Решение № 140 от 10.05.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Кърджали, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20215140101720 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 477, ал.3 КЗ във вр. с чл.45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Ж. ХР. СТ., твърди че на 28.10.2016г. е била участник в ПТП по см. на ЗДвП, като на същата дата около 19.30ч. в гр. Кърджали , пресичайки като пешеходец пътното платно на бул.“България“ пред сградата на казино „УИН/WIN“ на място с пешеходна пътека тип „зебра“ била блъсната от лек автомобил марка „О.“, модел „А.“. Сочи, че водача на МПС се движил с превишена скорост и не се съобразил с обозначителните знаци на платното за движение и преминаването й като пешеходец. Твърди, че в следствие на удара била отхвърлена на около десет метра напред, като изпитала силни болки в лявата част на тялото в областта на лявото рамо и левият глезен и ходило, както и в областта на главата, след което загубила съзнание. Заявява, че след произшествието на място пристигнал екип на ЦСМП гр. Кърджали и екип на МВР, като била откарана по спешност в ЦСМП към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в гр. Кърджали, където били установени множество натъртвания и охлузвания по тялото й и мозъчно сътресение. Сочи, че след оказаната спешна медицинска помощ била освободена с предписания за домашно лечение. Заявява, че след прибирането й вкъщи изпитвала силни болки в областта на лявото рамо, левият глезен и ходило, като движенията на крайници й били силно ограничени и придружени с болки. На мястото на травмите се появили силни отоци. Сочи, че едновременно с това изпитвала силно главоболие, загуба на равновесие, отпадналост, лесна умора и безсъние, кошмарни сънища, необясним страх, като в продължение на около три-четири дни повръщала.

Твърди, че след преглед от невролог, била насочена за хоспитализация 1 и на 03.11.2016 г. била приета за лечение в МБАЛ“Д-р Атанас Дафовски“ в гр. Кърджали, с диагноза „ мозъчно сътресение“. Сочи, че лечението в болницата продължило от 03.11.2016 до 07.11.2016г., като и бил издаден болничен лист за периода от 31.10.16г. до 26.11.16г. Твърди, че след изписване от лечебното заведение, продължила да страда от болки в областта на крайниците, силно главоболие, световъртеж, придружени с гадене и повръщане, като изпитвала още по-силно чувство на тревожност и страх, безсъние, кошмарни сънища, вътрешно напрежение. Заявява, че на 08.11.2016г., след преглед при психиатър й била поставена допълнителна диагноза „смесено-тревожно депресивно разстройство“ възникнало в резултат от преживяното на 28.10.2016г. Сочи, че на виновния водач е ангажирана административно наказателна отговорност за неспазване правилата на ЗДвП, като автомобила управляван от виновния водач е застрахован и за него е налице валидно сключена към 28.10.2016г. застрахователна полица „гражданска отговорност” при ответното дружество под № ***************, валидна до 24.11.2016г. Твърди, че за продължителен период от време била в болничен и в невъзможност да полага труд за около три месеца. Сочи, че за този период страдала от интензивни болки в областта на лявата ръка-рамо и изтръпване в долната част в областта на захвата и лакът, болки в левият глезен, ходилото и главата. Изпитвала силно главоболие и световъртеж, придружени с често повръщане, загуба на равновесие, които симптоми изпитвала с интензитет в продължение на около четири месеца във времето, а след това за период от около още три месеца-не толкова интензивни, както през първите четири месеца. Сочи, че в продължение на околo четири месеца след произшествието страдала от безсъние, силно безпокойство, главоболие и силна отпадналост, умора. Заявява, че понастоящем също изпитва болки и дискомфорт в областта на травмите предимно при промяна във времето.

Сочи, че освен това изпитвала и неприятни усещания, като изтръпване и мравучкане на пръстите на лявата ръка и лявото ходило, каквито усещания не е изпитвала преди процесното ПТП. Сочи, че в резултат на удара и понастоящем захвата на лявата ръка й е отслабен, движенията ограничени и не са във вида преди ПТП. Заявява, че след датата на увредите за ищцата полагали грижи близките й и то за един продължителен период от време, тъй като била в невъзможност напълно да се обслужвам сама. Сочи, че и към настоящия момент изпитва страх от пресичане на платното за движение на автомобили. Сочи, че все още макар и само на моменти страда от силно главоболие, загуба на равновесие и лесна умора- неврологични симптоми предизвикани от мозъчното сътресение, част от които с хроничен характер.

Твърди, че на 04.08.2021г. в деловодството на ответното дружество е депозирала молба-заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по повод и в резултат на ПТП станало на 28.10.2016г. и е завадена щета под № 0000-1000-04-21-7507, като със съобщение изх. № 10878/02.12.21г., ответникът отказал да изплати обезщетение по предявеното заявление.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК 2

„Л.И.” АД да й заплати сума в размер на 20 000 лв., представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинените й леки телесни повреди, кръвонасядания и охлузвания на ляво рамо и ляв, глезен и ляво ходило, довели до физически болки и ограничени движения, сътресение на мозъка, довело до главоболие, повръщания, световъртеж от централен произход, загуба на равновесие, „смесено тревожно депресивно разстройство“, довело до силна тревожност, безсъние, депресия, напрегнатост, кошмарни сънища и др., ведно със законните лихви за забава считано от 28.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът ЗК“Л.И.“АД, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявеният иск, като счита, че същия е заведен след изтичане на общата петгодишна давност, считано от деня, в който е настъпило застрахователното събитие.

