Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2552 от 24.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12068/2024
Вид
Решение № 2552
Подписан
24.05.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2552 гр. Пловдив, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330112068 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1013,80 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ от ***** г. във връзка с щета № ********** за настъпило застрахователно събитие на *** г. при движение по ул. „Рогошко шосе“ в посока гр. Пловдив, с координати *****, при което МПС лек автомобил марка „***“, с рег. № *****, е преминало през необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молбата се излагат съображения, че на *** г., управляваният от И. М. А. лек автомобил марка „***“, с рег. № *****, е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Рогошко шосе“ с координати *****, вследствие на което са настъпили имуществени щети по автомобила. В резултат на настъпилото ПТП били увредени двете десни гуми на автомобила. При настъпване на събитието, автомобилът бил застрахован при ищеца по имуществената застраховка „Каско Стандарт“ от ***** г. с полица № ***** със срок на действие от ***г. до *** г. За реализираното ПТП пострадалото лице подало на *** г. заявление за изплащане на обезщетение.

След представяне на фактура за извършен ремонт, на 02.02.2024 г. на 1 увреденото лице била заплатена сумата в размер на 1013,80 лева. От правна страна се посочва, че след като ищецът е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка – Община Пловдив. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, в който е изложено становище за недопустимост на предявения иск поради липса на пасивна процесуална легитимация с оглед твърдението за мястото на настъпване на ПТП. По същество претенцията се оспорва като неоснователна и недоказана. Оспорва се посочената в исковата молба фактическа обстановка, а именно, наличие на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, механизма на настъпване на ПТП, причинени щети и причинно-следствена връзка. Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, доколкото се е движил с несъобразена скорост. Поради изложеното се предявява исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 410, ал.

1 КЗ е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. По правилата за разпределение на доказателствената тежест посочените обстоятелства следва да се установят от ищеца, както и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са настъпили увреди по застрахованото имущество /в случая лек автомобил „***“, с рег. № *****/ и размерът на дължимото обезщетение .

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и собственика на МПС с рег. № ***** за застраховка „Каско Стандарт”, обективирана в полица № *****, с период на застрахователно покритие от *** г. до *** г. Видно от заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 74 – 77/ вноските по застраховката, дължими до 28.01.2024 г. са постъпили по сметка на застрахователното дружество, както следва: за 2021 г. – четири вноски в общ размер на 10 255,68 лева, за 2022 г. – четири вноски в общ размер на 9 230,12 лева, за 2023 г. – четири вноски в общ размер на 8 309,06 лева, с последна тримесечна вноска, платена на 10.01.2024 г. Предвид изложеното може да се направи извод за наличие на осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно 2 правоотношение към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие /28.01.2024 г./.

От заключението на приетата по делото САТЕ /л. 81 - 93/ се установява, че от техническа гледна точка механизмът за настъпване на изследваното ПТП е следният: на 28.01.2024 г. водачът И. М. А. е управлявал лек автомобил „***“, с рег. № ***** по платното за движение на ул. „Рогошко шосе“ в посока от изток на запад. При достигане на автомобила в зоната на географски координати ***, автомобилът с десните колела е преминал през необезопасено и необозначено препятствие – дупка на пътя, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила: предна дясна и задна дясна гуми в степен за подмяна. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна на описаните авточасти са технически възможни. Предвид направения анализ от техническа гледа точка, вещото лице е достигнало до извод за наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. Стойността за части, материали, консумативи и труд, необходими за правилното и безопасно възстановяване на автомобила от установените увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП, при отчитане на броя и амортизацията на автомобилните гуми – с остатъчна стойност 80 %, възлиза на 1217,14 лева с ДДС. Вещото лице е посочило, че при справка в сайта на Агенция по геодезия, картография и кадастър се установявало, че посочените координати на мястото на ПТП попадат в поземлен имот с идентификатор ***** в гр.

Пловдив, район Северен, вид собственост – общинска публична, вид територия – територия на транспорта, начин на трайно ползване – за местен път, площ *** кв. м. Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото свидетел И. М. А. /л. 64/. В качеството си на водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят посочва, че увреденото МПС се е използвало като служебен автомобил на *****. За инцидента си спомня, че се прибирал от пътуване, когато на влизане в гр. Пловдив, по ул. „Рогошко шосе“, преминал с автомобила през дълбока дупка на пътното платно, която не била обозначена или обезопасена. Споделя, че се е движел с нормална, в нормативно установените граници, скорост, доколкото познавал пътния участък и лошото състояние на пътното платно.

По искане на застрахователя изпратил координати на мястото на инцидента, както и снимки на неравността на пътя. За случая била образувана преписка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са последователни и непротиворечиви, като съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.

Заплащането на застрахователното обезщетение се доказва от приетото по делото платежно нареждане /л. 29/, видно от което на 02.02.2024 г. по 3 банковата сметка на ***** е преведена сумата в размер 1013,80 лева. Същото обстоятелство се потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

На основание чл. 410, ал. 1 КЗ, след извършването на плащането, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

По делото безспорно се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен (общински) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на ул. „Рогошко шосе“ в гр. Пловдив осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Въз основа на изложеното съдът достига до извода, че е налице основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 1217,14 лева с ДДС. Тази стойност не съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от 1013,80 лева. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1013,80 лева.

Не може да се сподели възражението на ответникът, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с 4 конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такИ.. Задължението да се поддържа процесната пътна отсечка в добро състояние, годно за безопасно придвижване е в тежест на ответника Община Пловдив. Съобразно изложеното, то съдът не счита за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на водача на МПС.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 1013,80 лева. Върху посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /10.07.2024 г./ до окончателното й погашение.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на 830 лева, от които 50 лева – държавна такса, 400 лева – адвокатско възнаграждение, 30 лева – депозит за разпит на свидетел, 150 лева – депозит за СсчЕ и 200 лева – депозит за САТЕ.