Решение № 260113 от 15.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№

260113

15.07.2021 г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, търговски състав, на десети юни две хиляди и двадесет и първа година, в открито заседание, в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 216 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от Н.А.К.,

ЕГН ********** против Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********.

Първоначално заявената претенция по реда на чл.432 КЗ е била да се осъди ответника да заплати сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2019 г., датата на която ответното дружество е поканено по реда па чл.380 КЗ, до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП. Претендират се разноски по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:

На 27.07.2019 г. в с. К., л.а. марка „Д.“, модел „Л.“, с peг. № , управляван от Д. Н. Х., движейки се по ул. „П.“ пред № 1, нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с л.а. „Ф., модел „П.“ с peг. № , управляван от С.Т. Ш., ЕГН **********.

В резултат на това ПТП пострадала ищцата, пътуваща на дясна предна седалка, до шофьора в л.а. с peг. № .

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 1006 р-8327/29.07.2019 г., по описа на ОДМВР- Пазарджик, като било образувано и ДП № 912/2019 г. на РУП-Пазарджик.

След ПТП ищцата била откарана в безсъзнание от екип на бърза помощ в МБАЛ-Пазарджик в много тежко състояние. Установено било наличието на следните травматични увреждания: Травма на друго интраабдуминални органки, без открита рана в корема; S02.20 Счупване на костите на носа, закрито с кръвонасядания в носната кухина и етмоидалните клетки; Счупване на гръбначен прешлен; Мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание; Остър мозочносъдов кръвоизлив, обемозаемащ процес или интракраннални кръвоизливи;

Открита рана по окосмената част на главата; Колон Сигмоидеум; ОДА хематом и охлузвания по дясна лакетна става; Контузно-разкьсни рани на двете подбедрици.

В следствие на ПТП ищцата имала непълен и непоследователен спомен за това как точно се е случил инцидентът, с оплаквания от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Престоят й в болницата продължил от 26.07.2019 г. до 30.07.2019 г., като същата е била изцяло неподвижна и на легло, а за нея са се грижили нейните близки, които са й помагали да се обслужва. В резултат на мозъчното сътресение и фрактурата на носните кости, пострадалата изпитвала невероятно силни болки, непрекъснато главоболие и повръщане, поради което се е налагало да приема силни болкоуспокоителни лекарства.

След изписването от болницата, ищцата била транспортирана в дома си, където продължила лечението отново с помощта на нейните близки. Лежала неподвижна, изпитвала силни болки в резултат от счупването на 12 гръбначен прешлен. В резултат от счупването на носните кости изпитвала непрекъснато изтръпване на увреденото място, силни болки, мигрена, гадене, което налагало прием на болкоуспокоителни и сънотворни медикаменти.

Като резултат тя страдала от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието и затруднена концентрация.

Твърди се, че водачът на л.а. „Д.“, модел „Л.“, с peг.

№ , Д. Н. Х. попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива застраховка ГО по полица № BG/23/118002069073/30.07.2018 г. валидна до 29.07.2019 г., издадена от „ОЗК-Застраховане“ АД.

След предявяване на претенция от страна на ищцата за заплащане на обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, от страна на ответния застраховател последвал отговор, че преписката не е окончателно окомплектована, като били изискани допълнителни документи, с които ищцата нямала как да се снабди на този етап. Ето защо се твърди, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

След образуване на настоящото производство, на

14.11.2019 г. ищцата Н.К. е починала, поради което на нейно място, като страна са конституирани наследниците й - Н.Б.К., ЕГН ********** (съпруг) и Б.Н.К., ЕГН ********** (син). С молба вх. № 555/17.01.2020 г. новоконституираните ищци са уточнили, че претенциите на всеки от тях, съобразно наследствените им дялове, възлиза в размер на по 40 000 лв., т.е. по 1/2 от претендираните 80 000 лв.

В срока по чл.367 ГПК постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника адв. И.И. (САК).

Становището на ответния застраховател е, че предявеният иск е неоснователен, като за това се излагат следните възражения:

Оспорва се активната материалноправна легитимация на конституираните ищци, тъй като не била ясна родствената им връзка с пострадалата.

Оспорва се механизма на процесното ПТП, тъй като същият не отговарял на действително развилата се фактическа обстановка. Възразява се, че вина за получените увреждания имала и пострадалата К., която съпричинила вредоносния резултат, тъй като се е возила на задната седалка без поставен обезопасителен колан, което се установявало от постановената Присъда №22/2020 г. по НОХД 2156/2019 г. на ПзРС. Непоставяйки колан, пострадалата нарушила правилата на чл.137а, ал.1 ЗДвП и така допринесла за настъпване на вредоносните последици. Пострадалата не положила грижи за опазване на собственото си здраве и живот и така от своя страна също станала причина за настъпване на описаните увреждания, като приносът й бил основание за намаляване размера на претендираното обезщетение по реда на чл. 51, предл.2-ро ЗЗД.

По изложените причини се оспорва пълния размер на исковете, който бил неоснователно завишен и прекомерен, а освен това не съответствал на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 ЗЗД. По делото не били ангажирани достатъчно и категорични доказателства дали спрямо починалата е проведено адекватно лечение.

