Решение № 260132 от 16.12.2020, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 16.12.2020 г. Град

КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На трети декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: ЦВЕТАНА

ЧАКЪРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 869 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание по чл. 178 от ЗМВР и чл. 187 от ЗМВР, във връзка с чл. 150 от КТ, във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от С. М. О., ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.С. против Г. д. „П. б. и з. на н.“ – МВР, представлявана от г. к. Н. Н. – д., със седалище и адрес на управление:*** А чрез процесуален представител ст. Ю. С.С., с адрес ***.

Ищецът твърди, че е работил през процесния период в ГД „П. б. и з.на н.“ – МВР С., като е полагал труд в РСПБЗН – К. към РДПБЗН – П.. Твърди, че поради естеството на работата е полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие.

Сочи, че с действалата преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, което правило в последващата подзаконова уредба обаче липсвало, при непроменен откъм правила за работното време ЗМВР. Това дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи тази материя. Така за процесния период ищецът положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 (след преизчисляване на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) възлизал на 1975 часа, като разликата от 247 часа не бил заплатен от работодателя.

Ищецът моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати:

- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г.

- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г.;

- законна лихва върху сумата по главния иск, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.07.2020 г., до окончателно изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В хода на делото, с протоколно определение от 03.12.2020 г. е допуснато изменение на иска, на основание чл. 214 от ГПК, чрез неговото увеличаване, както следва:

- сумата от 1 408 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към дневен за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., е увеличена до размер от 1797.68 лева;

- сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020 г., е увеличена до размер от 243.14 лева.

Ответникът оспорва исковете. Сочи, че приложим в случая е единствено ЗМВР. Претенцията на ищеца била неоснователна, защото Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Нито в ЗДС, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР.

През периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, действала наредба, уреждаща въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г. В тази наредба липсвали правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 и в случая бил неприложим реда предвиден в НСОРЗ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Г. д. п. б. и з. на н. – МВР, като понастоящем изпълнява длъжността „В. на с. а. * степен“ в група „П. и с. д.“ на РС „П. б. и з. на н.“ – К. към Г. д. „П. б. и з. на н.“ при МВР, което се установява и от представената служебна бележка № 104700-587 от 30.01.2020г. на РД „ПБЗН“ – П..

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база приложените по делото документи, в това число и представените от ответната страна платежни бележки и след направени справки и изчисления, имащи връзка с поставените задачи се установява следното:

За периода

24.07.2017г. – 10.07.2020г. са отработени 202 дежурства с положен труд между 22.00 и 06.00 часа. Общо положеният труд през нощта (между 22.00 и 06.00 часа) е 1608 часа. За процесния период няма преобразуване на нощен труд към дневен с коефициент 1,143. За периода 24.07.2017г. – 10.07.2020г. нощният труд преобразуван към дневен е 1838 часа. Не е извършвано плащане на допълнително възнаграждение за часовете нощен труд, превърнати в дневни с коефициент 1,143.

ССчЕ установява положения из­вън­ре­ден труд при съпоставяне на работните часове с отработените за 3 месечен период в размер на 240 часа. Допълнителното възнаграждение за установените 240 часа извънреден труд, за периода 24.07.2017г.-10.07.2020г., което следва да бъде заплатено след превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 е в общ размер на брутно 1797.68 лева и сума за получаване след удръжка на ДОД – 1617.91 лева.

Мораторната лихва изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение за 240 часа извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, е в размер на 243.14 лева.

Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), нормалната продължителност на работното време на държавни служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал.3 е установено, че работното време на държавни служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.

Съгласно ал.7 на чл.187 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал.10 на същия текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавни служители в МВР се определят с наредба на вътрешните работи.

За процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 10 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавни служители в МВР.

В Наредба №

8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143.

Отчитането на работното време e уредено в чл. 142 от КТ, който предвижда това да става по два начина – подневно, изчислявано в работни дни и сумирано изчисляване на работното време, изчислявано в часове – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

В ЗМВР не се говори за нормална продължителност на нощния труд. Според нормата на чл. 140, ал. 1 от КТ обаче, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се разбират визираните в чл. 136, ал. 1-3 от КТ правни понятия, а именно – най-широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 от КТ е, че работник, който полага нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче установеното за работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно време, от значение за продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от значение за това дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност на нормалния работен ден.