Определение № 5205 от 25.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5205 гр. София, 25.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия А. като разгледа докладваното от Емилия А. Гражданско дело №

20221100107890 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба, вх. № 29317/28.03.2023г. по описа на СГС, депозирана от ответника Н. В. Н., ЕГН

**********, чрез пълномощника му – адвокат Т. Х. Т., с искане за изменение в частта за разноските относно молителя (ответника Н. В. Н.) на Определение № 3480/20.03.2023 г., постановено по гр. дело № 7890/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I -ви брачен състав, с което производството по делото, на основание чл. 233 ГПК, е прекратено.

Към молбата прилага списък на разноските по чл. 80 ГПК; договор за правна защита и съдействие от 17.01.2023 г.; платежни нареждания от 18.01.2023 г. и 27.02.2023 г.; пълномощно по Закона за адвокатурата. Излага подробни съображения, че пропускането на процесуалния срок за представяне на списъка на разноските по чл. 80 от ГПК се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят, а именно депозирането на отказа от исковете от ищеца непосредствено преди насроченото открито съдебно заседание, към който момент вече е бил наясно, че предявените искове е вероятно да бъдат отхвърлени като неоснователни, и с цел да бъдат намалени неговите разноски. В молбата се излага, че ответниците с поведението си не са дали никакъв повод за завеждане на делото, както и че искането за разноски е свързано с предмета на делото и следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание на съответната инстанция, но в настоящия случай такова заседание изобщо не е проведено, т.е. не са се развили в своята цялост фазите на съдебното дирене и устните прения, през конто биха могли да представят списък с разноските. Излага се, че не са имали никакво основание да предполагат, че съдебното заседание няма да бъде проведено, като за сметка на това ответните страни следва да понесат цялата финансова тежест от неоснователно заведените от ищеца искове. Сочи се, че молителят в момента е в затруднено финансово положение, тъй като наскоро е трябвало да 1 смени работното си място поради тормоза от ищеца, видно от стр. 3 от депозирания по делото Социален доклад, изготвен от Дирекция „ Социално подпомагане" - Лозенец, отдел „Закрила на детето".

Моли се да бъде изменено Определение № 3480/ 20.03.2023 г., в частта за разноските относно ответника Н. В. Н., като бъде уважена претенцията за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лв. и е заплатено по банков път. Излага се, че по размера си разноските следва да бъдат изчислени по чл . 9, ал . 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно ¾ от от минималния размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от същата наредба.

Препис от молбата е изпратен на ищеца Е. Я. К., който в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозирал отговор.

По така постъпилата молба по чл. 248 ГПК, настоящият съд намира следното:

В случая, ищецът Е. Я. К. е предявил срещу ответниците Н. А. Д., Н. В. Н. и детето В. Н. Н., иск по чл. 66, ал. 5, изр. 1 СК – за оспорване припознаването на детето В. Н. Н., извършено от ответника Н. В. Н., съединен с иск по чл. 66, ал. 5, изр. 2 СК - за установяване, че детето В. Н. Н., родено от майка Н. А. Д., произхожда по баща от ищеца Е. Я. К..

