Определение № 52438 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52438 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110152432 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. Г. Г., ЕГН ********** срещу „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителни) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № ПТО25-РД56-182/31.10.2025 г. на д-р инж. Николай Савов - директор на „ОП СПТО“, за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а именно:

„Оператор, електрическа подстанция“, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума, представляваща обезщетение, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата молба в съда (19.11.2025 г.) до окончателното плащане, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 50 работни дни (доколкото това не било сторено до датата на подаване на исковата молба), както следва: за 2023 г. – 13 работни дни; за 2024 г. – 20 работни дни и за 2025 г. – 17 работни дни, ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата молба в съда (19.11.2025 г.) до окончателното плащане.

Исковите претенции на ищеца са частично нередовни, и точно осъдителните такива с правно основание по чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, във връзка с което съдът следва да му даде необходимите точни и ясни указания, като едновременно с това го предупреди за неблагоприятните последици, приложими при липса на срочно изпълнение, а именно връщане на исковата молба в съответната й част, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

1

Искането за събиране на устни доказателства по делото чрез разпит на двама свидетели е частично основателно – следва да се допусне само един свидетел, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

Основателно се претендира изслушването на ССчЕ по делото – искането е допустимо, относимо и необходимо.

Ответникът „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, със заявени искания по доказателствата и доказателствени искания.

Следва да се допусне един свидетел на ответника за установяване на факта на твърдените от ответника нарушения на ищеца по ЗБУТ и трудовата дисциплина.

Претенцията за разпит на още двама свидетели е неоснователна – първо с оглед нормата на чл. 159, ал. 2 ГПК и второ – третият свидетел се претендира да бъде разпитван за факти и обстоятелства, които се установяват с писмени доказателства.

Ответникът претендира спиране на настоящото производство в хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед подадените от ищеца други три искови молби, с които оспорва законосъобразността на следните заповеди: Заповед № ПТО25-РД56-143/01.09.2025 г., с която ищецът е командирован да поеме задълженията на „Чистач производствени помещения“, Заповед № ПТО25-РД56-145/01.05.2025 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ и Заповед № ПТО25-РД56-164/09.10.2025 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Съдът намира, че искането за спиране на настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение, при следните доводи. Съгласно трайната съдебна практика и тълкуването, дадено в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, преюдициален е само онзи спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, които обективно и пряко обуславят допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело. В случая висящите две производства по оспорване на дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, както и висящия спор относно оспорената Заповед, по силата на която ищецът е командирован на друга длъжност, не решават такъв обуславящ правен въпрос, без чието разрешаване съдът по настоящото дело да не може да се произнесе по законосъобразността на уволнението и обективно съединените искове. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на уволнението, извършено с конкретната заповед - със Заповед № ПТО25-РД56-182/31.10.2025 г., която подлежи на самостоятелна съдебна проверка (различна от проверките по останалите три коментирани заповеди на ответника) относно наличие на правно основание; спазване на законоустановената процедура; съответствие между фактическите основания и приложената правна норма.

Съдът по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е обвързан от изхода на други производства по оспорване на дисциплинарни наказания, наложени с различни актове на 2 работодателя.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, макар да са налице нередовности в исковата молба, с оглед процесуална икономия и бързина, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по реда на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК.

УКАЗВА на ищеца И. Г. Г., чрез адв. Н. от САК, в 1-седмичен срок от съобщението, да отстрани следните нередовности, установени от съда;

- да посочи конкретен размер на обезщетението – нарочна сума, която претендира по реда на чл. 225, ал. 1 КТ, както и конкретен период (с начална и крайна дата);

- да посочи конкретен размер на обезщетението – нарочна сума, която претендира по реда на чл. 224, ал. 1 КТ, както и конкретен период (с начална и крайна дата).

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца И. Г. Г., чрез адв. Н. от САК, че при липса на срочно и цялостно изпълнение на указанията, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, в посочената част исковата молба на ищеца ще бъде върната, а производството в съответната му част – прекратено.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от И. Г. Г., ЕГН ********** срещу „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителни) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № ПТО25РД56-182/31.10.2025 г. на д-р инж. Николай Савов - директор на „ОП СПТО“, за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а именно: „Оператор, електрическа подстанция“, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума, представляваща обезщетение, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата молба в съда (19.11.2025 г.) до окончателното плащане, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 50 работни дни (доколкото това не било сторено до датата на подаване на исковата молба), както следва: за 2023 г. – 13 работни дни; за 2024 г. – 20 работни дни и за 2025 г. – 17 работни дни, ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата молба в съда (19.11.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че 3 между страните са съществували валидни трудови правоотношения, по силата на Трудов договор № 213/15.02.2016 г., по който същият е заемал длъжността „Оператор, електрическа подстанция“ към подстанция „Садината 110/20 kV“, отдел „Ремонт и поддръжка“. След сключването на основния трудов договор, между страните били сключвани и допълнителни споразумения – най-вече по повод увеличаване размера на договореното възнаграждение.

