Решение № 394 от 30.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора К. Ив. Н. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601502 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 619 от 04.11.2024г., постановена по НОХД 3206/2024г. по описа на Софийски районен съд, НО, 114 състав, съдът е признал подс. Д. А. Л., ЕГН ********** за виновен в това, че: на 06.11.2023г. в гр. София, жк. „Лев Толстой“, по улица без име, до бл. 12, с посока на движение от ул. „Република“ към ул. „Ген. Жостов“, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *********, след употреба на наркотични веществаканабис, установено по надлежен ред, с техническо средство „Дръг Тест 5000“, с фабричен номер ARAM с № 0007 и проба № 16, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018г.), след като Д. А. Л. е отказал да предостави биологична проба кръв за извършването на химико-токсикологично изследване престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и ГЛОБА в размер на 500,00 лева /петстотин лева/.

На основание чл. 66, ал. 1 НК първоинстанционният съд е отложил изтърпяването на наложеното на Д. А. Л. наказание лишаване от свобода за срок от една година, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

1

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК първоинстанционният съд е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година, времето, през което Д. А.

Л. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед за задържане от 06.11.2023г.

Съдът е осъдил, на основание чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 НК, Д. А. Л. да заплати по сметка на държавата сумата от 2850,00 лева /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща равностойността на МПС марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *********, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.

Съдът е осъдил, на основание чл. 189, ал. 3, НПК Д. А. Л. да заплати по сметка на СДВР направените в хода на ДП разноски в размер на 187,20 лева /сто осемдесет и седем лева и 20 стотинки/, както и да заплати по сметка на СРС направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 70,00 лева /седемдесет лева/.

Съдът е постановил приобщеното по делото веществено доказателство- техническо средство „Драг текст 5000“ да остане по делото, като същото бъде унищожено след изтичане срока за съхранение на делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. Д. Л. чрез адв. З. В., с която се изразява недоволство от постановената присъда, като същата се счита за неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че по делото не се е установила по безспорен и категоричен начин, че подс. Л. е извършил престъплението, за което е обвинен. Посочено е, че присъдата се обжалва и в частта, с която подс. Л. е осъден да заплати сумата от 2850 лв., представляваща равностойността на автомобила, с който е извършено престъплението. Моли се за постановяването на съдебен акт, с който обжалваната присъда да бъде отменена, а подс. Л. да бъде признат за невиновен.

В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В рамките на извършената служебна проверка, настоящия състав намери, че така подадена въззивната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт /първоинстанционна присъда/, от страна по делото, с признат от закона правен интерес да я обжалва, като същата е подадена в рамките на 15 – дневния преклузивен срок по чл. 319, ал.

1 от НПК. Доколкото сезиращият документ отговаря на изискванията за съдържание и форма по смисъла на чл. 320, ал. 1 НПК, жалбата се явява редовна.

В настоящото производство не е провеждано въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебната прения пред настоящата инстанция, адв. В., защитник на подс. Л. моли обжалваната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че от многобройните събрани по делото доказателства, не се установява по безспорен и категоричен начин участието на подзащитния й в повдигнатото и поддържано от СРП обвинение. Твърди, че той е станал жертва на полицейските служители, които са го спрели и са установили, че той няма издадено СУМПС. Посочва, че това е нарушението, което 2 наистина е извършил подзащитния й, защото той няма издадено СУМПС. Изтъква се, че подс. Л. е реабилитиран, за извършени от него в миналото противообществени деяния, за които е бил многократно осъждан. Излагат се твърдения, че след като полицейските служители са взели личната карта на подс. Л. и са направили справка за криминални прояви на лицето, те са установили, че той е имал множество криминални прояви в миналото и са започнали да търсят в какво да го обвинят. Тъй като неговото нарушение се е явявало административно, те са решили на прибегнат до проба за наркотици. Посочва се, че Л. многократно е завил, че той не е употребявал и не употребява марихуана и, че се е изчистил от наркотиците повече от 15 години и не посяга повече към тях. Също така е изтъкнато, че в инкриминирата сутрин подс. Л. е бил сам в автомобила си и не може да обори твърденията и показанията на полицейските служители, които са еднакви и на базата на тях се прави извод за виновността на подс. Л.. Защитата твърди, че подс. Л. е бил убеден, че кръвната му проба ще бъде отрицателна, както и тази за алкохол, но е отказал да даде такава, когато е видял близките отношения между полицейските служители и лаборантите. Излагат се твърдения, че подс. Л. е лежал незаконосъобразно в ареста повече от 2 месеца. Отделно от това, се изтъква, че при вземането самата проба са извършени редица нарушения, на които полицейските служители са направили всичко възможно да им придадат вид, че е спазена процедурата по взимане на пробите и, че именно това е пробата взета от подсъдимия.

