Решение № 273 от 18.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Добрич, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20213230200757 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ № 158, в качеството на работодател срещу НП № 08 – 002055/54/28.05.2021г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на 1 въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

В периода от 05.02.2021г. до 15.03.2021г. от КЛ. АНГ. АНДР. – старши инспектор, АЙС. ЮС. ИСМ. – инспектор и Т. Н. АК. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич е извършена проверка на билетен център, находящ се в град Добрич, ул. „Димитър Петков“, стопанисван от „***“ ЕООД гр. Варна. По време на проверката е връчена призовка.

При проверка на изисканите и представени на 10.03.2021г. документи – ведомости за заплати за месец октомври 2020г. е установено, че на С. Ф. СТ.

ЕГН **********, назначена на длъжност „служител издаване на пътнически билети“ в офиса в гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ е начислено във ведомост трудово възнаграждение за месец октомври 2020г., но липсва положен подпис за изплащането му.

С оглед изложеното е установено, че „***“ ЕООД, в качеството на работодател не е изплатило в срок до 30.11.2020г. начисленото във ведомост трудово възнаграждение за месец октомври 2020г. на С. Ф. СТ. – служител издаване на пътнически билети, в размер на 487.55 лева.

Нарушението е извършено на 01.12.2020г. Установено е на 10.03.2021г. и е доказано от данните, обективирани в протокол изх. № ПР2104912/15.03.2021г., призовки от проверката; констативни протоколи, последно допълнително споразумение, график за месец октомври 2020г., ведомост за заплати за месец октомври 2020г., писмо с изх. № 21012676/15.03.2021г.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията 2 на разпитаните в хода на съдебното производство актосъставител и свидетелите по АУАН, и от представените по делото доказателства.

Показанията на посочените свидетели, съдът кредитира като последователни, правдиви и непротиворечиви.

Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 128 т. 2 от КТ.

Съобразно разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

От показанията на свидетеля С.С., а и от представените по делото месечни отчети се установява, че в действителност С. е получавала пари под формата на работна заплата, които тя самата си е удържала от получените в офиса парични средства. За месец октомври 2020г., тя е следвало да получи 487.55 лева след удръжките, които работодателят прави въз основа на данъчното и осигурително законодателство от начислената по ведомост заплата в размер на 628.30 лева. В справката въз основа на месечния отчет е посочено, че си е удържала сума в размер на 620 лева.

Т.е., въпреки създадената порочна организация за изплащане на трудовото възнаграждение от страна на работодателя, в противовес на разпоредбите на чл. 270 от КТ, в крайна сметка работникът си е получил трудовото възнаграждение, макар и след извършване на нарушението.

Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая се касае до маловажно нарушение по смисъла на чл. 415в от КТ. Тази норма предвижда налагане на санкция за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Нарушението, за което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, е от категорията на тези, които могат да бъдат отстранени след установяването им. В случая, от представените по делото доказателства се установява, че трудовото възнаграждение е получено. В този смисъл не може да се приеме, че от нарушението са произтекли вредни последици. Поради изложеното до тук и като взе предвид безспорните доказателства по делото, че се ангажира отговорността на работодателя за нарушение на разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ, характера на тази отговорност и липсата на доказани настъпили вредни 3 последици за работника, съдът намира че следва да се приложи специалният текст на чл. 415в от КТ.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя, следва да бъде наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. на основание чл.

415в от КТ. Така определеният размер на санкцията е съответен на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 08 – 002055/54/28.05.2021г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158, в качеството на работодател за нарушение по чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева, като:

НАЛАГА на „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158, в качеството на работодател имуществена санкция в размер на 100.00 лева, на основание чл. 415в ал. 1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4