Решение № 487 от 18.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Русе, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520201653 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „РС СТРОЙ“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2500383/14.10.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразността и неоносноваността на обжалваното наказателно постановление и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. В тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. С. Р. от АК - Варна, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.

Претендира за присъждането в полза на неговия доверител сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от ст. юрисконсулт С. Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Излага съображения, че при съставянето на АУАН-а и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок 1

- постановлението е получено от жалбоподателя на 22.10.2025 г., а жалбата е подадена на 05.11.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 07.08.2025 г. около 11:40 ч. при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – „СМР – многофамилна жилищна сграда с обществено обслужващ първи етаж и апартхотел в УПИ I-437, кв. 59, ЦГЧ, „Одрин“ и „Евстати Винаров“, обл. Русе, общ. Русе, гр. Русе“ свидетелката Г. С. ст. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, приела, че А. А. С. бил допуснат от работодателя „РС СТРОЙ“ ЕООД да полага труд като „зидар“ в обекта на контрол без да има сключен писмен трудов договор с работодателя „РС СТРОЙ“ ЕООД. В момента на проверката на обекта на контрол на 07.08.2025 г. на А. С. била предоставена бланка с реквизити на декларация по чл.

402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която последния саморъчно попълнил, че няма сключен трудов договор, че има сключен граждански договор от 04.07.2025 г., че работи в „РС СТРОЙ“ ЕООД, считано от 06.08.2025 г., че и предходния ден - на 06.08.2025 г. е работил от 8:00 ч. до 17:00 ч., както и че на процесната дата - 07.08.2025 г. е започнал работа в 8:00 ч. Записал, че получаваното от него трудово възнаграждение е в размер на 80 лева - дневно.

В последствие, дружеството жалбоподател представило на инспекторите Граждански договор № 111/23.06.2025 г. При извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д ИТ – гр. Русе на 18.09.2025 г. С. и И. приели, че А. С. полага труд без да има сключен писмен трудов договор. Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2531843/18.09.2025 г., в който било констатирано допуснато нарушение на трудовото законодателство от страна на „РС СТРОЙ“ ЕООД - чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Съобразявайки отбелязаните под т. 9 в протокола констатации, свидетелката Г. С. съставила АУАН № 18-2500383/18.09.2025 г., който бил подписан от представляващия дружеството-жалбоподател с отбелязване, че има възражения. В последствие с молба вх. № 25135509/24.09.2025 г. дружеството жалбоподател представило писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квА.фикация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателят на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - Наказателно постановление № 18-2500383/14.10.2025 г., АУАН № 182500383/18.09.2025 г., Молба вх.№ 25135509/24.09.2025 г., Възражение изх.№ 203/24.09.2025 г., Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, Протокол за извършена проверка № ПР2531843/18.09.2025 г., Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, Граждански договор № 111/23.06.2025 г., копие от книга за ежедневен инструктаж /извлечение/, копия от Заповед № ЧР-1752/22.12.2022 г., Заповед № ЧР-816/21.05.2025 г., Длъжностна характеристика за длъжност „старши инспектор“ в ДИТ-Русе, Заповед от 01.03.2010 г., Длъжностна 2 характеристика за длъжност „Директор“ в ДИТ-Русе, Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, Товарителница № 51683757327, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Г. С. С. (актосъставител), А. А. СевдА.енов, Г. Х. А. и Д. П. Т..

Като цяло доказателствената съвкупност по делото е безпротиворечива. Въпреки това, отчитайки нА.чието на частично противоречие в така събраната доказателствена съвкупност, по отношение на част от фактите, съдът съобразно разпоредбата на чл. 305, ал.

3 от НПК подложи последните на задълбочен анА.з, като стигна до следните изводи:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. С.. Същата излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.

Показанията и са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реА.зиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Свидетелката точно и ясно описва кога и къде е възприела А. С., както и каква дейност е извършвал в момента на проверката - зидария, кой и кога на място е раздал декларациите, обстоятелствата по попълване на декларацията от св. С., предприетото в последствие от жалбоподателя поведение – по представяне на документите, вкл. договора на лист 13 от делото, респ. установените фактически положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в настоящото производство. Всички релевантни обстоятелства както и свързаните с тях съпътстващи такива, свидетелят възпроизвежда пред съда убедително и детайлно. Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Същите се подкрепят и от писмените доказателства - Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, Протокол за извършена проверка № ПР2531843/18.09.2025 г., Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.

Съдът кредитира частично показанията на св. С., като отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля, който понастоящем е в трудови правоотношения с „РС СТРОЙ“ ЕООД, жалбоподател по настоящото производство и е икономически зависим от него. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля в частта, че към момента на проверката е извършвал зидария, обстоятелството че лично е попълнил предоставената му от проверяващите декларация, както и фактът, че през месец август заедно с негови чичовци са работили и на други обекти. Съдът кредитира и показанията по отношение собствеността на инструментите, с които е извършвана зидарията. В посочените части показанията на свидетеля са в съответствие с останалата доказателствена съвкупност – гласните показания на св. С., протокола за проверка, декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, копия от книгата за ежедневен инструктаж.

Съдът не кредитира показанията на св. С. по отношение обстоятелството, че с техниката се уговорили „за 150 квадрата 2000 лв“, както и че на този обект били ходили около два месеца. В тази си част, същите са в противоречие, както с посочените писмени доказателства, така и с показанията на св. А..

Съдът кредитира показанията на св. Т., като отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля, който понастоящем е в трудови правоотношения с „РС СТРОЙ“ ЕООД, жалбоподател по настоящото производство и е икономически зависим от него. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта за извършване на проверката, обстоятелството, че другите двама свидетели - зидари са работили с техни инструменти, както и че тухлите и материА.те за зидарията са осигурени от жалбоподателя, както и относно обстоятелството, че С. правел зидария на проверявания обект. В тези части показанията на свидетеля кореспондират напълно с доказателствената съвкупност.

Съдът кредитира частично показанията на св. А., като отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля, който понастоящем е в трудови правоотношения с „РС СТРОЙ“ ЕООД, жалбоподател по настоящото производство и е икономически зависим от 3 него. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля в частта, че към момента на проверката е бил на обекта, както и че св. С. му е племенник, както и фактът, че през месец август заедно със св. С. са работили и на други обекти. В посочените части показанията на свидетеля са в съответствие с останалата доказателствена съвкупност – гласните показания на св. С., С. и Т..

Съдът не кредитира показанията на св. А. по отношение обстоятелството за какъв период от време са работили на процесния обект. В тази си част, същите са в противоречие, както с приетите писмени доказателства (книга за ежедневен инструктаж, граждански договор, декларация и пр.), така и с установените с показанията на св. С. и Т. факти.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дА. правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател.

По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.