Решение № 1385 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000500737 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 8389 от 09.12.2019г., постановено по гр.д. № 8680/2016г. по описа на СГС, „Уникредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на Д. Г. М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 25 811, 22 лева /двадесет и пет хиляди осемстотин и единадесет лева и 22 ст./, представляваща общ размер на получена без основание от ответника парична сума, платена през периода 01.02.2012г. до 21.12.2015г., като съставна част от периодични месечни погасителни вноски на задължение, произтичащо от банков кредит по Договор за банков кредит № 176/18.12.2007г. и Анекс от 01.04.2008г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на 13.07.2016г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлен същия иск - в частта - за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 29 632, 20 лева, както и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД - за сумата от 7690, 17 лева, представляваща законна лихва за забава върху недължимо внесената сума за възнаградителна лихва, в периода от 01.02.2012г. до 21.12.2015г.

С решението са отхвърлени предявените от Н.Г. И. – М. искове, а именно: иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД - за сумата от от 29 632, 20 лева, представляваща общ размер на получена без основание от ответника парична сума, платена през периода 01.02.2012г. до 21.12.2015г., като съставна част от периодични месечни погасителни вноски на задължение, произтичащо от банков кредит по Договор за банков кредит № 1

176/18.12.2007г. и Анекс от 01.04.2008г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД - за сумата от 7690, 17 лева, представляваща законна лихва за забава върху недължимо внесената сума за възнаградителна лихва, в периода от 01.02.2012г. до 21.12.2015г.

Също така, съдът е прогласил нищожност на неравноправна клауза на т. 11.1.3. от Общите условия, приложими към Договор за банков кредит № 176/18.12.2007г., съответна на неравноправна клауза на т. ІІІ, І.1 от Анекс от 01.04.2008г. за изменение на Договор за банков кредит № 176/18.12.2007г., които са сключени между кредитора „Уникредит Булбанк“ АД от една страна, кредитополучателя Д. Г. М. и солидарния длъжник Н.Г. И. – М. от друга страна - по претенцията с правно основание чл. 146 ЗЗП, която е предявена от двете физически лица против кредитната институция.

Въз основа на така уважените и отхвърлени части от исковите претенции, съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

С решение от 05.02.21 г., СГС е оставил без уважение молба с вх. № 14792/05.02.20 г. на ищците Д. Г. М. и Н.Г. И. – М. за поправка на очевидна фактическа грешка /чл. 247 ГПК/ в постановеното решение № 8389 от 09.12.2019г., а с друго свое определение от 05.02.21 г. е оставена без уважение молба с вх. № 14790/05.02.20 г. от двете физически лица за допълване и изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Срещу така постановеното решение № 8389 от 09.12.2019г. по гр.д. № 8680/2016г. по описа на СГС, са постъпили въззивни жалби, както от ищците М.и, така и от „Уникредит Булбанк“ АД.

В жалбата на ищците се настоява, че решението на градския съд е частично неправилно, като от САС се иска следното: да отсъди законна лихва в полза на ищеца за периода от 01.02.12 г. до 27.03.18 г. в размер на 16 980.09 лв. съгласно приетата по делото ССчЕ и до деня на окончателното плащане; да се отмени отхвърлянето на претенцията за законна лихва в размер на 7 960.17 лв за периода от 01.02.12 г. до 21.12.15 г., представляваща част от законната лихва, посочена в експертизата – 16 980.09 лв; да се отхвърлели присъдените съдебни разноски на ответника в размер на 917.40 лв., да се поправили неточно изчислените съдебни разноски от ищеца, които били в размер на 1 659.67 лв., както и да се коригирала неточно посочената сума на стр. 10, ред 23 от решението от 29 632.20 лв. на 25 947.01 лв.

В жалбата на „Уникредит Булбанк“ АД също се релевират доводи за неправилност на съдебния акт поради неспазване на материалния закон, като оплакванията са две: че неоснователно СГС прогласил нищожност на клауза 11.1.3. от ОУ, приложими към договор за банков кредит № 176 от 18.12.2007 г. и т.III, I.1 от Анекс от 01.04.2008 г. за изменение на Договор за банков кредит № 176/18.12.2007г., които са сключени между кредитора „Уникредит Булбанк“ АД от една страна, кредитополучателя Д. Г. М. и солидарния длъжник Н.Г. И. – М. от друга страна, като се счита, че не се касае за неравноправни клаузи, а за действителни такива, тъй като били сключени при условията на индивидуално договаряне.

Второто оплакване е, че неправилно СГС бил осъдил банката да плати на М. сумата от 2

25 811, 22 лева /двадесет и пет хиляди осемстотин и единадесет лева и 22 ст./, представляваща общ размер на получена без основание от ответника парична сума, платена през периода 01.02.2012г. до 21.12.2015г., като съставна част от периодични месечни погасителни вноски на задължение, произтичащо от банков кредит по Договор за банков кредит № 176/18.12.2007г. и Анекс от 01.04.2008г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на 13.07.2016г. до деня на окончателното плащане. Твърди се, че тези плащания не са без основание, а били в резултат на платена месечна възнаградителна лихва, изчислена при годишна лихва от 7.8%, която била дължима от ищеца. Прави искане към САС да отмени решението на СГС в тези части и да се отхвърлят предявените от ищците искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК страните са депозирали писмени отговори относно подадените въззивни жалби, като в тези отговори жалбите се оспорват като неоснователни.

Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, както и при липсата на нови доказателства във въззивното производство, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 146 ЗЗП чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и и чл. 86 ЗЗД от Д. Г. М. и Н.Г. И. – М. против „Уникредит Булбанк“ АД.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за ипотечен кредит № 176 от 18.12.2007г., сключен между кредитора „Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучателя Д. Г.

