Определение № 84 от 04.02.2020, Апелативен съд - Варна

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

Номер , град Варна

Варненски Апелативен съд, Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ:

АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА като разгледа докладваното от съдия

А.Братанова частно в. т.дело № 23 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по депозирана от ОБЩИНА БАЛЧИК жалба с характер на частна такава и обжалван акт – Определение № 374/16.08.2019 год. по т.д.№ 178/2018 год. по описа на ДОС, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Насрещната страна – „СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ“ ЕООД не е депозирала отговор.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред ДОС е приключило с постановяване на Решение 77/30.05.2019 год., с което главната претенция на „СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ“ ЕООД за заплащане на сумата от 74901, 27 лева, произтичаща от договор за обществена поръчка е отхвърлена, поради осъществено от ответника плащане с отговора на исковата молба. Частично уважена е акцесорната претенция до размер на 2 633, 15 лева, респ. искът е отхвърлен за разликата до 2 725, 57 лева.

Разноските са възложени в тежест на ответника, тъй като последният е дал повод за завеждане на исковете, вкл. и в отхвърлените им части. Соченият извод не се оспорва в настоящото производство.

С постановеният съдебен акт ДОС е присъдил в тежест на ответника разноски, включващи и сумата от 6 804 лева заплатен адвокатски хонорар, от които 5670 лева – уговорено възнаграждение, респ. остатъкът – начислен ДДС.

Предявената частна жалба е обоснована с твърдения за прекомерност на присъденото възнаграждение. Доводите за прекомерност се извличат от фактическата и правна сложност на делото, отменената редакция на чл.7, ал.2, т.4 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и практика на Съда на ЕО.

За да се произнесе по възраженията, съдът съобрази следното:

Минималният размер на адвокатското възнаграждение без ДДС съобразно материалния интерес по делото възлиза на 2 858 лева.

Минималният размер е изчислен съобразно редакцията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата - ДВ бр. 84 от 2016 г.

Коментираната от частния жалбоподател отмяна с Решение на ВАС касае предходната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28 март 2014 г.

Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава близо два пъти определения минимален размер. Същевременно, съдът отчита, че инициираният спор не се отличава с фактическа и правна сложност. Паричните претенции произтичат от договор за обществена поръчка, по който ищецът разполага с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Правоотношенията във връзка с рекламации и неустойки са уредени извънсъдебно. Спорът е концентриран единствено върху акцесорната претенция и има правен, а не фактически характер.

На основание чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед на изложеното, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 3 000 лева, ведно с 600 лева ДДС или общо 3600 лева.

Позоваването на решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е неотносимо към спора, тъй като в случая не е налице двойно облагане с ДДС, каквото следва да е установено, съобразно решението на СЕС, т. 3, съгласно която: " Член 78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената стойност.".

Ищецът е в правото си на възстановяване на направените по делото разноски, които правилно са присъдени от първоинстанционния съд. Като получател на адвокатска услуга от адвокат, регистриран по ЗДДС, ищецът е задължен да заплати като неразделна част от възнаграждението и ДДС. Присъждането на разноски, включително и ДДС, начислен към адвокатското възнаграждение е в съответствие с разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.

Неоснователно е искането за намаляване на адвокатското възнаграждение под определения в Наредбата минимум. С горецитираното решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3

ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. В посоченото решение е прието най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3

ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3

ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Решението на СЕС е прието в контекста на казус, в който наредбата се прилага по отношения на дела с минимален паричен материален интерес.

Основната легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. В конкретния случай, делото съставлява търговски спор, а материалният интерес е на значителна стойност. Въвеждането на минимален стандарт за размер на възнаграждението не създава значителна диспропорция в отношенията между страните по повод отговорността за разноски. Отделно от изложеното, липсват и предпоставките за присъждане на възнаграждение под законовия минимум. Релевантно значение за приложимостта на чл. 78, ал.2 ГПК има единствено поведението, което е станало причина за завеждане на спора, а последващото плащане от ответника не обуславя намаляване на възнаграждението под законовия минимум.

В съответствие с изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено.

Постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските като същите следва да бъдат намалени до размер на 7 391, 76 лева, при съобразяване на размера на адвокатското възнаграждение след намаляването му като прекомерно до размер на 3600 лева.

С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 374/16.08.2019 год. по т.д.№ 178/2018 год. по описа на ДОС, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 77/30.05.2019 год., постановявено по т.д.№ 179/2918 год. по описа на ДОС в частта за разноските като ОСЪЖДА Община Балчик ДА ЗАПЛАТИ на „СМАРТ БИЗНЕС КЪМПАНИ“ ЕООД сумата от 7 391, 76 лева – сторени съдебни и деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: