Определение № 18196 от 28.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18196 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507364 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Постъпило е възражение вх.№154714/15.05.2026г., подадено от К. Г. Р., с ЕГН **********, с което се оспорват вземанията на кредитора – „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, произтичащи от издадена на 23.05.2025г. по гр.дело №24819/2025г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав заповед рег.№14932 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В подаденото възражение длъжникът поддържа, че не му е била надлежно връчена издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, поради което е лишен от възможността за защита. Излага се, че първостепенният съд, в противоречие на процесуалните правила, е приел, че длъжникът е редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение и е постановил да се издаде изпълнителен лист. Поддържа се, че в случая връчителят не е удостоверил къде е залепил уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК, както и че не е съставил разписки за посещенията на адреса на 29.10.2025г., 03.11.2025г., 16.11.2025г. и 01.12.2025г.. Твърди се, че не е било извършено призоваване на длъжника чрез работодател. Твърди се още, че липсва удостоверяване, че длъжникът не се е явил в двуседмичния срок да получи съобщението със заповедта по чл.410 ГПК. Поддържа се, че не е указано от първостепенния съд на заявителя да представи справка за адресната регистрация на длъжника, както и че не е назначен особен представител, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК. Поддържа се още, че длъжникът няма качеството на потребител на топлинна енергия, подари което вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение не са дължими. Излага се, че поради допуснатите от СРС процесуални нарушения не е узнал своевременно за издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е бил лишен от възможността да подаде възражение по чл.414 ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да приеме подаденото възражение срещу вземанията на кредитора – „Топлофикация София“ ЕАД, произтичащи от издадена на 23.05.2025г. по гр.дело №24819/2025г. по 1 описа на СРС, Г.О., 174-ти състав заповед рег.№14932 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, да спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение, както и да върне делото на първостепенния съд за продължаване на процесуалните действия по реда на чл.415 от ГПК.

Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД, не депозира писмен отговор и не взема становище по подадената частна жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление вх.№149762/29.04.2025г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. Г. Р., с ЕГН **********, по което е образувано гр.дело №24819/2025г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав.

Издадена е заповед рег.№14932 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 23.05.2025г., с която е разпоредено на длъжника – К. Г. Р., с ЕГН **********, да заплати в полза на кредитора – „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, сумите, посочени в заявлението.

В заповедното производство са били направени на 09.05.2025г. и на 03.07.2025г. справки за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г., от която е видно, че длъжникът – К. Г. Р., има обявен постоянен и настоящ адрес, идентичен с този, посочен в заявлението. По делото е приложено съобщение до длъжника, с което е изпратена издадената заповед за изпълнение на парично задължение на адреса, посочен като постоянен и настоящ адрес, с отбелязване от връчителя, че на 01.12.2025г. е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Приложено е и уведомление от 01.12.2025г. до длъжника – К. Г. Р., с което е уведомен в 2-седмичен срок, считано от 01.12.2025г. да се яви в канцеларията на СРС за получаване на съдебни книжа по гр.дело №24819/2025г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав, залепено по реда на чл.47, ал.1 ГПК на адреса, посочен в заявлението, който съвпада с обявения постоянен и настоящ адрес /съгласно приложените справки от НБД „Население“/, с отбелязване от връчителя, че е посетил адреса на четири различни дати – 29.10.2025г., 03.11,2025г., 16.11.2025г. и 01.12.2025г., като по сведения на съседи /без посочени имена/ лицето е непознато и не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението.

Връчителят е отразил, че уведомлението е залепено на входната врата на жилището, както и е пуснат екземпляр в пощенската кутия на ап. №41. С оглед факта, че длъжникът не се е явил в канцеларията на съда в двуседмичен срок, считано от датата на залепване на уведомлението да получи съдебните книжа, на основание чл.47, ал.5 във вр. с ал.7 ГПК районният съдия е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил на 10.02.2026г. да бъде издаден изпълнителен лист.

