Решение № 391 от 04.11.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Карлово, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101081 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., улица „В.“ **** против „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № *** *****, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. като моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 279.14 лева, представляваща платена без основание сума по договор за паричен заем № ************ от 04.19.2019 г. като задължение за закупена допълнителна услуга ФАСТ по глава VІ „Параметри по кредита“, която клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19 ал.4 от ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и предпоставките по чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № *** *****, представлявано от С. Н., И. Г., О.

Л. и Я. Ч. признава иска изцяло. Прави претенция съдът да го от деловодни разноски на основание чл. 78 ал.2 от ГПК.

В първото по делото заседание от ищцовата страна се прави искане по реда на чл. 237 от ГПК.

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на член 237, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал иска относно твърдяната нищожност на клаузата и заплащане на претендираната от ищцата сума, а ищецът моли съда да постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на член 237 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона 1 или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски. Неоснователен се явява доводът на ответника за освобождаване от разноски, доколкото включвайки нищожната клауза в договора си, същият е дал повод за предявяване на иска.

Следва, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за държавна такса по първоначалния иск.

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в едно съдебно заседание, делото не се отличава с фактическа и правна сложността, искът е признат от ответника, не са събирани доказателства извън представените с исковата молба и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. С. Н. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Х. Н. К. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя както за предявения първоначален иск, така и по насрещния такъв.

В същия смисъл е и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС, ІV г.о.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1,т.1 от ЗЗД, „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № *** *****, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., улица „В.“ **** сумата от 279.14 лева, представляваща платена без основание сума по договор за паричен заем № 2

************ от 04.19.2019 г. по нищожна клауза за закупена допълнителна услуга ФАСТ по глава VІ „Параметри по кредита“.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № *** *****, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., улица „В.“ **** сторените в производството разноски в размер на 50.00 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № *** *****, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. да заплати на адвокат С. К.

Н. с ЕГН ********** със съдебен адрес: град П., ул. *********, партер, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Х. Н. К. в размер на 200.00 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Й.А.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 3