Решение № 7088 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7088 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110102028 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. К. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 438, 79 лв. – дължима, но незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., 50, 79 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2020 г. до 24.04.2023 г., 55, 59 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 10, 61 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.04.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27077/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че В. К. Г. е собственик на топлоснабден имот, находящ се в *************************** с абонатен номер № ******. Ищецът сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за 1 дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение и тои е осъществявал тази услуга и е изготвял изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение, като не му е заплатено възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна В. К. Г., подаден чрез назначения и от съда особен представител адв. Д..

Ответната страна оспорва исковата молба по основание и по размер. Възразява, че не се установява ответникът да е собственик на процесния имот. Оспорва изпадането в забава.

Счита, че общите условия не обвързват ответната страна, защото не са представени доказателства да са публикувани. Оспорва количеството на претендираната като потребена топлинна енергия. Възразява срещу годността на средствата за търговксо имерване. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

С определение 14.12.2024 г. като трето лице помагач на ищеца е конституиран „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 27077/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 01.06.2023 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение на дадени указания заявителят е подал установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през 2 исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото се установява, че именно ответникът е потребител на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот. Видно от приетия като доказателство Нотариален акт № 151, том XXVI, дело № 5151/1974 г. на нотариус при СРС, К. Д. М. е придобил чрез покупка от Софийски градски народен съвет – Главна дирекция за изграждане на С* правата на собственост върху апартамент (жилище) № 2, блок 2, ет. 1 на жилищен комплекс *******. По делото е прието като доказателство Удостоверение, издадено от „Географска информационна система - София“ ЕООД, видно от което стар адрес ******* и стар адрес – ************ се отнасят за многофамилна жилищна сграда с четири входа, отразена с идентификатор *************, попадаща в кв. 16 по плана на м.

***********, находяща се на *********** с настоящ адрес *********************, поради което съдът намира, че е налице идентичност между придобития от К. Д. М. апартамент и топлоснабдения имот с адрес в ************************* и аб. № ******.

От приетото като доказателство по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че К. Д. М. е баща на В. К. Г. – ответник в настоящото производство. В приложеното удостоверение, което не е оспорено от ответната страна, е посочено, че К. Д.

М. е починал на 05.07.1982 г. По делото е приложена молба от В. К. Г. от 19.03.1982 г., която съдържа неоспорен подпис на ответната страна, с молбата е отправено до „Топлофикация София“ ЕАД искане за разкрИ.не на партида на нейно име по отношение на жилище с адрес *************************. Като съобрази данните от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства съдът намира, че В. К. Г. се легитимира като потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Това е така доколкото, същата се явява наследник на приобретателя на имота, а освен това след смъртта на наследодателя си е направила искане да бъде разкрита партида на нейно име. С оглед на изложеното посоченото лице се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на 3 същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ..

Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените погоре съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като доказателства Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сред изброените етажни собственици е и ответната страна В. К. Г.. Приет като доказателство по делото е и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. Решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. От приетите писмени доказателства съдът прави извод, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от 4 ответника.

Този извод се потвърждава и от заключението на изслушаната и приета без възражения като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза. След извършен анализ на приложените по делото документи вещото лице е установило, че сградата на адрес ***************** е с непрекъснато топлоподаване в периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общите топломери, които са от търговски тип и са преминали метрологичен контрол.