Разпореждане № 2899 от 20.05.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2899 гр. Монтана, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630102054 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от „************* ЕАД против неизправен длъжник.

Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията САМО за главница и за разноските.

Заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на останалите претендирани суми.

Видно от приложения към заявлението Договор за заем, разрешеният заем е в размер на 800.00 лв.

Сключеният договор е потребителски и следва да се подчинява на нормите на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1-во ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

В заявлението се сочи, че на 17.09.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.05.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „*************” ЕАД и "*********** АД, по силата на който вземането на "*********** АД 1 срещу М. К. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 510817 от дата 23.10.2022 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "*********** АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/510817 от дата 23.09.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „************* ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

На 23.10.2022 г. между "***************" АДи М. К. М. е сключен договор за потребителски кредит№510817, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 800 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 906.45 лв.

Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 106.46 лв.

На основание сключения междустраните договор,

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 23.10.2023 г., на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 75.54 лв. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/,като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно приложения погасителен план се установява следното: При разрешен кредит от 800 лв. е начислена неустойка от 864 лв.; такса от 79.92 лв., лихва от 106.46 лв., или общия размер на сумата, която следва да бъде върната е от 1 850.74 лв., повече от два пъти от размера на разрешения кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, а така същи и такса за разглеждане на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Несъмнено е, че получаване на кредита е обусловено от заплащането на такса за 2 разглеждане и неустойка, дължима от деня на подписване на индивидуалния договор, включена в усвоената сума.

Това обстоятелство налага извода, че процесната сума като такса за разглеждане има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР.

Доколкото, съгласно гореизложеното, тази сума представлява сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на ГПР без включване на тази такса, цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема. При това положение посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК непосочване на ГПР и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 2025 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от заетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 ЗПК, се считат за нищожни.

Не е установен и механизма, по който са определени лихвата за забава и върху кои суми е начислявана.

Това обуславя и редуцирането за разноските в заповедното производство.

Тъй като са разноски в заповедното производство, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, подадено от „************* ЕАД срещу М. К. М., ЕГН **********, Настоящ адрес: гр. **************** в частта, както следва:

Договорна лихва 20.17 EUR от 23.03.2023 г. - 23.10.2023 г.;

Мораторна лихва 88.77 EUR от 24.03.2023 г. - 08.05.2026 г. по Договор за потребителски кредит № 510817 от 23/10/2022 година.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

3

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4