Определение № 747 от 28.10.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 747

28.10.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

6-ти наказателен

На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20201000601167 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение от 29.09.2020г. по НЧД №422/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, НО съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода С. Г. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в размер на една година, определено му по НОХД №2791/2020г. по описа на СРС, НО, 109 състав с определение, влязло в сила на 27.02.2020г.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения С. Г. Т. , с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че са налице предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване поради здравословното състояние на осъдения и малкия остатък за изтърпяване.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, който се споделя от настоящия съдебен състав, като към доводите на първата инстанция и по повод на възраженията срещу тях в жалбата, следва да 1 се посочи за по-голяма яснота следното:

Производството по делото е образувано по искане на осъдения С. Г. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода” в размер на една година, търпяно въз основа на определението по НОХД №2791/2020г. по описа на СРС, НО, 109 състав, влязло в сила на 27.02.2020г..

С посоченото определение е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което С. Г. Т. е бил осъден за извършено престъпление по чл.129, ал.2, пр.2 вр. ал.1 НК.

Към 29.09.2020г. осъденият Т. е бил изтърпял фактически девет месеца и деветнадесет дни от своето наказание, от работа - девет дни, като остатъкът за изтърпяване е бил два месеца и два дни „лишаване от свобода”.

Налице е първата предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване - осъденият е изтърпял фактически повече от половината от определеното му наказание „лишаване от свобода”.

По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият Т. не е бил наказван и не е бил награждаван. Понастоящем осъденият не работи поради здравословни проблеми, свързани с прекарани преди да бъде осъден два мозъчни инсулта.

Рискът от рецидив е много висок - 107 точки и не е променен по време на престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода. Осъденият не приема мотивите за осъждането си и не признава правата на другите. При извършената оценка от ИСДВР при ЗО „***“ (където осъденият Т. е търпял наказанието си преди преместването си в Затвора***), са установени редица проблемни зони, като няма нито един показател, който да е в полза на осъденото лице и да сочи на някакво постигане на целите на наказанието дори в минимален обем.

Посоченото представлява пречка да бъде уважена молбата на осъдения Т. за условно предсрочно освобождаване, доколкото липсват основните предпоставки на чл.70, ал.1 НК и чл.439а НПК за това - осъденият да е дал достатъчно и безспорни доказателства за поправянето си.

Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал своето поправяне в затворническата среда, като е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, доколкото условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона.

2

Осъденият Т. не е положил никакви усилия за своето поправяне и искането за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване показва неразбирането на основни функции на наложеното наказание - превантивната и превъзпитателната. Целите по чл.36 НК не са постигнати по никакъв начин и осъденият Т. не следва да бъде освобождаван условно предсрочно от изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

С оглед изложените съображения определението на първоинстанционния окръжен съд трябва да бъде изцяло потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 29.09.2020г.‚ постановено по НЧД №422/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, НО, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода С. Г. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода” в размер една година, наложено му по НОХД №2791/2020г. по описа на СРС, НО, 109 състав с определение, влязло в сила на 27.02.2020г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице и на ръководството на Затвора-гр.*** за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3