Определение № 19342 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19342 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110147616 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК и е образувано по подадена ЗАД „********“ АД, молба, обективирана във депозираната от дружеството Въззивна жалба вх. № 64632/27.02.2026г., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, в частност присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че не се доказва плащане на претендираното и присъдено в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, като на следващо място се сочи, че същото е прекомерно.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, с който молбата се оспорва.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за обжалване на постановеното решение, намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че не се доказва уговореното от ищеца и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение да е платено.

От приложения на л. 55 по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че между ищцовото дружество и процесуалния му представител е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 669.81 лв., като начин на плащане е посочен „по банкова сметка.

От приложените на л. 130 копие на Фактура № 385/19.05.2025г. и приложеното на л. 131 по делото платежно нареждане се установява, че сумата е платена, респективно възражението на ответното дружество е неоснователно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки 3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (напр. определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, 1 г. о.), искането за присъждане за разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за 1 разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано / в този смисъл Определение № 2868 от 4.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 647/2025 г./

В случая ответното дружество не е формулирано възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение нито в проведеното открито съдебно заседание, нито с отговора на исковата молба.

По изложената аргументация, доколкото от страна на ответника е формулирано възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за първи път едва с молбата по чл. 248 ГПК, същото се явява преклудирано, респективно молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЗАД „********“ АД, ЕИК *********, молба с правно основание чл. 248 ГПК, обективирана във Въззивна жалба вх. № 64632/27.02.2026г., за изменение на Решение № 2290/07.02.2026., постановено по настоящото гр.д. № 47616/2025г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2