Решение № 146 от 30.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 146 30.10.2019г. град Пазарджик

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение на първи октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА секретар:Петя

Борисова като разгледа докладваното от съдия Ралинова търговско дело №9 по описа за 2019 година

Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от Н.Г.П. с ЕГН **********,с адрес ***,със съдебен адрес *** партер офис адв.П.К. ***, п.к., р-н , ул. „“ №, с ЕИК *********, представлявано от С СП и К К – заедно,със съдебен адрес ***, адв.В.А..

В молбата са изложени обстоятелства, че на

18.09.2017 година ищцата Н.П. претърпяла ПТП,след като била блъсната на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „" с ул. „" в гр. П от л.а. с ДК № , управляван от Н.Л.К., ЕГН **********.Сочи се,че срещу виновния водач било образувано ДП №312/17 г. по описа на РУ „Полиция" - гр. Панагюрище, както и прокурорска пр. № 1157/17 г. по описа на РП - гр. Панагюрище.

Наказателното производство било прекратено на основание чл.343, ал.2 т. 2 от НК поради отказ от страна на ищцата,да бъде търсена наказателна отговорност.

Ищцата твърди,че от представените писмени доказателства- постановление, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 38, план-схема на ПТП към протокол № 38, Протокол за оглед на местопроизшествие, Фотоалбум на местопроизшествието и протоколи за разпити на свидетелите Н.П., Н.К. и И Л ,било видно по безспорен начин, че причината за настъпването на процесното ПТП се кореняла единствено и само в действията на водача на л.а. - Н.Л.К., който не бил спазил приложимите разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП и блъснал пресичащата на пешеходна пътека Н.Г.П.. Това се потвърждавало и от издадените срещу виновния водач Н.Л.К. и НП № 17-0310-001079/28.12.2017 година.

Ищцата твърди,че непосредствено след процесното ПТП е била приета в спешното отделение на МБАЛ „Уни Хоспитал" ООД в гр. Панагюрище в изключително тежко състояние.Наложила се тежка хирургическа интервенция под пълна анестезия едновременно и на двата горни крайника - лява и дясна ръка, изразяващи се в: 1.репозиция на проксималната фрактура на хумеруса и стабилизация с тройка игли, 2.репозиция на фрактурата на дисталния хумерус и стабилизация с тройка игли, респективно две - радиално и една медиално;3.репозиция през миниинвазивен достъп на дисталния радис, където се установило голяма костна загуба, с дефект в кортикалиса на метафизата от около 2 см; трансфикция на радиуса и улната, стабилизация дължината и ротацията на ставния сегмент с две игли, ангажирани в диафизата на радиуса; послоен шев, стерилна превръзка, добре подплатен гипс в 90 гр. флексия на лакътя. Гипсова лонгета на фрактурата на метатарзалната кост;

Сочи се,че в резултата на ПТП-то ищцата била получила следните травматични увреждания:

-фрактура на горния край на раменната кост, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, наложило оперативна интервенция и последваща имобилизация:

-фрактура на лъчевата кост на лявата предмишницаг представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.

129, ал. 2 от НК, наложило оперативна интервенция и последваща имобилизация;

- фрактура на пакетната кост на лявата предмишница, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.

129, ал. 2 от ИК, наложило оперативна интервенция и последваща имобилизация;

-

Фрактура на дланната кост на дясната ръка, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.

2 от НК, наложило оперативна интервенция и последваща имобилизация;

Контузия на лявото коляно;

-

Разкъсно-контузна рана на лявата ръка;

-

Охлузвания по лявата предмишница, китка и длан;

В исковата молба се твърди още,че ищцата е била на постелен режим. Не е могла да се придвижва сама, движенията й са били ограничени /двата й горни крайника са били имобилизирани, което я е лишавало от възможността да прави каквито и да е захвати и да си служи с ръцете/.Била изпитвала силни болки.Обездвижването /имобилизацията/ довело до значителна атрофия и отслабване на наранените крайници, което било предпоставка за по-трудното и по-продължително възстановяване,като и до настоящият момент изпитвала болки в областта на горните крайници, особено при резки климатични промени и температурни амплитуди.Не могла да се грижи за своите ежедневни хранителни и хигиенни нужди. Не могла да се храни сама, да се къпе, мие, облича и съблича, да извършва елементарни активности, свързани със захват на горните крайници. С всичко това били натоварени нейните близки.Сочи се още,че ищцата получила и значителни негативни психологически последици,като състоянието й,се определяло на депресивно, най-вече заради претърпения стрес, психическата травма от понесените силни болки, претърпяната хоспитализация и хирургическа интервенция. Емоционалните изживявания симптоматично градирали в дистрес - увреждащо високи за психиката на човек нива на стрес, с трайно във времето проявление и с негативен ефект върху физиката, емоциите, умствената концентрация, адаптацията и справянето в различни ситуации. Налице били категорични данни за посттравматично разстройство.

Ищцата твърди,че преди инцидента била контактна и жизнена, а в момента затворена вътре в себе си, не говорела за случилото се, рядко споделяла каквото и да било изобщо. Страхувала се да се придвижва на открито,да се вози в МПС-та, да пресича пътни платна, дори и на обозначените за това места с пешеходна пътека. Отделно от това била потисната от факта, че възможността й за физически натоварвания е лимитирана, което не й позволява да извършва редица дейности.

Сочи се, че на 01.11.2017г. ищцата постъпила отново в болница, където под пълна анестезия и била извършена повторна хирургическа интервенция за изваждането на имплантираните фиксиращи елементи в горната раменна кост, а допълнителен стрес и създавал факта, че и предстояли последващи хирургически интервенции за изваждане на имплантите в лъчевата и лакетните кости на предмишницата, отново с пълна анестезия.

