Определение № 2968 от 28.11.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2968 гр. Бургас, 28.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20222100502025 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано по повод частната жалба на процесуалния представител на Г. Й. Т. от гр.Бургас против определение № ***/***.2022 год. постановено по гр.д. № ****/2022 год. по описа на Бургаския районен съд ,с което е прекратено производството по делото като недопустимо .

.

Сочи се в частната жалба ,че определението е необосновано ,постановено в нарушение на закона .Излагат се съображения,че в случая не е възможна правна защита чрез иск по чл. 29 от ЗТР ,доколкото става дума за незаконосъобразно взето решение за прекратяване на договор за управление.Счита се за неправилен извода ,че в случая съдът трябва да санира един прекратен договор и това не е в неговата компетенция.Освен това заедно с установителния иск е предявен и осъдителен-за осъждане на ответника да продължи възлагането на управлението на ищеца .Моли се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на районния съд за даване по-нататъшен ход и по предявените искове .

След преценка на приложените по делото доказателства и като обсъди съображенията ,наведени от страната Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

1

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния спор по чл.275 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна в процеса , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което се явява ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество обаче настоящият съдебен състав счита същата за НЕОСНОВАТЕЛНА .

Бургаският районен съд е сезиран от Г. Й. Т. с искове по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че договорът за възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „***** „ЕАДБургас от 30.11.2021 г. ,сключен между „***“ЕАД и „****“ЕАД –от една страна и Г. Й. Т. –от друга ,е действителен и не е прекратен ,както и да бъдат осъдени ответниците да продължат възлагането на управлението на на „****“ЕАД на Г.

Т. по силата на горепосочения договор за възлагане на управление .

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че предявеният от Г. Т. утановителен иск за съществуването на договорно правоотношение между страните от 30.11.2021 г. е недопустим поради липса на правен интерес. Изложени са съображения, че интересът от иска е основан от ищеца на все още невпсана по партидата на ответното дружество „****“ЕАД промяна в ТР ,поради което още като представляващ дружеството е вписан ищецът .Ако такава промяна се впише ,за него ще съществува възможност да предяви иск за установяване недопустимост или нищожност на вписаното обстоятелство /или несъществуване/ по реда на чл.604 ГПК.Освен това ,фактическите твърдения на ищеца касаят единствено законосъобразността на взетите решения на едноличния собственик на капитала на „****“ЕАД и от съвета на директорите на дружеството от 15.09.2022 г.,но в хода на настоящото производство е недопустимо съдът да се произнаса по тяхната законосъобразност,тъй като има предвиден специален ред за атакуване на тези решения. Спорните права относно изпълнението или неизпълнението на договорни задължения, изявлението по чл.87, ал.1 ЗЗД не биха моли да се предмет на установителен иск, тъй като съдът не разполага с правомощието да отменя прекратяването на договора, упражнено от едната страна, като признае и санира съществуването на облигационна връзка.Съдът се е позовал и на съществуващата съдебна практика ,че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил договора за управление не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите по чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на 2 право по прекратен договор ,независимо от това дали прекратяването е правилно или не ,което е недопустимо с оглед на договорната автономия по сключването на договорите и тяхното действие .

Частният жалбоподател поставя въпросите за правния интерес от иск за установяване на правоотношение между две страни и за допустимостта на положителен установителен иск, насочен към установяване на валидно правоотношение, в случаите, когато ищецът черпи права от договор, който обем права надхвърля правата, предмет на защита с осъдителен иск.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд ,позовавайки се и на реш. № 127 /29.10.2010г. по т.д.№ 20/10г. на ВКС, І т.о. и опр. № 535/18.07.2013 г. по ч.т.д. № 2472/2013г,първо т.о. ВКС /които ,за разлика от мнението на частния жалбоподател , се отнасят до настоящия случая /,по въпроса за правния интерес от положителен установителен иск относно съществуването на права, правоотношения и други факти с правно значение по чл.124 ГПК съществува практика на ВКС, като даденото принципно разрешение е, че положителна процесуална предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е интересът от търсената с иска защита, който се преценява за всеки конкретен случай, с оглед на фактите, на които се позовава ищецът, и на обстоятелства по въведения спор . В случая, правният интерес е основан на извънсъдебно решение на едноличния собственик на капитала на „****“ЕАД и взето решение от съвета на директорите за прекратяване на договора за управление ,като ищецът твърди, че не са налице предпоставките за прекратяване на договора и взетите решения са незаконосъобразни . В цитираната съдебна практика даденото разрешение е, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /чл.82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора.

Съставът на БОС споделя даденото разрешение, което съдържа отговорите на поставените от частния жалбоподател въпроси. Определението на районния съд съответства на практиката на ВКС, поради което следва да 3 бъде потвърдено.

Следва да се посочи ,че дого ворът за управление на търговско дружество има смесен характер, той съдържа елементи от договор за поръчка и договор за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за извършване както на материални, така и на правни действия. Договорите за поръчка и за изработка са неформални, но договорът за управление на търговско дружество е уреден в Търговския закон като формална сделка с писмена форма за валидност, което изключва по принцип възможността за сключването и продължаването на действието му (което съставлява изменение) чрез конклудентни действия. На следващо място, договорът за управление урежда съществуващи правоотношения между търговското дружество и управителя, тези отношения възникват от извършените в писмена форма избор от съответния орган на дружеството и съгласие на управителя, като основното им съдържание е уредено в закона (правомощията на управителя и обема на представителната му власт). Договорът за управление е изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора и съгласието на управителя. Сключването му не е предпоставка за конституирането на органа на дружеството, тъй като основната част от отношенията са уредени в закона, той е срочен, защото изборът на управител е срочен и влиза в сила от вписването на управителя в търговския регистър, защото, макар отношенията между управителя и дружеството да са вътрешни, от вписването се пораждат правомощията и 4 представителната власт на управителя по отношение на третите лица. Сключването на договор за управление е правна възможност, от която страните могат да се възползват по свое желание.Съответно прекратяването на този договор поради незаконосъобразно взети решения на едноличния собственик на капитала и от съвета на директорите може да се атакува по друг ред ,не е и по пътя на установяване валидност на едно правоотношение .Неизпълнението на един двустранен договор пък може да бъде основание за претендиране на обезщетение от неизпълнението – чл. 82 и сл. ЗЗД ,но в случая се претендира осъждането на ответниците „да продължат възлагането на управлението на ищеца,дружеството на „,което също е недопустимо предвид невъзможността да се установи съществуването на права по един прекратен договор ,тъй като съдът не би могъл да прави изводи за законосъобразността на решенията на едноличния собственик на капитала и съвета на директорите по пътя на косвения съдебен контрол .

Ето защо атакуваното определение следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № ****/11.10.2022 г. постановено по гр.д. № ****по описа на Бургаския районен съд ,с което е прекратено производството по делото .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните .

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6