Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3243 от 01.08.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1575/2018
Вид
Решение № 3243
Подписан
01.08.2019
В сила
22.08.2019
Състав
МАРИЯ ДИМИТРОВА ЛИЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 129 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.155 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 62, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 3243

Година 01.08.2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав На пети юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1575 по описа за 201 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …., седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ..А…Т…, против Г.Н.Н. ЕГН **********,***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:

1. главница в размер на 460,12 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г.

2. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.01.2015 г. - 21.11.2017 г. в размер на 81,40 лв.

3. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.11.2017 г.) до пълното изплащане на засължението, както и 4. направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 175 лв.

5. деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК

С исковата си молба ищеца твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката ЗЕ), било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ЩКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът Г.Н.Н., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П…., ул. „Б…" №…, вх…, ет.., ап…., имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ бил длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1 от ОУ, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 541,52 лв., включваща главница в размер на 460,12 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.01.2015 г. - 21.11.2017 г. в размер на 81,40 лв.

Начислената на ответника топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ).

За събиране на посочените по-горе суми на 22.11.2017 г. депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. дело № …… по описа на ….. Със заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирахме ответникът да бъде осъден да ни заплати и законната лихва върху главницата, считано от 22.1 1.2017 г.# както и сумата от 175 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв. по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение по чл.423 от ГПК, което бе уважено и прието, за ищцовото дружество възниквал правен интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422 от ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ Г.Н.Н. чрез .. М.Б., с отговора на исковата молба заявява, че опорва изцяло и в срок подадената от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД искова молба. Счита същата за изцяло неоснователна. Съображенията за това са следните:

На първо място, оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, въз основа на което ищцовото дружество претендира заплащане на процесните суми. Оспорва ответника да е бил собственик на имота, за който се претендира потребената енергия за процесния период. Оспорва партидата за потребена топлинна енергия да е била на името на ответника през процесният период.

Отделно от горното, ответникът не бил в договорни отношения с ищцовото дружество, тъй като доставката на ТЕ в сгради под режим на етажна собственост представлява услуга, която се ползвала от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглеждал като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление". При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, конто по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК.

Ето защо страна в правоотношението по доставка на ТЕ в сградата, в която се намира имотът на ответника била етажната собственост и исковата молба следвало да бъде предявена срещу нея. Твърди, че ответникът не бил материалноправно легитимиран да отговаря за доставената в сградата в режим на етажна собственост ТЕ, съответно предявеният срещу него иск следва да бъде отхвърлен.

На следващо място, дори да се приеме, че за процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение, липсвали доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия. Представените от ищеца препис-извлечение от сметка за задължения за консумирана топлинна енергия в имота и справка за доставена топлинна енергия (ТЕ) по количество и стойност, представлявали частни свидетелстващи документи, изходящи от ищцовото дружество и удостоверяващи изгодни за него факта и като неподписани от ответника нямали обвързваща съда материална доказателствена сила и не доказвали по безсъмнен и безспорен начин удостовереното в тях. Във връзка с горното, изрично оспорва представеното препис-извлечение от сметка и справка за доставена ТЕ, като счита, че посочените в тях суми не съответствали на реално дължимите. Поради горното, ищецът не установявал вземането си и по размер.

Отделно от горното, ответникът многократно заявявал и уведомявал ищеца, че не желае да ползва неговите услуги, съответно не желае да му бъде доставяна ТЕ и ако въпреки това такава му се достави, ще счита същата за непоискана. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.

1 от ЗЗП (в редакцията към ДВ, бр. 18 от 01.03.2011 г.) доставката на стоки на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено. Съгласно чл.

62, ал. 2 от ЗЗП когато потребителят получи стока, за която не е направил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащането й на този, който я е изпратил.

Също така оспорва годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция. Счита, че същият не е одобрен тип средство за измерване и не е преминавал необходимите първоначална и последващи проверки съгласно изиксванията на Закона за измерванията, Отделно от горното, оспорва правилността на начисляването и разпределянето на доставените в процесната абонатна станция количества ТЕ от страна на топлинния счетоводител и конкретните параметри, използвани от последния за изчисляване на доставните количества ТЕ, съгласно „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради - етажна собственост" - Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. В тази връзка счита, че топлинният счетоводител не е използвал реални показатели за изчисляване на размера на припадащата се заразпределяне на ответника ТЕ отдалена от сградната инсталация, а приизчисляването на този размер съгласно формулата по т. 6.1.1. от „Методиката задялово разпределение на ТЕ в сгради - етажна собственост" - Приложение към чл.

61,ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, е използвал произволни величини.включително и по отношение на (1) действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетния период, (2) денградусите за настоящия отчетен период. (3) средната външна температура за отчетния период и външната изчислителна температура за населеното място. Впоследствие тези грешни стойности са пренесени от ишеца във фактурите за отделяйте отчетни периода от процесния период, което се е отразило и на размера на претендираните суми за доставена топлинна енергия.

Счита, че фактурите, в които е обективирано процесното вземане (каквито обаче не са представени с исковата молба), не отразяват реалното потребление на топлинна енергия в имота на доверителя ми, поради което противоречат на изискванията на разпоредбата на чл.

13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осыцествяване на енергийни услуги, съгласно която „държавите членки гарантират, кьдето е уместно, че сметките се шготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин.п

Твърди, че топлинният товар на отоплителните тела в сграда-етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количество го на енергията за отопление на имотите в процесната сграда. Това води до неправилно функциониране на абонатната станция и е задължителното топлопреносното предприятие да извърпш обследване и да предприеме коригиращи мерки. Оспрова такова обследване на абонатната станция да е правено, както и да са предприети коригиращи мерки. Твърди, че абонатната станция в процесната ограда не функционира правилно и съответно дяловото разпределение на ТЕ е неправилно.

На следващо място, оспорва дължимостта на претендираната лихва за забава, тъй като същата била начислена върху прогнозно потребена топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал.1 от ЗЕ във връзка с чл. 34-35 от ОУ на,,ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД на потребители в град Пловдив, потребителите на топлинна енергия заплащат стойността на доставената им топлинна енергия по някои от начините по чл.155 от ЗЕ като при платане на прогнозни сметки, плащането следва да се извърши до 30 дни след изтичане на периода, за който се отнася съответната фактура. Предвид обстоятелството, че прогнозните сметки не удостоверявали реалният размер на доставената топлинна енергия, то не следвало да се начислява лихва върху прогнозно доставена топлинна енергия. Едва с издаването на изравнителна сметка ицщовото дружество установявало, дали сумите по издадените фактури (за прогнозно потребление) били по-големи или по-малки от реалното потребление на топлинна енергия.