Решение № 441 от 15.12.2022, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 763/2022
- Вид
- Решение № 441
- Подписан
- 15.12.2022
- В сила
- 26.01.2023
- Състав
- Мариана Гунчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 22, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 441 гр. Кърджали, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: М. Гунчева при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от М. Гунчева Гражданско дело № 20225140100763 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Ю. М. Р. чрез адв. Д. Д. против ОД на МВРКърджали, представлявано от Директора старши комисар Щ.М., с който се иска на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 472,71 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от него извънреден нощен труд в размер на 78.22 часа за периода от 01.05.2019 г. до 03.11.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата в размер на 109.27 лв., представляваща сбор от изтеклите мораторни лихви за забава считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд, до датата на предявяване на иска - 17.06.2022 г. Претендира за направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е бил назначен като държавен служител със Заповед № ****** г. на Директора на ОД на МВР-Кърджали в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОД на МВР-Кърджали. Сочи, че като държавен служител в системата на МВР, той и ответникът са се намирали в служебно правоотношение, като приложимия при тях закон е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл. Твърди, че с оглед характера на заеманата от него длъжност, същият полага труд и през нощта от 22.00 ч до 06.00 ч съгласно утвърдени графици, като твърди, че отработеното работно време до сега се е изчислявало 1 сумарно, без часовете положен нощен труд да се преобразуват в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания от него извънреден труд. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които е предвидено и допълнително възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР. Твърди, че в разпоредбите на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-12-, или 24-часови смени сумирано за период от три месеца. Сочи, че в чл. 187, ал. 10 ЗМВР е предвидено редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в периода от 01.04.2015 г. до 03.11.2020 г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Сочи, че текстовете на чл. 3, ал. 3 в първите две наредби и чл. 3, ал. 2 от третата са идентични. Твърди, че според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч и 06.00 ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Твърди, че единствено в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч и 6.00 ч за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143 - чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. Сочи, че в следващите три Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. Твърди, че в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент от 0.143. Сочи, че липсата на изрична норма представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Твърди, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, в съдебната пратка се приема, че субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да 2 се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че посочената в чл. 9 от НСОРЗ методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Сочи, че тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Твърди, че едва в Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР в чл. 22, ал. 3 е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, поради което от този момент насетне часовете нощен труд са приравнени на часовете дневен труд. Сочи, че за претендирания период на общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и сл. от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за определен период, както се случва и в службата на ищеца.
В открито съдебно заседание е направено искане за увеличаване на предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР в размер на 742.86 лв., вместо първоначално заявения размер от 472.71 лв. и иска по чл. 86 от ЗЗД е предявен за сумата от 162.50 лв., вместо за сумата 109.27 лв., което е допуснато с протоколно определение от 02.11.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВРКърджали, представлявано от Директора старши комисар Щ.М., със адрес: гр.
********* да му заплати сумата от 742.86 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от него извънреден нощен труд в размер на 88.09 часа за периода от 01.05.2019 г. до 03.11.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата в размер на 109.27 лв., представляваща сбор от изтеклите мораторни лихви за забава считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд, до датата на депозиране на исковата молба - 17.06.2022 г. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, в който сочи, че подадената искова молба е неоснователна и моли съда да я 3 остави без уважение. Оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, като счита, че същият се явява и недоказан. Сочи, че през исковия период 17.06.2019 г. - 03.11.2020 г. ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР. Твърди, че по делото не е спорно, че ищецът е служител на РУ - Кърджали, Участък Черноочене при ОД на МВР - Кърджали. Сочи, че ищецът е държавен служител в МВР от 10.03.2006 г., назначен със заповед peг. № ****** г., на длъжност полицай в „СПООР” на сектор „Охранителна полиция” към РПУ Кърджали при РДВР - Кърджали. Твърди, че не е спорно, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, в които същият полага труд в периода 22.00 ч - 6.00 ч при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Твърди, че ищецът има качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чийто статут по силата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР са останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл.
142, ал. 4 ЗМВР се урежда от ЗДСл и лица по трудово правоотношение - чл.
142, ал. 1, т. 3 ЗМВР и статутът им съгласно чл. 142, ал. 5 ЗМВР се урежда от Кодекса на и ЗМВР. Твърди, че е видно, че една и съща правна материя, тази относно възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители в МВР е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях и изключват по отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Твърди, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР. Сочи, че освен това нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, а точно обратното - във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми.
Твърди, че на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР в процесния период е действала издадената от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи, че от изложената нормативна уредба става явно, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от 4 нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални, както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.
Моли съда да остави исковата молба без уважение, тъй като счита, че същата е неоснователна, а исковите претенции са недоказани по основание и по размер.
Моли съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да присъди в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с размера на отхвърлената искова претенция. Сочи, че ако съдът се произнесе в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, включително и на адвокатското възнаграждение.
Сочи, че ако съдът не отхвърли иска изцяло, то счита, че иска е неоснователен и счита, че следва да бъде отхвърлен за периода от 11.07.2020 г. ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), който е в сила от 11.7.2020 г. и в който в ал. 1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период) до 03.11.2020 г.