Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 767 от 11.05.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6862/2024
Вид
Протокол № 767
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 767 гр. Перник, 11.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20241720106862 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – редовно призован, не изпраща процесуален представител.

На 08.05.2026 г. е постъпила молба от негово име, с която е отправено искане да бъде даден ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ М. И. С– редовно призована - не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител - адв. В. К. С..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. С. И. – редовно призована, явява се.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпила по делото молба №16306/08.05.2026 г. на ищцовото дружество с приложени към нея писмени доказателства и изразено становище по съществото на спора.

Съдът предостави възможност на процесуалния представител на ответника да се запознае със молбата и приложенията й.

АДВ. К. – Запознала съм се. Не възразявам да бъдат приети представените доказателства.

1

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице Н. С. И. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.

Сне самоличността на вещото лице, както следва:

Н. С. И. – 53 години, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.

Вещото лице беше ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.

291 НК.

Вещото лице ОБЕЩА да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ - Представила съм заключение, което поддържам.

АДВ. К.– Нямам въпроси към вещото лице.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице Н. С. И. по допуснатата съдебноикономическа експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение от внесения депозит.

ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на вещото лице Н. С. И. от внесения депозит.

Настоящият състав намира, че предявените искове са процесуално недопустими поради следните съображения:

Съгласно чл. 130, изр. първо ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, с която са предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу М. И. С. за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2785/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник.

Според т. 10а от Тълкувателно решение по т.д. № 4 /2014 г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, така и на специалните процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

В случая по ч.гр.д. № 2785/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник срещу М. И. С. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 698,37 лева - главница за ползвана услуга доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води 2 за периода от 01.12.2020 г. до 01.04.2024 г. за недвижим имот, находящ се в гр. *****, с абонатен № 1100274, както и за 133,30 лева - лихва за забава за периода от 05.02.2021 г. до 20.05.2024 г. С разпореждане № 17865/ 08.11.2024 г. на заявителя са дадени указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви искове за установяване на вземанията си срещу длъжника в рамките на едномесечен срок от получаване на съобщението. Настоящият състав намира, че последните са неправилни. Съгласно чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпостваки: 1) препис от заповедта за изпълнение да е връчен на длъжника чрез залепване на уведомление п о чл. 47, ал. 5 ГПК и 2)връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск, следва да се тълкува стеснително и да намери приложение при наличието на двете изискуеми кумулативни предпоставки. Длъжникът, след като не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по чл. 94 ЗГР, ще бъде възпрепятстван да узнае за издадената срещу него заповед за изпълнение, въпреки изпълнената процедура по залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК. Поради това и за да се гарантират правата му, законодателят е предвидил, че въпросът за дължимостта на претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания следва да се разреши в рамките на съдебно исково производство, в което същият да бъде представляван от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Тълкуването на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. "в" вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл. 17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL).

В процесната хипотеза препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2785/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е изпратен на длъжника М. И. С. на посочения в заявлението адрес и не е получен. Съдът е разпоредил препис от заповедта да й бъде изпратен на регистрирания й постоянен и настоящ адрес: гр. ****.

Съобщението е връчено по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, като в разписката към уведомлението е посочено, че адресатът не е намерен на адреса при посещенията от длъжностното лице по призоваването. Следователно последното нито е изложило данни, че длъжникът не живее там, нито е посочило техния източник, както изисква императивната разпоредба на закона. Последното обосновава извод, че липсва една от двете кумулативни предпоставки, визирани в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

С оглед на изложеното разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и следва да се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът М. И. С. да не живее на адреса, който е обявила пред държавните органи по чл. 94 ЗГР.

3

Въз основа на горните съображения настоящият състав намира, че препис от заповедта за изпълнение е връчен редовно на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е депозирано възражение срещу нея, поради което заповедта е влязла в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя. Последното обосновава извод, че за „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник липсва правен интерес от предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. Поради това и съгласно чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Така мотивиран, Районен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА подадената от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник срещу М. И. С. искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 6862/ 2024 г., по описа на Районен съд - Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок, който за ответницата тече от днешното съдебно заседание, а за ищеца от получаване на препис от протокола от днешното съдебно заседание.

Препис от протокола от днешното съдебно заседание да се изпрати на ищеца.

АДВ. К. – Госпожо председател, моля да разпоредите да ми бъде изплатено внесеното по делото възнаграждение за особен представител.

Съдът намира, че доколкото ответникът е бил представляван в процеса от назначен особен представител, който от своя страна е извършил процесуални действия по подаване на отговор и явяване в открити съдебни заседания внесеният от ищеца депозит следва да й бъде изплатен. Поради това съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на назначения на ответника особен представител адв. В. К. възнаграждение от внесения от ищеца депозит с разписка, находяща се на л.

54 от делото.

Заседанието приключи в 13:15 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

Секретар: _______________________

4