Оспорва се смъртта й да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От представените доказателства се установявало, че пострадалата страдала от хроничен пиелонефрит вдясно и нефректомия вляво, по отношение на които заболявания също нямало данни да е било провеждано лечение. Сочат се съображения в подкрепа на твърденията.

Оспорва се основателността и размера на акцесорната претенция за лихви. Оспорва се началния момент от който се претендира лихвата.

Сочи се, че ответния застраховател не изпаднал в забава. Отделно се възразява, че претенцията за лихви също така била погасена по давност.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която същият поддържа съображенията си и същевременно оспорва възраженията на ответника, направени с отговора.

Уточнява се, че пострадалата се е возила на задна седалка в л.а. марка „Д. Л.“, с рег. № , който представлява линейка, снабдена съд седалки и на задния ред, зад шофьора.

С ДИМ ищците са подчертали, че причината за смъртта на наследодателката по време на процеса няма връзка с въпросния пътен инцидент и получените от него травми, а конституирането им е резултат от правоприемство.

Акцентира се, че механизмът на ПТП е описан подробно в ИМ, като причините за настъпването му ставали ясни и от представената присъда, обвързваща гражданския съд относно обстоятелствата по чл. 300 ГПК.

Оспорват се възраженията, че размерът на претенцията е прекомерно завишен. Пояснява се, че пострадалата е търпяла най-силни болки и негативни последици в периода м. юли – м. ноември 2019 г., като до смъртта си била изцяло на легло, без възможност да се движи.

Оспорва се като неоснователно и възражението за съпричиняване. Характерът на получените от ПТП травми сочели, че жената е била с поставен обезопасителен колан.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответното дружество, в който е заявено, че изцяло поддържа първоначалния си отговор, посочените в него съображения, както и направените възражения.

Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

На 26.07.2019 г., на ул. „П.“ в с.К., обл. Пазарджик, при управление на МПС – лек автомобил „Д. Л.“с ДК № , водачът Д. Н. Х., ЕГН **********, като нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП („На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две ленти, да навлиза или да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“), по непредпазливост причинил на Н.А.К. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на снагата. Тези обстоятелства се установяват от представената по делото Присъда № 22/17.02.2020 г. по НОХД № 2156/2019 г. по описа на РС-Пазарджик, от която е видно, че в хода на образуваното по този повод наказателното производство, посоченият водач е бил признат за виновен в описаното престъпление, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„а“, във вр. с ал.1, б. „б”, във вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП, му е определено наказание лишаване от свобода от 1 година, изтърпяването на което е отложено при условията на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 години. В тази част съдебният акт на наказателния съд е задължителен за настоящата инстанция при условията на чл.300 от ГПК – относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение страните не спорят в процеса и затова съдът приема за безспорно, че описаните вредоносни последици на престъплението са настъпили при действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № BG/23/118002069073/30.07.2018 г., валидна до 29.07.2019 г., издадена от ответника „ОЗК-Застраховане“

АД.

Относно установяване механизма и причините за настъпване на въпросното ПТП по настоящото дело е приета САТЕ, която като компетентно изготвена и непротиворечаща с останалия доказателствен материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата и от обясненията на вещото лице В.Ф., дадени в о.с.з. на 10.06.2021 г., се установява, че процесното ПТП е станало в светлата част на деня на 26.07.2019 г. към 19.00 ч., при установени благоприятни пътно-климатични условия. В този момент водачът Д. Н. Х. управлявал л.а. „Д. Л.“ с рег.№ през центъра с. К. в посока с.Л. към на 26.07.2019 год. със скорост около 44-45 км/ч. Водачът на л.а. Ф. П. с peг. № РА 2273 АТ С. Т. Ш. се движил по същия път и при същите условия срещуположно от с.Л.за гр. П. със скорост около 40 км/ч.

Когато дистанцията между автомобилите била около 45-50 метра, водачът л.а. „Д. Л.“, , заобикаляйки паркиран автомобил на около 25 метра преди мястото на удара навлязъл в лентата за насрещно движение и вместо да се върне в дясната лента, по необясними причини продължил движението си в лявата лента. Когато дистанцията между насрещно движещите се автомобили станала около 23-25 метра, т.е. 1 секунда преди инцидента, водачът на л.а. Ф. П., имайки готовност за намаляване на скоростта, реагирал на ситуацията като снижил скоростта си до 24-25 км/ч и завъртял волана на ляво, за да избегне челния удар. По-малко от секунда по-късно и водачът Х. реагирал като завъртял волана на дясно с цел да напусне лявата лента, но въпреки това настъпил челен ексцентричен кос удар между двата автомобила. Според в.л. Ф. след анализ на данните по делото водачът на л.а. „Д. Л.“ е загубил контрол над управлението и е допуснал автомобила му да навлезе, както и да остане, а също и да се движи в лявата лента на платното за движение на място по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Пак според заключението в момента преди произшествието водачът на л.а. „Д. Л.“ е имал неадекватно поведение на пътното платно, изразяващо се в несвоевременно прибиране в собствената лента и продължително движение в лентата за насрещно движение, при което е поставил в невъзможност водачът на л.а. „Ф. П.“ Ш. да избегне удара в собствената лента.