Оспорва исковата претенция по основание и по размер, като счита претендирания размер за завишен. Сочи, че наказателното производство не е приключило с окончателен акт, като не е изяснен механизма на настъпване на ПТП и наличието на виновно поведение на застрахования в дружеството водач. Прави възражение за съпричиняване от пострадалата, като твърди, че е изскочила внезапно на пътното платно при ограничена видимост, като водачът при така създалата се ситуация не е имал техническа възможност да спре, тъй като пострадалата е попадала в опасната зона на автомобила и удара за водача е бил непредотвратим. Оспорва твърдението, че водачът на автомобилът е нарушил правилата за движение и е блъснал движещата се като пешеходец на пешеходна пътека. Счита, че в настоящия случай е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, като поради това, не е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че ищцата е нарушила разпоредбите на ЗДвП, а именно чл. 113, ал. 1 и следващи като при пресичане на платното за движение пострадалата е била длъжна преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Оспорва представения протокол за ПТП от 28.10.2016 г. в частта относно съставената схема и обстоятелствата и причините за ПТП. Оспорва на ищеца да са причинени описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, както и причинно-следствената връзка с процесното ПТП.

Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени. Сочи, че пострадалата е изписана от медицинското учреждение едва три дни след приема, в добро общо състояние, с ясно съзнание, без неврологична симптоматика, без усложнения и смущения.

Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като дължими за посочения период. Сочи, че поради непредставяне па 3 всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен ред, срокът за произнасяне не е изтекъл и към настоящия момент, поради което съгласно чл.409 от КЗ, лихва не следва да бъде присъждана. Оспорва изцяло претенцията за присъждане и на законна лихва, като неоснователна.

На самостоятелно основание, прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на произшествието, до датата на предявяване на прекия иск срещу застрахователя, като счита, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквент се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111. б. "в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, алтернативно, в случай, че се установи наличие на съпричиняване от страна на ищеца, то моли размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален със 70 %.Претендира съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните, приема следното от фактическа страна:

По делото се установява от представената преписка вх.№ 1496/18.02.2022г. от ОД МВР-Кърджали и приложените към нея констативен протокол № 321 /28.10.2016 г . за ПТП на РУ-МВР Кърджали, ведно с план-схема към него, че е настъпило ПТП на 28.10.2016г. около 19:30ч, Кърлжали, бул. „България", пред казино „Уин", с управляван от Ш. С.

И. лек автомобил "О. А.", К ********** АХ. В протокола е констатирано, че от произшествието е пострадала пешеходката Ж.С., която е получила охлузване на лява подбедрица. В обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че лекия автомобил не спира и не пропуска преминаващата по пешеходна пътека, тип „Зебра" пешеходка.

От събраните по делото доказателства се установява, че на водача е съставено Наказателно постановление №****************/15.11.2016г, за нарушение по чл. 119, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена глоба по чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1,т.5, пр. 4 от ЗДвП, в размер на 200лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 02.12.2016 г.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че процесния лек автомобил "О. А." е бил със сключена към 28.10.2016г. застрахователна полица „гражданска отговорност” при при ЗК „Л.И.” АД под № *************** валидна до 24.11.2016г.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверна като обективно и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че процесното ПТП е настъпило като лек автомобил „О.

А.", К ********** АХ, управляван от Ш.И. се е движил по бул. „България" с посока от театъра/бизнес център „Орфей” към автогара „XXI век" (вещото лице пояснява, че тук е без значение дали автомобила е завивал наляво или надясно от ул. „Булаир" към бул. „България"; и спрелият и процесния автомобил са дошли от една посока, което е резултат на фазите на светофара; това не се отразява на крайните изводи). Пешеходката е пресичала бул.

4

„България" по втората пешеходната пътека, с посока от казино „Уин" към завеление „Босфор" (отдясно наляво на л. а. ). На пешехо дната пьтека пред нея в дясната част на лентата е бил спрял лек автомобил, който и е осигурил предимство за преминаване. Когато е навлязла по нея на 3,50м от десния бордюр, л.а. „О. А." е заобиколил спрелия автомобил, не е спрял на пешехолната пътека и с лявото странично огледало я е уларил в левите ръка и крак (прелмишница/мишница). От удара същата се е завъртяла по посока на часовата стрелка, извършила е сложно ротационно транслационно лвижение и е паднала напред и отдясно на автомобила. Последният се е придвижил напред и е спрял след мястото на удара. Вещото лице посочва, че е налице причинно-слелствена връзка между установения механизъм и телесните повреди причинени на пешехо дката. Вещото лице дава заключение, че скоростта на автомобила в момента на удара е 43.02 км./ч., като дължината на "опасната зона" на л.а. "О. А." при тази скорост е 25.83 м. Съгласно заключението на вещото лице пешеходката е пресичала пътното платно на бул."България" на пешеходна пътека, маркирана с хоризонтална маркировка, тип.М8.1. /зебра/ и обозначена с вертикална сигнализация, както следва: на 5.00 м. преди началото и с пътен знак Д17, на 25.00 м. преди началото и с пътен знак А18.Вещото лице дава заключение, че видимостта между двамата участници в ПТП е било ограничена. Между тях тя се е разкрила в момента на 1.23 сек. преди ПТП. По тази причина пешеходката С. е имала възможност да забележи автомобила, когато е била на разстояние 1.70 м. от десния бордюр на булеварда на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че в момента, когато се разкрива видимост между участниците в ПТП, автомобилът е отстоял от мястото на удара на 17.28 м и скоростта му в този момент е била 30.92 км./ч. Дължината на "опасната зона" пред автомобила на тази му скорост е 16.73 м., което означава, че в този момент пешеходката не е попадала в "опасната зона" пред автомобила.