Защитата счита, че при обективна проверка на доказателствата ще се достигне до друг извод и ще се установи, че подзащитния й не е извършил престъплението, за което е обвинен.

Моли се за отмяната на присъдата на СРС и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В правото си на лична защита подс. Л. поддържа казаното от адвоката му. Добавя, че многократно е бил питан дали ще даде проба и преди да се качат в кабинета им е отговарял „Да, разби се“. Твърди, че в самото влизата в стаята му е направило впечатление, че на момичето е било попитано дали може да й каже нещо и са се забавили 3-4 минути.

Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да се потвърди като правилна и законосъобразно. Досежно изложените от защитата твърдения посочва, че са абсолютно несъстоятелни, недоказани и няма доказателства в тази насока, тъй като подсъдимият е бил сам при извършването на проверката. Според прокурора няма доказателства за стореното в лабораторията, тъй като подсъдимият е бил там сам с полицейските служители, а по делото остават доказателства, които единствено сочат виновността на подсъдимия. Изтъква още, че е имало хиляди начини да бъде оспорена тази проба, да бъдат поискани процесуално-следствени действия, което обаче не е сторено.

Според прокурора единствени доказателства, които са били събрани в хода на първоинстанционното производство, а и на ДП, са именно сочещи вината и авторството на подсъдимия в извършеното престъпление. С оглед на изложеното моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В правото си на последна дума пред настоящата инстанция, подс. Л. моли за оправдателна присъда.

3

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозираната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.

Подс. Д. Л. е бил многократно осъждан. По осъжданията са били извършени кумулации и наказанията са били търпени ефективно. За всички осъждания, подс. Л. е бил реабилитиран на основание чл. 88а, ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.4 от НК, с изтичането на предвидения срок от изтърпяването им. Подс. Л. не притежава СУМПС.

Свидетелите К.В. и Ц.Н. – полицаи във 02 РУ-СДВР изпълнявали служебните си задължения и патрулирали в района на гр. София, ж.к. „Толстой“ за времето от 19:00ч. на 05.11.2023г. до 07:00ч. на 06.11.2023г.

На 06.11.2023г., около 05:40ч. при обход на района на ж.к. „Толстой“, по улица без име в близост до бл.12, двамата спрели за проверка лек автомобил „Опел-Корса“ с рег. № *********, който с движел с посока от ул. „Република” към ул. „Ген. Жеков”. Като водач на автомобилът бил установен подс. Д. Л., който не предоставил СУМПС и имал неадекватно поведение. Това усъмнило полицейските служители и те решили да му направят тест за употреба на алкохол. Техническото средство показало отрицателен резултат. Полицаите извикали за съдействие екип на ОПП-СДВР с оглед извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества. На място пристигнали свидетелите Н.Н. и П.В. – служители в ОПП-СДВР. При проверката на подс. Л. с Драг Тест 5000 с фабричен № 0007, той отчел положителен резултат за употреба на канабис – 25 - проба № 016.

Проверката на подсъдимия била извършена по стандартния за тази процедура начин, а именно: накрайникът, с който трябвало да се извърши проверката с техническо средство, бил предоставян за разпечатване на водача, който сам си го поставял в устата за напояване със слюнчест материал; след това, този накрайник се слагал в тестовата касета и се чакал резултата от пробата; след това резултатът от пробата се разпечатвал; накрая техническото средство се запечатвало в плик и заедно с разпечатания резултат се съхранявали.

Процесното техническо средство било запечатано в плик с надпис „+ Канабис 25 Д. Л.

**********“. На едната страна на опаковката, се съдържал фабричен надпис „Тест 5000 ARSE – 0061 /2024- 09/”.

Служителите съставили Протокол за извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В протокола бил отразен идент. № на техническото средство, с 4 което била извършена пробата за наркотични вещества – 0007 и № на проба 016. Водачът Л. подписал цитирания протокол.

Към посочената дата техническото средство „Драг тест 5000” с идет. № ARAM-0007 бил преминал последваща проверка за техническа годност на дата 03.10.2023г. със срок за валидност 12 месеца. Проверката била с положителен резултат за годност на средството.

Техническо средство било определено като такова за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на ППС, със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи.

Бил извършен и оглед на МПС-то, управлявано от подс. Л., за който бил съставен съответния протокол.

На подс. Д. Л. бил съставен акт за установяване на административна проверка /АУАН/ за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и за това, че водачът управлява без да е правоспособен. Във връзка с управлението след употреба на наркотични вещества въз основа на АУАН не било издадено НП.