М. /служител на банката към датата на сключване на договора/ и солидарния длъжник Н.Г.

И. – М.. Приел е, че трудовото правоотношение между Д.М. и банката е било прекратено на 07.03.2008г., с което кредитополучателят загубил правото да ползва преференциални условия по кредита, предоставяни на служителите на банката. В тази връзка била проведена кореспонденция между Д.М. и банката с цел запазване на преференциалните условия по кредита и след прекратяване на трудовото правоотношение. На 01.04.2008г. бил сключен анекс № 1 към договора за кредит, с който страните са се уговорили отпуснатият в евро кредит да бъде превалутиран в лева и са постигнали съгласие, че кредитополучателят и солидарният длъжник ще заплащат лихва по кредита в размер на базисен лихвен процент на банката, равен на основния лихвен процент на БНБ (4,85% към датата на сключване на анекса) и надбавка от 0.75% или общо 5,60% годишно. Уговорено е, че годишният лихвен процент по кредита е фиксиран и не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Съдът е счел, че действието на уговорения с анекс № 1 годишен лихвен процент не е ограничено във времето със срок, тъй като такава уговорка не се съдържа в анекса, а в погасителния план е посочен приложим лихвен процент от 5,60% годишно за целия остатъчен период от кредита, а не за промоционален период от четири месеца, каквито са твърденията на банката. Приел е, че с оглед уговорения фиксиран лихвен процент, лихвеният бюлетин на банката се явява неприложим. Счел е, че тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото 3 месечни извлечения, издадени от банката, с чието издаване банката е признала извънсъдебно размера на приложимия лихвен процент за периода. Поради тази причина съдът е приел за недължимо начисляването на лихва за съответния времеви период в размер съгласно лихвения бюлетин на банката, а не съгласно уговорения с анекса лихвен процент.

С тези мотиви СГС е уважил частично иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на ищеца Д.М., базирайки се на приетата по делото ССчЕ. По отношение на иска на Н.И. съдът е приел, че не е налице хипотеза на активна солидарност, доколкото такава не е уговорена или уредена в закона, а от представените по делото доказателства се установява, че задълженията са били плащани от Д.М., т.е. само за него е възникнало обедняване вследствие на недължимото плащане. Що се отнася до обявените като неравноправни клаузи, то съдът е приел, че те са такива, тъй като позволяват единствено изменение чрез увеличаване на лихвения процент, не и чрез неговото намаляване.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е налице договор за ипотечен кредит, сключен на 18.12.2007г. за сумата от 117 900 евро със срок на погасяване до 18.12.2032г., изплащан чрез анюитетни вноски при лихвен процент от 4,809% базисен лихвен процент и 0,75% фиксирана договорна надбавка.

Не е спорно и че на 01.04.2008г. между страните е сключен анекс № 1 към договора, по силата на който сумата по кредита е превалутирана в лева и е определен нов метод за изчисляване на лихвения процент. Не е спорно и обстоятелството, че до 07.03.2008г. ищецът Д.М. е бил служител на „Уникредит Булбанк“ АД и като такъв се е ползвал с преференциални условия по кредита, а след прекратяване на трудовото му правоотношение е започнал преговори с банката за запазване на тези условия, вследствие на което е бил сключен анексът от 01.04.2008г. Не е налице спор и по обстоятелството, че Д.М. е заплатил на „Уникредит Булбанк“ АД лихва за периода 01.02.2012г. до 22.12.2015г., възлизаща на 29 632, 22 лева, ако се прилага лихвена ставка от 7,8 % .

Спорът пред втората инстанция (съгласно изложеното във въззивните жалби) се концентрира върху следните правнорелевантни обстоятелства: първо, налице ли са неравноправни клаузи от сключения договор за кредит и анекса към него (спорно обстоятелство според банката), как следва да се тълкува и прилага договора за кредит и анекса, респ., ако са налице надвзети суми, то какъв е техния размер, който се дължи от ответника (спорно във въззивната жалба на ищците).

Правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице договор за ипотечен кредит, сключен на 18.12.2007г. за сумата от 117 900 евро, погасима на анюитетни месечни вноски в срок до 18.12.2032г. при лихвен процент на възнаградителната лихва в размер на базисен лихвен процент (БЛП) съответен на едномесечната стойност на пазарния 4 индекс ЮРИБОР (4,809% към датата на сключване на договора) и надбавка в размер на 0,75%, като този лихвен процент е бил преференциален с оглед обстоятелството, че Д. Г. М. е бил служител на „Уникредит Булбанк” АД към датата на сключване на договора, и е бил обвързан с това му качество. Вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение между страните по реда на чл. 331, ал. 1 КТ на 07.03.2008г., видно от предложение № 47/06.03.2008г. за прекратяване и писмено приемане на предложението от 07.03.2008г., както и акт за прекратяване на трудовия договор от същата дата, основанието за прилагане на преференциалните лихвени условия е отпаднало в съответствие с клаузата на чл. 4.1.б от договора за кредит, и по инициатива на ищеца страните са влезли в преддоговорни отношения за сключване на анекс за запазването им, видно от приложената банкова кореспонденция. Вследствие на тази комуникация е сключен процесният анекс № 1 от 01.04.2008г. към договора за кредит, с който кредитът е превалутиран в български лева и е определена лихва в размер на БЛП = ОЛП на БНБ, увеличен с надбавка в размер на 0,75%, и е изготвен и подписан от страните погасителен план – неразделна част от анекса.