Решение № 495 от 10.12.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. ХАСКОВО, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20245600100386 по описа за 2024 година

Предявени са два иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2-ро от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за сума в размер на 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сума в размер на 1 252.92 лева – обезщетение за имуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ – В. М. И. твърди, че с постановление от 12.07.2023 год. на прокурор при РП – Пловдив е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 27 / 2023 год. по описа на 4 РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 753 / 2023 год. по описа на РП - Пловдив, образувано на 17.01.2023 год., за престъпления по чл.343 б, ал.3 от НК и по чл.354 а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. В хода на разследването било установено, че не е осъществил от обективна страна престъплението по чл.343 б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, липсата на които била установена от извършения кръвен тест. За престъплението по чл.354 а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК – без надлежно разрешение придобил и държал високорискови наркотични вещества в дома си, било прието, че същото не разкривало висока степен на обществена опасност. Поради това с постановление № 753 от 17.01.2024 год. на РП – Пловдив, образуваното срещу ищеца наказателно производство било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В резултат на образуваното срещу него наказателно производство, ищецът бил лишен от възможност да ползва автомобила си в продължение на една година, което му причинило неудобства в ежедневието. С отнемането на свидетелството за управление на МПС, останал без работа за значителен 1 период от време. Налагало му се да ползва услугите на близки и приятели за това да придружава с осигуряван от тях транспорт, баща си до болнични заведения, по повод диагностицирането му с онкологично заболяван.

Изпитвал безпокойство, срам, стрес и тревожност от това, че обвинението станало достояние на приятели, близки и роднини. Взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“ му създала ред неудобства от многократно провежданите проверки. Наред с претърпените неимуществени вреди, ищецът претърпял и имуществени такива в общ размер на 1 252.92 лева, от които 1 000 лева – разходи за заплатено адвокатско възнаграждение и 252.92 лева – разходи за извършени изследвания на проби от кръв и урина, направени по ДП. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2023 год., и сумата в размер на 1 252.92 лева – обезщетение за имуществени вреди.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА на Република

България - оспорва исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 753 / 2023 год. по описа на 4 РУ – МВР Пловдив е започнало на 17.01.2023 год., с разпит на свидетел.

С постановление от 11.07.2023 год. на РП –

Пловдив, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 17.01.2023 год. в *** управлявал МПС – лек автомобил, марка ***, модел ***, с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество – кокаин – престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК; и за това, че на 17.01.2023 год. в ***, в маловажен случай по ал.3, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло от 2.708 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ от 15.9 тегловни %, на стойност 16.248 лева – престъпление по чл.354 а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. На ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 17.07.2023 год., ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем, обяснявайки, че не употребява наркотици. Спортувал активно, което налагало целогодишен прием на хранителни добавки и стероиди. Относно намереното в дома му наркотично вещество не е дал обяснения.

На 17.01.2023 год. е било извършено претърсване и изземване в жилище – апартамент, находящ се в ***, ползван и обитаван от ищеца, при които е било намерено и иззето 1 бр. бяло пластмасово шишенце, съдържащо суха зелено – кафява растителна маса, за която ищецът е обяснил, че е марихуана и е за негова лична употреба. На същия ден е било извършено претърсване и изземване на лек автомобил марка ***, модел ***, без поставени регистрационни табели.

2

По ДП е представена съдебна химико – токсилогична / токсикохимична/ експертиза с рег.№ И – 6059 от 28.06.2023 год., видно от която е, че от извършените изследвания на предоставената проба кръв от ищеца, не е установено присъствие на наркотични вещества. От извършените изследвания на предоставената проба урина от ищеца е установено присъствие на метилекгонидинн – метаболит на кокаин, срещан обичайно при пушене на кокаин – база /крек/. Наличието на идентифицираният метаболит в урината при липсата му в пробата кръв, предполагало употреба на наркотично вещество в минал период от време.

По ДП на 18.01.2023 год. е представено заключение по назначената химическа експертиза, от което се установява, че иззетата суха, зелена на цвят, растителна маса представлява марихуана с нетно тегло от 2.708 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 15.9 тегловни процента.

С постановления от 04.07.2023 год. и от

06.07.2023 год. са определени възнаграждения за изготвената експертиза в размер на 211 лева и на 127.80 лева.

По ДП е приложен акт за установяване на административно нарушение от 17.01.2023 год., съставен против ищеца за това, че на посочената дата в *** управлявал лек автомобил *** ***, с рег. № ***, под въздействие на наркотични вещества и техни аналози, установено след тест с техническо средство, като дадената проба била с положителен резултат.

Със заповед от 17.01.2023 год., ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 16.44 часа в помещение за временно задържане на РУ – Пловдив, от където е бил освободен на 18.01.2023 год., в 16.00 часа.

От приложените по делото справка и бюлетин за съдимост се установява, че ищецът не е осъждан, както и това, че има наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева, определено с присъда № 44 от 01.07.2020 год., постановена по НОХД № 265 / 2020 год. по описа на РС – Хасково, с която ищецът е признат за виновен в това, че на 13.02.2019 год. в гр.Хасково управлявал МПС в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – престъпление по чл.343 в, ал.3, вр. ал.1 от НК.

