Решение № 1126 от 03.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501018 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260097/10.01.2022 г., постановено по гр. дело № 16923/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав, частично е уважен предявеният деликтен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 40000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 291, ал.1, предл. 1 НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. до окончателното й заплащане. Изцяло е отхвърлен деликтният иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от същото незаконно обвинение имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи) в размер на сумата от 21600 лв., представляваща сборът от възнаграждението за неизвършени по 18 съдебни експертизи на година от ищеца като вещо лице (общо за четири години - 72 съдебни експертизи) през периода от 13.06.2014 г. до 25.05.2018 г., ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. до окончателното й заплащане.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – над сумата от 4000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв., както и в частта, в която изцяло е отхвърлен деликтният иск за заплащане на компенсаторно обезщетение (под формата на пропуснати ползи) за заплащане на сумата от 1

21600 лв., представляваща сборът от възнаграждението за неизвършени по 18 съдебни експертизи на година от ищеца като вещо лице (общо за четири години - 72 съдебни експертизи) през периода от 13.06.2014 г. до 25.05.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.12.2018 г., до окончателното им заплащане (с оглед на основния принцип в българското гражданско процесуално право - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), въззивният съд не може да присъди законна лихва от по-ранен период, макар и такава да е дължима, дори и да уважи въззивната жалба). Въззивникът счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за претърпените болки и страдания от незаконното обвинение за извършено престъпно деяние по чл. 291, ал. 1, предл. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания и личен дискомфорт, влошено здравословно състояние – получил е световъртежни кризи, дискоординационен синдром, очни тикове, паническо разстройство, с диагностицирано онкологично заболяване (базалиом); изключително пострадала професионалната му реализация (през по-голяма част не е могъл да полага труд като вещо лице пред съда). В този смисъл, счита за необоснован правният извод на СГС, че влошаването на здравословното му състояние не е в пряка причинно-следствена връзка с осъществената срещу него от Прокуратурата незаконната репресия, тъй като от събраните по делото доказателства се изяснявало, че тези неблагоприятни за здравословното му състояние последици са обусловени от процесното наказателно производство. В този смисъл твърди, че и съдът не го е назначавал за вещо лице по съответните съдебни дела единствено поради висящността на релевантното наказателно преследване.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, но в проведеното пред въззивния съд о. с. з. на 07.06.2022 г. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за сумата от 4000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, I-4 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени деликтни искове с 2 правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република Б. вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република Б. за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4) причинените неимуществени вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение – за сумата от 4000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали са причинени твърдините имуществени вреди (под формата на пропуснати ползи).

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателствени средства се установява правнорелевантното обстоятелство, че на 13.06.2014 г. с Постановление на прокурор при СРП срещу ищеца е образувано ДП № 1405/2014 г. за разследване на извършено престъпление по чл. 291, ал. 1, предл. 1 НК за извършване на следното престъпление – като назначено от съда по адм. № 1405/2011 г. вещо лице на 12.05.2011 г. пред АССГ, 2 отд. съзнателно е представил невярно заключение в изготвената СТЕ, като му е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”.

С влязла в сила на 25.05.2018 г. Присъда от 06.10.2017 г., постановена по нохд 4319/2015 г. на СРС, НО, 103 състав (протестирана, но поради оттегляне на протеста с Определение № 2139/09.05.2018 г. по описа на СГС, НО, XVI въззивен състав производството по въззивното наказателно производство е било прекратено) подсъдимият О. Т. С. е признат за невиновен в това, че на 12.05.2011 г. като вещо лице пред АССГ, 35 състав устно съзнателно е дал невярно заключение, като потвърдил изготвената от него СТЕ от 04.05.2011 г. – престъпление по чл. 291, ал. 1, предл. 1 НК. Следователно, наказателното производство срещу ищеца – от момента на привличането му като обвиняем до 3 оправдаването му с влязла в сила присъда, е продължило почти от 4 години.

От показанията на свидетеля М. Б., който познава ищеца от 2011 г. – по повод консултация за извършване на специфичен ремонт на сграда, се установява, че през 2014 г. настъпила промяна в неговото поведение - станал притеснен, не толкова всеотдаен, потиснат. Знае, че през 2015 г. незаконно обвиненият постъпил в болница - „Обясни ми, че има затруднено дишане, имал проблеми със сърцето”. Здравословните му проблеми се отразили на неговата работоспособност, поради което ищецът отказал на свидетеля лично да му помага за извършения ремонт в жилището му.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия за последиците върху психичното и здравословно състояние на ищеца по време на процесния наказателен процес са непосредствени.

От приетите от СГС първоначална и допълнителна СМЕ, извършили анализ на събраните по делото медицински документи, се установява, че и преди образуването на процесното наказателно производство ищецът е страдал от следните заболявания: бенигнено вертиго (световъртеж), артериална хипертония I I степен, шийна остеохондроза, дислипидемия и хипокалемия, като по време на осъществената срещу него незаконна наказателна репресия той е придобил и дискоординационен синдром (нарушена координация), очни тикове, паническо разстройство (епизодична паросизмална тревожност).

Изяснява се, че нарушената координация, очните тикове и световъртежните кризи представляват болестни процеси, най-често свързани с недостатъчност на мозъчното кръвообращение в басейна на вертебро-базиларната и базиларната артерия. Световъртежът и очните тикове биха могли да бъдат причинени при проява на причинения стрес.

При ищеца е диагностицирано онкологично заболяване - карценом на кожата, но причина за това заболяване представлява слънчевата радиация (продължително излагане на слънце), контакти с някои химични вещества, както и генетични заболявания. Вещото лице изяснява, че категорично не може да се приеме, че стресът, породен от наказателното производство, е основна причина за появата на това онкологично заболяване, но той би могъл да доведе до по-бързо развитие на болестта или до по-тежкото й протичане.

От съдебно удостоверение, издадено на 31.10.2018 г. от председателя на АССГ, се установява, че през релевантния период (от 2015 г. до 2018 г.) ищецът е бил назначаван по 5 административни дела като вещо лице.

От Справка, съставена от съдебен служител при СГС, се установява, че от 2018 г. вече не е вписан в списъка на вещите лица за съдебния район на СГС.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната инстанция счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение е доказан по своето основание – изяснените от свидетеля изменения в социалното общуване на ищеца, в неговото психично 4 състояние (станал е угрижен, депресиран, потиснат, по-затворен и вглъбен); злепоставянето на професионалната му репутация като вещо лице в обществото – чрез обвинението му за извършено престъпление, свързано с осъществяваната от него професионална дейност като вещо лице, са необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което ищецът е бил обвинен, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в причинно-следствена връзка с незаконно обвинение за престъпление, което не е тежко, но за неговото извършване се предвижда наказания „лишаване от свобода” (от 1 до 5 години), както и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но за което се предвижда не само наказание лишаване от свобода о т 1 до 5 години, но и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; макар и обвиняемият да е бил един, като не са извършвани многобройни процесуални действия, наказателното производство (в досъдебната и съдебната фази) е проведено в неразумен срок – около 4 години.