Решение № 21349 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21349 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110113102 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл.

146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски заем № ****/03.02.2023 г., сключен между страните по делото, и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 18,78 лева /съгласно допуснато с протоколно определение от 07.11.2024г. по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска/, представляваща недължимо платена по Договор за потребителски заем № ****/03.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 03.02.2023 г. е сключен Договор за потребителски заем № ****, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата 500,00 лева, при уговорена възнаградителна лихва в размер на 40,05% и ГПР – 49,93%, на 11 седмични вноски, с краен срок за погасяване на дълга – 21.03.2023 г. Сочи, че в чл. 5.1 от договора било предвидено, че в срок от три дни заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които следвало да отговарят на множество условия. Съгласно чл.

11, ал. 2 от договора, в случай на неизпълнение на изискванията по чл. 5 от същия, заемателят следвало да заплати неустойка в размер на 145,41 лева, като същата била начислена още със сключване на договора, разсрочена за изплащане с погасителните вноски по заема. Твърди нищожност на неустоечната клаузата, като сочи че същата противоречи на императивни разпоредби на ЗПК и има за цел заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че същата противоречи на добрите нрави и нарушава принципите на добросъвестно и справедливост, като има за цел неоснователно обогатяване в полза на заемодателя. Навежда твърдения за неравноправност на клаузата на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗПК, като поддържа, че съдържанието й не е индивидуално договорено. Моли да бъде прогласена нищожността на клауза от договора за заем, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1,00 лева, част от сумата от 154,41 лева – платена без основание от ищцата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва неоснователността на предявените искове. Счита, че производството е недопустимо, тъй като е налице злоупотреба с права от страна на ищцата, доколкото била образувала 1 няколко сходни дела за други договори пред СРС, като навежда твърдения, че са налице основания за прилагане на чл. 213 ГПК. Навежда доводи, че ищцата няма качеството потребител, поради което не следва да намират приложение разпоредбите на ЗЗП. Оспорва твърденията за нищожност на неустоечната клауза, като твърди, че процесният договор за заем е действителен. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна, тъй като същата е дължима с оглед неспазване на конкретно договорно задължение от страна на потребителя, а именно за неизпълнение на условията по чл. 5 от договора. Твърди, че условията на договора, както и всички параметри от съдържанието му са индивидуално договорени с ищцата, като същата е имала възможност да се окаже от договора при условие, че не може да изпълни задълженията по чл. 5 от същия. Оспорва твърденията на ищцата за неравноправност на клаузата по чл. 11 от договора, като сочи, че потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото му задължение към дружеството. Счита, че уговорената неустойка е получена от ответника на валидно основание, поради което не подлежи на връщане. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключила договор за потребителски кредит № ****/03.02.2023 г. с ответника и неговото съдържаниe, както и че клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, противоречи на закона, води до негово заобикаляне, респективно – накърнява добрите нрави.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетото заключение на съдебносчетоводна експертиза, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****/02.02.2023 г. при посочените в исковата молба клаузи и условия, въз основа на който на ищеца е предоставена сума в размер на 500,00 лева.

От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена се установява, че срокът за погасяване на процесния договор за потребителски кредит е на 10 месечни погасителни вноски, считано от 06.03.2023 г. до 04.12.2023 г. В процесния договор е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, при ГПР в размер на 48 %. Вещото лице е установило, че ищцата е изплатила предсрочно на 08.02.2023 г. на ответника сума в размер на 521,90 лева по процесния заем, от които 500,00 лева са отнесени към главницата, 3,12 лева за възнаградителна лихва и неустойка в размер на 18,78 лева. Установява се още, че съгласно чл. 6 от договора заемателят се задължил да предостави на заемодателя обезпечение, като при непредставяне дължи неустойка в размер на 550,97 лева, която се плаща разсрочено, задно с всяка погасителна вноска.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е 2 доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. В този смисъл неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение от ответника, че ищцата няма качеството на потребител, тъй като целта на кредитирането била стопанска, доколкото липсват доказателства за установяване на това обстоятелство, а дори напротив – в искането за сключване на договора за кредит е посочено, че същият се отпуска целево за ремонтни дейности.

Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 550,97 лева за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 11, ал. 2 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката e по-висок от стойността на отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Оспорената с исковата молба клауза за неустойка би довела до неоснователно обогатяване за кредитора и е недължима на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. ал. 4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Освен това, 3 предвиденото за заемателя задължение за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което предявения иск за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза е основателен.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ищецът е заплатил изцяло задълженията си по договора за кредит, като за погасяване на неустойката ответникът е отнесъл сумата от 18,78 лева. Поради недействителността на уговорената клауза за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, се налага извод, че сумата от 18,78 лева е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.