Уточнява, че подстанцията работи непрекъснато 24 часа, като ищецът изготвя график за всички оператори и всички, които са на смяна, в това число и ищецът, не напускат работното място поради риск от аварии, в случай, че системата бъде оставена без надзор.

През м. април 2025 г. на ищеца устно му е наредено от директора на ОП СПТО да изпълнява само редовна смяна, но ищецът отказва, тъй като така ще остави станцията без надзор за времето от 16 часа (когато свършва редовната смяна) до 20 часа, когато започва следваща смяна. От този момент насетне назрява личностен конфликт между ищеца като работник и директора – доктор инж. Савов – директор на ответното дружество. На 02.08.2025 г. на работника му е предложено за подпис допълнително споразумение към трудовия му договор, с което се променя длъжността му на „Електромонтьор подстанция“, с която промяна е налице и друго изменение, касаещо размера на трудовото му възнаграждение, което щяло да намалее от 3 750 лв. на 2 400 лв. Ищецът отказал да подпише това споразумение. Последвал нов опит, още на същия ден – на ищеца е връчено писмо, с което му се искат писмени обяснения до 12 часа на 04.08.2025 г. за „неизпълнение на възложен от д-р инж. Николай Савов контрол върху монтажните дейности на Фотоволтаични инсталации и проследяване цялостната работа на фирмата изпълнител“. На 04.08.2025 г. в 09:03 часа ищецът дава своите обяснения, описвайки, че се надява същите да не му се искат по повод отказа му да се съгласи с предложеното изменение на трудовоправната връзка между страните от 02.08.2025 г. Сочи, че на 11.08.2025 г. г-жа Анна Гиновска (мениджът „Човешки ресурси в ответния работодател) устно наредила на ищеца да премине на редовна смяна, съзнавайки риска от изпълнение на тази заповед – оставяйки системата без надзор до постъпване на човек от следващата смяна. На 13.08.2025 г. ищецът изготвя и внася доклад, адресиран до директора, касаещ създалата се ситуация, свързана с планирана промяна в режима на работа на процесната подстанция и евентуално извеждане на същия от смесен режим на работа към работа само на редовна смяна. На 25.08.2025 г. ответникът връчва на ищеца Заповед, с която променя работното му време от 08:00 часа до 16:30 часа, при планирана редовна смяна по график и при промяна на щатното разписание, в сила от 01.08.2025 г. При получаване на препис от тази заповед, работникът отбелязал върху нея, че не е запознат с новото щатно разписание. На 01.09.2025 г. е издадена нова заповед за командировка. Сочи, че въз основа на Заповед № ПТО25-РД56-143/01.09.2025 г. трябвало да е командирован за времето от 01.09.2025 г. до 15.10.2025 г. или за 45 дни да поеме задълженията на „Чистач производствени помещения“, но ищецът отказал да подпише заповедта. Нс същата дата и предвид отказа, отново му били поискани обяснения, като последните трябвало да се дадат до 15 часа на същия ден – 01.09.2025 г. Въпреки твърде краткия срок, ищецът внесъл срочно обясненията си. Но на същия ден и с нова заповед Заповед № ПТО25-РД56-145/01.05.2025 г., му е наложено дисциплинарно наказание 4

„забележка“ – за това, че работникът не е с работно облекло. Последвал нов доклад от 07.10.2025 г., от мениджъра на „Производствени процеси“ – Цветомир Димитров, който сочел, че командирования в неговия ресор ищец не се явява на предопределеното му работно място в производствените помещения и така грубо нарушава трудовата дисциплина и своите трудови задължения. Върху доклада директорът с резолюция отбелязал да се изискат нови обяснения от ищеца. До 12 часа на 08.10.2025 г. ищецът трябвало да даде своите поредни обяснения, което той изпълнил. На следващо място афишира, че последвала и още една заповед - Заповед № ПТО25-РД56-164/09.10.2025 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Отново са изискани обяснения от ищеца и такива са дадени срочно от същия. В хронологичен порядък ищецът привежда стеклите се събития, които счита, че крайно са влошили отношенията между страните, като дори намира, че са налице белези на тормоз, насочен срещу него на работното му място от страна на ответния работодател. Споделя за всички висящи производства между страните – в това число три съдебни производства, висящи пред СРС, и едно пред Комисията за защита от дискриминацията. Относно заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, чиято законосъобразност се оспорва в настоящото производство, намира я за немотивирана, в нея не били посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, които ищецът е допуснал. Посочена била нормата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, но в случая била неприложима. Подчертава, че е изпълнявал своите задължения, обективирани в длъжностната му характеристика, съпътстваща трудовия му договор от 15.02.2016 г.