От приложената по делото справка за нарушител / водач се установява, че срещу ищеца има съставени два акта, две наказателни постановления, десет фиша и три ЗППАМ.

С постановление от 10.11.2023 год. на разследващ полицай е разпоредено ДП, водено срещу ищеца да се изпрати на РП – Пловдив с мнение за предаване на съд за извършени от него престъпления, за които е бил привлечен в качеството на обвиняем.

С постановление от 15.01.2024 год. на РП –

Пловдив е прекратено наказателното производство по ДП № 27/2023 год. по 3 описа на 4 РУ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив, пр.пр. № 753 / 2023 год. на РП – Пловдив, водено за престъпления по чл.343 б, ал.3 от НК ПО и чл.354 а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, и отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“.

Като писмено доказателство по делото е приета разписка от 26.02.2024 год. за сума от 252.92 лева, заплатена от ищеца по сметка на ОДМВР Хасково на основание постановление на РП – Пловдив от 17.01.2024 год.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за правна защита и съдействие от 27.09.2023 год., сключен между ищеца и Адвокатско дружество „Г. и М.“, с предмет – представителство по ДП № 27 / 2023 год. по описа на 4 РУ – Пловдив при ОДМВР Пловдив, с договорено възнаграждение в размер на 1 000 лева, заплатено изцяло и в брой.

От заключението, представено по допуснатата съдебно психологична експертиза се установява, че събитията, свързани с образуваното наказателно производство са отключили загуба на локус на контрол, водещо до усещане за липса на контрол над собствения живот, невъзможност да се правят избори и вземат решения за вида на работа, за това какъв иска да бъде неговият имидж пред обществото и ограничения като мобилност и възможност да използва своите умения, за да успява в живота.

Към тези преживявания се насложили и други – смърт на близък роднина и лично нараняване или болест, които довели до степен на нервно изтощение.

Ищецът все още успявал да справя с тези високи нива на стрес, използвайки защитни механизми. Вътрешният локус на контрол често се ползвал като синоним на „самоопределение“ и „разгръщане на личния потенциал“.

Загубата над възможността да ръководиш живота си водела до преживяване на вина, несправяне, загуба на достойнство и усещане за провал. Основното преживяване на ищеца за случилото му се е, че е голяма несправедливост, за която е платил една година от живота си. Резултатите от проведените изследвания показвали, че ищецът е на границата на състояние на постравматичен стрес.

В показанията си свидетелката Р. споделя, че познава ищеца от дете. Към момента, когато му взели книжката, живеел в ***, което създавало затруднения да посещава родителите си в с. Книжовник и да води баща си на прегледи и изследвания във връзка с открито онкологично заболяване. Налагало да се търси познати, приятели, роднини. Ползвал и автобусен превоз. Свидетелката също неколкократно водила бащата на ищеца на прегледи и изследвания. Ищецът живял в с.Книжовник от раждането си до завършване на средното си образование в спортното училище в гр.Хасково.

След това се установил в ***. Книжката му била отнета за около една година, през която редовно – поне два пъти в месеца, си идвал на село. След като му върнали книжката бил една идея по-спокоен. Ищецът изпитвал голям дискомфорт от това, че срещу него се води наказателно производство.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира исковете, предявени на основание чл.2, ал.1, т.3 от 4

ЗОДОВ за основателни и частично доказани по размер, по следните съображения:

Като безспорно съдът приема, че на 17.01.2023 год., ищецът като водач на лек автомобил „*** ***“, с рег.№ ***, е бил спрян за проверка от полицейски служители и тестван с техническо средство, отчело наличие на кокаин, за което било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, издадена заповед за задържане за 24 часа, съставен акт за установяване на административно нарушение, временно иззето свидетелство за управление на МПС и временно прекратяване на регистрацията на ППС. От заключението на допуснатата по наказателното производство, съдебна химико – токсилогична /токсикохимична/ експертиза е установено, че от извършените изследвания на предоставената проба кръв от ищеца, не е открито присъствие на наркотични вещества. От извършените изследвания на предоставената проба урина от ищеца е установено присъствие на метилекгонидинн – метаболит на кокаин, срещан обичайно при пушене на кокаин – база /крек/. Наличието на идентифицираният метаболит в урината при липсата му в пробата кръв, предполагало употреба на наркотично вещество в минал период от време. Безспорно е още, че на същия ден – 17.01.2023 год. е било извършено претърсване и изземване на открита в дома на ищеца суха, зелена на цвят, растителна маса, представляваща марихуана с нетно тегло от 2.708 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ от 15.9 тегловни процента, съгласно заключение, представено по назначената по ДП, химическа експертиза. С постановление от 15.01.2024 год. на РП – Пловдив е прекратено наказателното производство, като в мотивите на постановлението е посочено, че от събраните доказателствени материали било видно, че случаят е малозначителен – наркотичното вещество, намерено в дома на ищеца било в изключително малко количество и на ниска стойност. Прието е още, че доколкото в кръвта на ищеца не се съдържали наркотични вещества, то с действията си същият не бил осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343 б, ал.3 от НК.