Решение № 507 от 13.11.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1006/2024
- Вид
- Решение № 507
- Подписан
- 13.11.2024
- Състав
- Дария Иванова Митева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.174 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.11 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.18б · Закон за движението по пътищата
- чл.46 ал.3 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 507 гр. Плевен, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20244430201006 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление№23-0938-002471/31.08 .2023год. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. Ц. Ц. ЕГН:
********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца; на основание чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита същото за незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни съображения - и моли за отмяна на НП, а при условията на евентуалност – за намаляване на размерите на наложените му административни наказания.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,явява се упълномощен защитник адв.
П.Д.-АК-грПлевен.
Поддържат жалбата и изтъкват, че по случая е водено наказателно производство, което понастоящем е прекратено и в хода на което е установено, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство, неподлежащо на регистрация.
На тази основа, пледират за отмяна на НП, както и за присъждане на 1 сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 лева, за което представят нарочен списък.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на административно наказателната преписка е не е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
Във връзка с нейната Основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/
№986387/21.08.2023г. от страна на С. П.Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВРПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите М. Д. Б. ,Д.А.П. и нарушителя – М.
Ц. Ц.. Съставен е за това, че на 21.08.2023 г. в 20:00 часа град Плевен кръстовище образувано от улица Сан Стефано и улица Райски Кът посока на движение към булевард Христо Ботев като водач на Индивидуално електрическо превозно Средство KAADO жълт на цвят извършва следното:
1. В 20.25ч.отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол е техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен ARBA 0175 .2. В 20,304. отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен ARPK - 0012. Издаден талон за медицинско изследване с номер 111288 за употреба на алкохол и талон за медицинско изследване с номер 111287 за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Издадени 8 броя холограмни стикери с номер А 077319 за валидност и сигурност на пробата с за алкохол и 8 броя холограмни стикери с номер А 077344 за валидност и сигурност на пробата., като е извършил следните нарушения , 1. отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил/а чл.174 ал. 3пр1 от ЗДвП;
2. отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотичични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил/а чл,174 ал. 3 пр2 от ЗДвП; поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и:
При съставяне на АУАН, нарушителят не изложил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Същевременно, въз основа на описания по-горе АУАН, административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което на М. Ц. Ц. ЕГН:
2
********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца; на основание чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция, не установява допуснати в хода на административно наказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че обжалваното НП, се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С. П.Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВРПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите М. Д. Б., както и писмени доказателства АУАН серия GA, №986387/21.08.2023г.; НП №23-0938002471/31.08.2023г.; Справка за нарушител водач; Талон за изследване №111288, №111287; Протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 21.08.2023г.; Постановление на РП-Плевен за отказ да се образува досъдебно производство от 22.05.2024г.
Показанията на свидетелите съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП , фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства.
Поради това Съдът намира, че изложената в АУАН/НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателствени материали, приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.174 ал.3 ЗДвП, „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..“.
При процесния случай е доказано по несъмнен начин, че М. Ц. е отказал да бъде тестван с техническо средство както за употреба на алкохол, така и за 3 употреба на наркотични вещества или техни аналози, като наред с това, въпреки издадените му съответни Талони за медицинско изследване, същият не е дал необходимите биологични проби за химическо или химико токсикологично, лабораторни изследвания. Поставя се обаче въпроса дали в качеството на водач на Индивидуално електрическо превозно средство жълто на цвят KAABO без да е индивидуализирано същото нито в АУАН ,нито в НП неговата марка , номер на рама , неговите кубици което е от съществено значение , Ц. е бил задължен, в съответствие с чл.174 ал.3 ЗДвП, да се подложи на тестване с техническо средство, респ. – да даде биологични проби за лабораторно изследване, за употреба на алкохол/наркотични вещества или техни аналози.
Съдът намира, че в настоящият случай, отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като не се касае за водач на моторно превозно средство, а за водач на индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на §6 т.18б от ДР на ЗДвП, съобразно която разпоредба „Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.
Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.“ От друга страна, съобразно легалната дефиниция на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, „"Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни с р е д с т в а . “ . Систематичното тълкуване на цитираните легални дефиниции, в светлината на чл.174 ал.3 ЗДвП разкрива, че в нейното приложно поле не попадат водачите на индивидуални електрически превозни средства.
В този смисъл е и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-093 8-000422/29.06.2022г на сектор ПП към ОД на МВР грПлевен,която е служебно известна на съда по други НАХД, съгласно т.186. от допълнителните разпоредби на ЗДвП "Индивидуално електрическо превозно “Средство е пътно превозно средство,' оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когатс превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаващ 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg Не са индивидуални, електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания, а разпоредбата на чл. чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е „ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“.
С оглед гореизложеното, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ № 22-0938-000422/29.06.2022г. се явява 4 неправилна и незаконосъобразна, поради липса на правно основание за издаване на същата.
В конкретният случай следва да бъде отбелязано, че нито от страна на административно наказващия орган бяха представени, нито – служебно се събраха доказателства, че в случая се касае за МПС. Напротив – събраха се доказателства, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство, а не за МПС .
Ето защо Съдът приема, че в случая, М. Ц. Ц. е административно наказан за деяния, каквито не е извършил и в този смисъл, обжалваното НП се явява неправилно - поради което, следва да бъде отменено. Не е допустимо нито разширителното тълкуване на чл.174 ал.3 ЗДвП, нито – правоприлагане по аналогия /чл.46 ал.3 ЗНА/.
При този изход на административно наказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 700 лева, което се претендира е прекомерно, тъй като не отговаря на неголямата правна и фактическа сложност на случая.
При съобразяване на относимата в случая редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Съдът намира, че справедливия и съответен на случая размер на адвокатското възнаграждение, възлиза на 500 лева.
Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на М. Ц. Ц. ЕГН: **********, паричната сума в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1006/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като следва да бъде оставено без уважение искането за разноски в размер над 500 лева, до 700 лева, поради прекомерност.