Видно било от епикриза от 04.12.2017 г. на 21.11.2017 г.,че ищцата постъпила в „Отделението по физикална и рехабилитационна медицина" на МБАЛ „Уни Хоспитал" ООД, гр.Панагюрище с оплаквания:

„болезнени и ограничени движения на раменната, китковата и лакътната става". Проведени са и били редица физиотерапевтични процедури. Въпреки това продължили оплакванията на ищцата и на 04.12.2017 г. тя била изписана със следния статус: „функционална болезненост при движение на ляв горен крайник. Ограничени двигателни обеми за лява раменна, лакетна и гривнева става.Затруднено боравене с лява ръка. Намалена мускулна сила при захват с лява длан".

Освен претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, ищцата сочи,че понесла и непосилни за финансовия й статус имуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от процесното събитие. Наложило се да закупи фиксиращите импланти за хирургическата интервенция, да посещава рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, да заплаща за болничен престой, да закупува редица медикаменти за лечението си,като всичко възлизало общо на стойност -

1331.44 лева.

Твърди се, че от справката база данни на „Гаранционен фонд“ било видно,че към датата на процесното ПТП л.а. с ДК № , имала валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ЗД“Бул инс“ АД.

Ищцата сочи, че за да спази изискванията на КЗ,на 17.08.2018 година депозирала пред ЗД „БУЛ ИНС“ АД,претенцията си изплащане на застрахователно обезщетение,като представила и всички документи,но въпреки това ответника не се произнесъл в срока по чл.108 ал.1 от КЗ.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК „БУЛ

ИНС" АД,с ЕИК *********, да заплати на Н.Г.П. с ЕГН ********** за претърпени от нея неимуществени вреди - болки, страдания и негативни емоционални изживявания, сумата: 150 000 лева ведно със законната лихва,считано от 18.11.2018 година/датата следваща изтичането на 3-месечния срок за произнасяне на ЗД/ до окончателното изплащане,както и за имуществени вреди сумата в размер на 1331.44 лева, ведно със законната лихва считано от 18.09.2018 година, до окончателното изплащане.

Претендират адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,в който заявява,че не му била дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.Оспорва се, че ищцата не била направила надлежна извънсъдебна претенция,отговаряща на изискванията на чл.380 от КЗ,която да съдържа пълни и точни данни за банковата сметка по която да се извършат плащанията, а представеното удостоверение от Банката било в нечетлив вид.Във връзка с което се счита,че не били сезирани надлежно.Сочи се,че от представените документи нямало нито един от който да било видно деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, причинната връзка и настъпилите вреди,за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за покриване на настъпилите вреди.Сочи се,че с писмо изх.№НЩ-6153/4.09.2018 година застрахователят бил изискал допълнителни документи съобр. чл.106 от КЗ. Не представянето на такива и банковата сметка било от значение и за момента от който ищцата можела да претендира законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП.

Твърди се, че лихва, съгласно новия Кодекс за застраховането, можела да се претендира най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, като съгласно чл.380 ал.3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по, ал.1 имало последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължал лихва по чл. 409 КЗ.

Оспорват се предявените искове като неоснователни и необосновани.

Твърди се,че инцидента не се е осъществил единствено по причина от действията на Н.Л.К., като водач на лек автомобил „" с peг. №, а от представените с исковата молба документи не се доказвало изобщо, нито безспорно и категорично деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, причинната връзка и настъпилите вреди.

Не били налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Представения АУАН и наказателното постановление и постановлението за прекратяване на наказателното производство нямали действието на влязла в сила присъда и не били задължителни за граждански съд относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Оспорва се иска и с доводите, че не били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД - виновно противоправно деяние,в причинно-следствена връзка с вредата.Твърди се,че прекратяването на наказателното производство по инициатива на ищеца, следвало да се тълкува като отказ от иска по чл.45 от ЗЗД.Сочи се,че самото искане по чл.342 ал.2 от НК,макар и да имало за последица прекратяването на наказателното производство срещу водача на МПС,предизвикал ПТП,следвало да се тълкува, че претенцията за обезщетение към застрахователя не можела да породи своите правни последици, ако увредения нямал правото да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението.Ответникът не дължал повече от дължимото от прекия извършител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право водело и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.), респ. по чл. 432, ал.1 от КЗ (нов).

Оспорва се доказателствената сила но констативен протокол за ПТП.Сочи се, че протоколът бил официален свидетелстващ документ,но само относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.Сочи се съдебна практика.Твърди се,че няма данни ПТП да е станало в присъствието на съставителя,не било обсъдено и поведението на пострадалата,съответно нямал доказателствена сила за механизма на ПТП.Сочи се,че бил налице принос на пострадалата, който прекъсвал причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП,бил факта, че пострадалата пешеходка била предприела внезапно пресичане на платното за движение, без да се огледа и съобрази с приближаващия автомобил, пътната обстановка, видимостта, а при наличие на мястото на инцидента на светофарната уредба за пешеходците на червен сигнал.Ответникът оспорва и причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимушествени вреди.Оспорват се и твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени и имуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, както и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.Оспорва се твърдението, че в резултат от настъпването на пътно-транспортното произшествие за ищцата са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с това се оспорват и всички твърдения по отношение вида, медико - психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия момент.Намират представените медицински документи за крайно - недостатъчни за доказване на търпените увреди.При условията на евентуалност се твърди, че ако са причинени сочените увреди, то забавянето на оздравителния процес бил в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и предхождащи транспортния инцидент заболявания.