г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството по гр.д. № 9123/2023г. по описа на ВРС състав, образувано по молба на А. С. Ф. с ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1, т.1 и ал.4 от ГПК във вр. чл. 7, т.1, б. б от Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“ КЧТ клон България със седалище гр.София жк зона Летище София сграда ИВТ.

В хода на извършената проверка на допустимост на исковата молба първоинстанционният съд приема за процесуално недопустим предявения иск доколкото липсва съответствие между неговия петитум и вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение. Приел е, че е налице противоречие в твърденията на ищеца относно процесния полет, доколкото в заповедното производство е посочил, че е същият е отменен, а в исковата молба посочва, че полетът е бил изпълнен с голямо закъснение – над 30 часа.

Отделно съдът е настоявал да се въведе петитум в частта относно валутата, в 1 която е предявен иска, при отчитане, че в заповедта за изпълнение е присъдена сУма в евро. Тъй като в указания срок, ищецът не е поправил така констатираните нередовности на исковата молба, съдът е прекратил производството по иска.

Частният жалбоподател настоява за отмяна на определението като неправилно и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че разпореждането е неправилно, тъй като според правилата на ЕС полети, закъснели с 5 и повече часа се считат отменени, като с оглед на което в исковата молба е посочено, че полетът е закъснял с 30 часа, равносилно на отменен по отношение на пътника, който не е излетял с този полет.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Внесена е дължимата държавна такса. Производството по жалбата е допустимо и същата подлежи на разглеждане по същество :

От книжата по приложеното гр.д. № 9123/2023г. по описа на ВРС се установява, че производството по делото е образувано по искова молба на А.

С. Ф. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв. Ц. И. АК Русе, за установяване дължимостта на сума в размер на 782.33 лева, представляваща левовата равностойност на 400 евро, обезщетение по чл.7, т.1, буква б от Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г., относно създаване на общи правила и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.04.2022г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – до окончателното изплащане на вземането.

Производството по гр.д. № 9123/2023г. по описа на ВРС е предшествано от успешно поведено за заявителя заповедно производство по ч.гр.д. № 4624/23г. по описа на ВРС, по което по заявление от А. С. Ф. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв. Ц. И. АК Русе срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“ КЧТ клон България със седалище гр.София жк зона Летище София сграда ИВТ за присъждане на сумата от 782.33 лева, левовата равностойност на 400 евро, представляващо обезщетение на осн. чл.

7, т.1, б. б от Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11 2 февруари 2004г. за отменен полет от летище Лондон до летище Варна, планиран да излети на 24.06.2022г., заповедният съд изцяло е уважил заявеното искане като е присъдил сумата от 400 евро, като е посочил, че същото е „обезщетение по чл.7, пар.1, б.б във вр. чл.5 пар.1 б.в от Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г.“.

Присъдени са сторените съдебно-деловодни разноски.

Исковият съд е приел, че е налице противоречие в твърденията на ищеца относно процесния полет, доколкото в заповедното производство е посочил, че е същият е отменен, а в исковата молба посочва, че полетът е бил изпълнен с голямо закъснение – над 30 часа. Отделно съдът е настоявал да се въведе петитум в частта относно валутата, в която е предявен иска, при отчитане, че в заповедта за изпълнение е присъдена сема в евро. Тъй като в указания срок, ищецът не е поправил така констатираните нередовности на исковата молба, съдът е прекратил производството по иска.

Производството по иска за установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422 ГПК се характеризира със свои специфики.

Производството по този установителен иск се развива в предметните и субективни предели на издадената заповед за изпълнение. Исковият съд дължи служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на производството с правно основание чл. 422 ГПК - дали заявеното в исковата молба вземане съответства на това, за което на ищеца е издадено изпълнително основание, налице ли е съвпадение на страните в заповедното и исковото производства, спазен ли се срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и този за предявяване на установителен иск.

За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Частната жалба е основателна.

С Регламент №261/2014г. се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, ползващи въздушен транспорт, които се 3 озовават в три различни ситуации : при отказ на борда против тяхната воля, при отмяна на полета и при закъснение на техния полет (чл.1).

Регламент № 261/2004 предвижда два различни случая на закъснение на полет : от една страна, в някои хипотези, като закъснението на полет по чл. 6 от същия регламент се взема предвид единствено закъснението на полета след времето на излитане по разписание; в други хипотези меродавно за регламента е закъснението на полета, констатирано при достигане на крайния пункт на пристигане. Посочването на различни случаи на закъснение е съвместимо с член 19 от Конвенцията от Монреал, в който се използва изразът „закъснение при въздушния превоз на пътници“, без да се уточнява на кой етап от подобен транспорт следва да се констатира въпросното закъснение.

В решението си от 19 ноември 2009 година по Съединени дела С-402/07 и С-32/07 Съдът на ЕС посочва, че полетът има „закъснение“ по смисъла на чл.6 от Регламент №261/2014г., ако е извършен в първоначално предвидения план и ако действителното време на излитане е по-късно от времето на излитане по разписание, докато съгласно чл.2, б.л от същия регламент отмяната на полета е последица от неекплоатацията на предварително планиран полет.

Подобно на пътниците, чиито първоначални полети са отменени и на които въздушния превозвач не е в състояние да предложи премаршрутиране при условията по чл.5, параграф 1, буква в, подточка III от Регламент №261/2014г., пътниците, чиито полети имат голямо закъснение, тоест закъснение с продължителност, равна или по-голяма от три часа, имат право на обезщетение на осн.чл.7 от Регламент №261/2014г., при условие, че са претърпели необратима загуба на време, а следователно и сходно неудобство.

Това тълкуване е съобразено и с принципа на равно третиране, който не позволява пътниците да бъдат третирани по различен начин в зависимост от това дали техният полет е отменен или закъснял, доколкото те са претърпели аналогична вреда, състояща се в загуба на време, и в този смисъл се намират в сходно положение за целите на прилагането на правото на обезщетение.

В конкретиката на настоящия случай това тълкуване сочи, че доколкото материално-правното основание на искането за присъждане на обезщетение е с източник разпоредбата на чл.7, т.1 б. от Регламент №261/2014г. (така както 4 е заявено от ищеца в заявлението по чл.410 от ГПК), то конкретното фактическо положение, от което произтича правото на обезщетение – закъснение или отмяна е предмет на установяване в исковото производство, в случай, че такова се провежда.

На следващо място липсва основание да се приеме за нередовност на исковата молба посочването на левовата равностойност на претендираното обезщетение от 400 евро чл.7, т.1 б. от Регламент №261/2014г., доколкото на практика би била присъдена същата стойност.

По изложените съображения процесуалното поведение на исковия съд е неправилно, поради което атакуваното прекратително определение следва да бъде отменено, а делото върнато на компетентния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 976 от 24.01.2024г., постановено по гр.д. № 9123/2023г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството по гр.д. № 9123/2023г. по описа на ВРС състав, образувано по молба на А. С. Ф. с ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1, т.1 и ал.4 от ГПК във вр. чл. 7, т.1, б. б от Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България“ КЧТ клон България със седалище гр.София жк зона Летище София сграда ИВТ.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5