Решение № 279 от 10.06.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 331/2024
- Вид
- Решение № 279
- Подписан
- 10.06.2024
- Състав
- АНЕТА ИЛИНСКА, Крум Динев, Миглена Кавалова-Шекирова
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 15 · Търговски закон
- чл. 15, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 279 гр. Благоевград, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анета Илинска
Членове:
Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500331 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 5343/19.10.2023 г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,, чрез юрисконсулт К.З., против Решение № 209/03.10.2023 г. по гр. д. № 108/2023 г. по описа на РС - Гоце Делчев, с което е отхвърлен като неоснователен установителният иск за признаване дължимост на сума по отношение на ответника М. М. Б., ЕГН **********, представляваща главница, претендирана по силата на сключен между страните договор за потребителски паричен кредит PLUS - 14758038 от 09.05.2017 г., за частта над уважения с решението размер от 5 934.20 лева до пълно предявения размер от 6 135.80 лева. С жалбата се атакува още решението, с което е отхвърлена както исковата претенция с предмет установяване дължимост на възнаградителна лихва, по - конкретно в размер на 4 853.95 лева, която сума е начислена върху главницата за периода 05.07.2017 г. - 05.05.2022 г., така и иск с предмет мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.08.2017 г. - 11.10.2019 г., в общ размер от 1 363.83 лева, за които суми е и издадена заповед за изпълнение № 3934 от 11.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1366 от 2019 г. по описа на РС - Гоце Делчев.
1
Постъпила е и въззивна жалба от А. К., в качеството си на особен представител на ответника М. Б., против постановеното по делото решение, с което е признато за установено по отношение на ответника, че дължи в полза на ищеца сума в размер на 5 934.20 лева, представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 14758038, както и се иска обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1366 от 2019 г. по описа на РС - Гоце Делчев.
Производството е образувано на 29.10.2019 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на “БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: 204915054, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от законния представител Д. Д. - управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.С., срещу длъжника М. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес в ,,,,,,,,,,,,,,,, за сума в размер на 6 135.80 лева - дължима главница по договор за потребителски заем с номер PLUS - 14758038, сключен на 09.05.2017 г., възнаградителна лихва върху предоставената заемна сума в общ размер на 4 853.95 лева за периода 05.07.2017 г. - 05.05.2022 г., мораторна лихва върху главницата от 05.08.2017 г. - 11.10.2019 г. в общ размер на 1 363.83 лева, както и законна лихва върху претендираната главница от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. В тази връзка от страна на първоинстанционния съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 11.11.2019 г. с предмет всички претендирани от заявителя суми, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК (със залепено на адреса на длъжника уведомление на 19.02.2021 г.), като с Разпореждане от 21.12.2022 г. под № 9013 на кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: 204915054 е указано да предяви положителни установителни искове срещу длъжника Б. за процесните вземания, като в указания за това срок (на 07.02.2023 г.) в деловодството на Районен съд - Гоце Делчев са представени писмени доказателства за изпълнение на указанията. С молби с вх. № 3546 от 07.07.2023 г., съответно с вх. № 60715 от 11.12.2023 г., заявителят е уведомил първоинстанционния съд, че е подписан на 31.05.2023 г. договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 06.06.2023 г., по силата на който “Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749 придобил търговското 2 предприятие и дейността на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: 204915054, като в тази връзка е представено и удостоверение от 08.06.2023 г. от Агенция по вписванията (стр. 55 от първоинстанционното дело). На 04.12.2023 г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: 204915054 е заличен като търговец в Търговския регистър. По делото са изготвени и приети две експертни заключения: съдебноикономическа експертиза и съдебно-графическа експертиза. С атакуваното в настоящото производство решение съдебният състав към Районен съд - Гоце Делчев приел, че в процесния договор не били спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която разпоредба изисква в договора да бъде упоменат годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на самия договор за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съдът заключил, че липсвала ясна методика на формиране на годишния процент на разходите и не ставало ясно дали в посочения размер от 16.55% са включени разходите на длъжника, свързани със закупуване на застраховка от вида “защита на плащанията”, предвидена към чл. 2 от условията на договора. На тази база съдът приел, че договорът за кредит е недействителен, като приложил последицата на чл. 23 ЗПК - потребителят да върне единствено чистата стойност на заема, но не и лихви и други разходи по него, като в тази връзка е възприето и заключението на съдебноикономическата експертиза, че дължимата главница по договора възлиза на 5 934.20 лева, поради което със съдебния акт установителната претенция била уважена до този размер, а за горницата до пълно претендираната сума от 6 135.80 лева - отхвърлена като неоснователна. Във връзка с констатираната недействителност на договора, като неоснователни са отхвърлени и исковете за заплащане на възнаградителна, съответно мораторна лихва. С въззивната жалба на “Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749 решението на първоинстанционния съд е обжалвано в неговите отхвърлителни части, а поправената жалба на особения представител на адв. К. има за предмет частта на съдебния акт, с който е приет за основателен установителният иск за сумата от 5 934.20 лева.
Окръжен съд - Благоевград, в изпълнение на правомощията си и след като 3 съобрази гореизложените фактически положения, имащи отношение към предмета на делото, приема, че решението на Районен съд - Гоце Делчев е валидно и допустимо, като по отношение оплакванията, релевирани във въззивните жалби, иницииращи въззивното производство, съдът съобразява следното:
1. По въззивната жалба на “Юробанк България” АД.
