Решение № 1677 от 14.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12942/2022
- Вид
- Решение № 1677
- Подписан
- 14.04.2023
- В сила
- 14.04.2023
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1677 гр. Пловдив, 14.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330112942 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***, против М. И. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „*** *** с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 52 от ЗЗО.
В исковата молба се твърди, че на *** г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, Отделение по спешна медицинска, с оплаквания от *** Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение във ***, където бил хоспитализиран на *** г. с приемна диагноза ***. Било осъществено лечение, по *** ***, съгласно Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020-2022 г. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № *** г., издадена му била епикриза, в която били описани извършените медицински дейности – процедури, консултации и изследвания, като пациентът бил дехоспитализиран на *** г., с окончателна диагноза, съвпадаща с приемната.
Твърди се, че към момента на хоспитализацията, ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил, както през време на болничния си престой, така и към момента на дехоспитализацията му – *** г. По смисъла на Закона за здравното осигуряване и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, ответникът следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в общ размер на 756 лева.
Заявява, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
Въпреки изпратената покана за плащане, такова липсвало.
Поради неплащане на дължимата сума от ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, ХVІІ гр. състав, връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния 1 срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск.
Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – *** г. до погасяването. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника М.
И. Р., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същия писмен отговор на исковата молба.
Ответникът М. И. Р. е бил редовно призован за първото съдебно заседание. Същият отново е търсен на известния по делото адрес в рамките на повече от месец, като не е бил открит, нито друго лице, съгласно да приеме книжата. Ответникът следва да се счита за редовно призован за първото съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 във вр. ал. 1 ГПК, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 1124/26.01.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на *** г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25 лева, които следва да му се присъдят изцяло. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с вкл. ДДС, общо 325 лева, които следва да му се присъдят изцяло.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 350 лева, от които 25 лева за заповедното производство и 325 лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. И. Р., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „*** *** дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, 2 сумата от 756 лева /седемстотин петдесет и шест лева/ – представляваща цена на предоставена медицинска помощ - диагностика и лечение за периода *** г. – *** г., дължима на основание чл. 109 ЗЗО вр. чл. 52 ЗЗО, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – *** г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4481/16.06.2022 г. по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА М. И. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „*** *** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, сумата от общо 350 лева /триста и петдесет лева/, от които сумата от 25 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № *** г. по описа на РС– Пловдив и сумата от 325 лева – деловодни разноски по настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3