На следващо място видно от данните по делото заповедният съд е дал указания на основание чл.47, ал.3 ГПК да се извърши служебна справка за местоработата на длъжника и съответно да бъде изпратено съобщение до длъжника чрез адреса на работодателя. По делото е приложено върнато в цялост съобщение до длъжника, което е изпратено на адреса на работодателя, като връчителят е направил отбелязване, че на посочения адрес няма офис и администрация на фирмата, няма индикации и табели на фирма и няма служители.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд като се съобрази с приложените по делото доказателства 2 приема, че подаденото възражение от длъжника – К. Г. Р., с ЕГН **********, с което се оспорват вземанията на кредитора – „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, произтичащи от издадена на 23.05.2025г. по гр.дело №24819/2025г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав заповед рег.№14932 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е депозирано в срок и е подадено от легитимирана страна, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество възражението е ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК в редакция /изм. и доп. ДВ, бр.50/2008г., в сила от 01.03.2008г./ длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В случая по категоричен начин се установява от приложените по гр.дело №24819/2025г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав, доказателства, че издадената на 23.05.2025г. заповед рег.№14932 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК не е била надлежно връчена на длъжника – К.

Г. Р., съгласно разпоредбите на чл.47 ГПК. Съгласно нормата на чл.47, ал.1 ГПК /в ред., след изм.ДВ, бр.86/2017г., действаща към датата на връчване на съобщението с препис от издадената заповед за изпълнение/, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В конкретния случай съобщението до длъжника е изпратено на адреса, посочен в заявлението, който адрес съвпада с обявения постоянен и настоящ адрес на лицето след извършена служебна справка от НБД „Население“ за неговата адресна регистрация. Настоящият съдебен състав намира, обаче, че приложеното по делото уведомление не е оформено съобразно изискванията на закона. В уведомлението длъжностното лице-връчител е отразил, че са извършени четири посещения на адреса в рамките на един месец – с посочване на конкретни дати – 29.10.2025г., 03.11,2025г., 16.11.2025г. и 01.12.2025г. като по сведения на съседи /без посочване на имена/ лицето е непознато и не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението.

Връчителят е отразил също, че уведомлението е залепено на входната врата на жилището, както и е пуснат екземпляр в пощенската кутия на ап. №41. Следователно, не е спазена предвидената в ГПК процедура за връчване на съдебни книжа, която предвижда първо да се изпрати съобщение до лицето на посочения адрес и в случай, че връчителят не намери лицето на адреса при извършените три посещения на адреса в рамките на един месец, да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК, която предвижда връчителят да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. В конкретния случая в приложеното уведомление връчителят е удостоверил, че е направил четири посещения на адреса, които обаче не са направени в рамките на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от тях. Интервалът между първото посещение на 29.10.2025г. и второто посещение на 03.11.2025г. е шест дни и е по-малък от предвидения в разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК. На следващо място периодът между посещенията на 03.11.2025г. и 01.12.2025г. е по-малък от един месец.

3

Следователно, не са спазени всички изисквания, предвидени в нормата на чл.47, ал.1 ГПК, поради което се явяват основателни изложените доводи във възражението за допуснати процесуални нарушения при залепване на уведомлението. Приложението на чл.47 ГПК е крайна мярка, която следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията на текста. В конкретния случай приложението на цитираната норма е извършено без лицето да е търсено на адреса на три различни дати /една от които в неработен ден, в различно часово време/ в рамките на един месец. При това положение съдът приема, че не е налице надлежно връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника по реда на чл.47, ал.5 във вр. с ал.7 ГПК, Следователно, длъжникът е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита, като оспори вземането на заявителя чрез възражение по реда на чл.414, ал.1 ГПК.

За пълнота настоящият съдебен състав намира да посочи, че съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 ГПК, съобщението се връчва лично или чрез друго лице, а съгласно чл.43, ал.2 ГПК, съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление. В случая по категоричен начин се установява от приложените по гр.дело №24819/2025г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав, доказателства, че липсва разпореждане на съда за извършване на връчване чрез залепване на уведомление. В правомощие единствено и само на съда е да прецени налице ли са предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. В конкретния случай, връчването по реда на чл.47 ГПК е извършено по преценка на връчителя, доколкото липсва разпореждане на съда в тази насока. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че при липса на разпореждане на съда за връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е връчена надлежно при спазване на разпоредбите на ГПК на длъжника – К. Г. Р..

Настоящият съдебен състав намира да отбележи, че наведените във възражението доводи досежно недължимост на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, поради липсата на качеството на потребител на топлинна енергия, не могат да бъдат разгледани в настоящото производство. Същите биха били относими в производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК.

С оглед на изложеното, на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК, депозираното възражение следва да бъде прието, а съгласно чл.423, ал.3, изр.2 ГПК изпълнението на издадената на 23.05.2025г. по гр.дело №24819/2025г. по описа на СРС, Г.О., 174-ти състав заповед рег.№14932 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК следва да бъде спряно.