От посочените по-горе доказателства се установява, че с договора от 31.05.2023 г., сключен по реда на чл. 15 от ТЗ и вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 20230606170310, “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. прехвърлил реална част от търговско си предприятие (обособено под формата на клон) на “Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, като впоследствие (на 04.12.2023 г.) “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: 204915054 е бил заличен от ТР.
Решението на първостепенния съд е постановено преди датата на заличаване в публичния регистър на клона на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, а въззивната жалба изхожда от „Юробанк България“ АД, който макар да е правоприемник на търговското предприятие на ищеца, не се явява процесуалноправно легитимиран да обжалва решението на Районен съд Гоце Делчев, защото поначало това дружество няма качеството нито на главна, нито на допълнителна страна в процеса. Това е така, защото самото прехвърляне на търговското предприятие не попада под хипотезата на чл. 227 ГПК, обуславяща възможността за продължаване делото по силата на закона от правоприемника на прекратило съществуването си юридическо лице. В принципен план не може да съществува съмнение, че самото прехвърляне на търговското предприятие обуславя не универсално, а частно правоприемство (например Определение № 940 от 16.12.2010 г. по ч. пр. д. № 887/2010 г. на Върховен касационен съд), въпреки че предметът на договора касае съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като причината за това, че и след осъществяване фактическия състав на чл. 15 ТЗ дружеството праводател по сделката не прекратява своята правосубектност и същото може да продължи да осъществява търговска дейност. Самото прехвърляне на тази съвкупност не води априори до заличаване нито на самото юридическо лице (при прехвърляне на цялото предприятие), нито пък на самия клон, тъй като 4 самото решение за прехвърляне не включва задължително и такова за закриване на самия търговец, съответно на неговия клон и премахване на търговската им регистрация. Така и в този случай клонът на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” е закрит шест месеца след сключване на самата сделка. Ето защо и след сключването на сделката с правно основание по чл.
15 ТЗ процесът е продължил между първоначалните страни - длъжникът физическо лице и ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК: 204915054, тъй като съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Според ал. 2 на посочената разпоредба приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, като той може да замести своя праводател само при условията на чл.
222 - по взаимно съгласие на страните. По делото няма данни посочената процедура пред първата инстанция да е инициирана и да се е осъществила, като за съда не съществува служебно задължение да следи за нейното приложение, при липса на нарочно искане в този смисъл, затова и “Юробанк България” АД не е придобило качеството нито на допълнителна страна, нито на главна такава, чрез заместване на своя праводател по сделката. И след като към момента на изготвяне и връчване на решението (03.10.2023 г.) ищецът съществува като правен субект, именно само в негова полза е налице право да обжалва първоинстанционното решение. След датата на заличаване на клона на чуждестранния търговец, делото продължава между ответника длъжник и търговското дружество, инициирало производството, а именно "БНП П. П.Ф.
С. А." Париж, по отношение на което са приложени писмени доказателства за неговата правосубектност. Клонът е неперсонифициран, наличието на който има процесуалноправни последици, свързани с определяне местната подсъдност по делото, но страна в производството е самото юридическо лице принципал, поради което и заличаване търговската индивидуализация на обособена част от предприятието, логично, не влияе върху правосубектността на самото дружество, затова и хипотезата на чл. 227 ГПК в случая не е налице, изискваща от своя страна окончателно прекратяване съществуването на юридическото лице. Поради така изложените мотиви съдът намира, че въззивната жалба на “Юробанк България” АД срещу отхвърлителните части на съдебния акт следва да бъде оставена без разглеждане, като изхождаща от 5 нелегитимирана страна, като същото дружество ще бъде обвързано от силата на пресъдено нещо на решението на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй като е безспорно, че процесното вземане срещу потребителя ответник е преминало в неговия патримониум по силата на договора от 31.05.2023 г.
2. По въззивната жалба на М. Б..
От страна на процесуалния представител на ответника във въззивната жалба са релевирани следните оплаквания: нередовност на исковата молба, оспорване автентичността на договора за кредит и липса на представени доказателства за възникване изискуемостта на процесното вземане. Така инвокираните в жалбата възражения са неоснователни. С оглед извършеното от въззивника оспорване на автентичността на представения от ищеца договор е проведено производство по реда на чл. 193 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ГПК проверката на документа се реализира чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В настоящия случай е назначена и изслушана съдебнографическа експертиза на положените подписи в графи “подпис на клиенти” към договора за потребителски паричен кредит и ценова листа към него. В своето заключение експертът е категоричен, че между изследваните подписи и подписите, поставени в представения сравнителен материал, е налице съвпадение на частните признаци с идентификационна стойност, което от своя страна означава, че те са изписани от едно и също лице, като вещото лице ясно е посочило конкретните белези, по отношение на които констатира съвпадение както в общите, така и в частните признаци. В проведеното открито съдебно заседание възражение срещу изготвеното експертно мнение от страна на процесуалния представител не са изложени, такива не се съдържат и във въззивната жалба, поради което съдът приема - с оглед обстоятелството, че експертизата е изготвена от вещо лице със съответната за това компетентност, а заключението му е пълно и ясно изготвено, без да буди съмнение в неговата обоснованост - за напълно доказано, че тъкмо ответникът в настоящото производство е сключил процесната сделка.