Поискал е съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че детето не е заченато и не произхожда от ответника Н. В. Н., а произхожда от него (ищеца), както и да бъде допусната промяна в акта за раждане на детето и в бащиното и фамилното име на същото дете.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Н. А. Д. чрез адвокат Й. Й., е депозирала на 07.11.2022 г. отговор, с който на първо място сочи, че исковата молба е недопустима, тъй като същата е подадена след изтичането на едногодишния срок по чл. 66, ал. 5 от СК, а на второ място твърди, че искът е неоснователен, като излага съображения. Моли да се остави без уважение подадената за разглеждане искова молба, като недопустима, неоснователна и недоказана. Заявява претенция за присъждане на направените разноски по делото, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Н. Н., малолетно дете, чрез особен представител адв. С. П., е депозирал на 08.11.2022 г. отговор, с който оспорва предявените искове, като моли съдът служебно да служебно да събере доказателства във връзка с обстоятелството изградена ли е социална и семейна връзка между майката, детето и припозналия го родител, което обстоятелство е част от интересите на детето.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. В. Н. чрез адвокат Т. Х. Т., е депозирал на 17.01.2023 г. отговор, с който на първо място сочи, че предявеният иск не е допустим, тъй като е подаден след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 66, ал. 5 от СК, а на 2 второ място твърди, че искът е неоснователен, като излага съображения. Заявена е претенция за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение, както и присъждане на сторените разноски за извършването на Съдебномедицинско изследване чрез ДНК анализ при спорен родителски произход № 1/2023 г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска" АД, за което се твърди, че е извършено по повод на настоящото производство и за неговите цели, както и че разноските са сторени в срока за ОТГОВОР на искова молба за ответника.

С Определение №908/23.01.2023 г., постановено по настоящото дело, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2023 г., като е допуснато и изготвяне на ДНК експертиза при депозит в размер на 1200 лв., който вече е внесен от ищеца.

На 17.01.2023 г. по делото е представена

PG37/DNA/16032023 за определяне на бащинство.

ДНК

ЕКСПЕРТИЗА

№

С молба, вх. № 25705/17.03.2023г. по описа на Софийски градски съд, ищецът е заявил, че прави отказ от така предявената искова молба, като моли производството по делото да бъде прекратено. Поискал е да му бъдат възстановени по посочена от него банкова сметка внесени 600 лв. като депозит за особен представител, тъй като няма да бъдат използвани. Заявил е, че не желае да бъде проведено заседание на 21.03.2023 г.

С Определение № 3480/ 20.03.2023 г., постановено по гр. дело № 7890/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви брачен състав, е прекратено производството по делото, на основание чл. 233 ГПК, като е оставено без уважение искането на Н. В. Н., ЕГН **********, за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за присъждане на разноски за извършването на Съдебномедицинско изследване чрез ДНК анализ при спорен родителски произход № 1/2023 г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александовска" АД, като неоснователно. В мотивите на Определение № 3480/ 20.03.2023 г., съдът е посочил, че Претенцията на ответника Н. В.

Н. за осъждане на ищеца да му заплати разноските за извършването на Съдебномедицинско изследване чрез ДНК анализ при спорен родителски произход № 1/2023 г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александовска" АД, както и за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се остави без уважение, тъй като представеното изследване не е допуснато и назначено от съда, а е извършено по инициатива на ответника Н., а доказателства за сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени по делото.

Съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима – същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, която има правен интерес, като независимо от обстоятелството, че списъкът по чл. 80 от ГПК е представен едва с молбата по чл. 248 ГПК, то това обстоятелство не се отразява на допустимостта на същата молба, тъй като разглеждането на делото е приключило в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е 3 връчен на насрещната страна, поради което тази насрещна страна, в случая ответника Н. Н., може да поиска разноски и представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК. Това е тълкуването, дадено в определение № 438 от 17.07.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 352/ 2009 г., I т.о., както и в Определение № 688/27.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 5154/ 2015 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ГПК се явява и основателна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящият случай. Ето защо следва да се измени Определение № 3480/20.03.2023 г. в частта за разноските, като същото се отмени в частта, в която е оставено без уважение искането на Н. В. Н., ЕГН **********, за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като вместо това се постанови, че се осъжда ищецът да заплати на ответника Н. В. Н. сторени разноски в размер на 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото такова е искането в молбата ( изложено е, че по размера си разноските следва да бъдат изчислени по чл . 9, ал . 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно ¾ от от минималния размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от същата наредба). Отделно от това пълномощникът на ответника е депозирал единствено отговор на исковата молба, без да е осъществено процесуално представителство, като искането за присъждане на пълния заплатен размер на адвокатското възнаграждение, вписано в договора за правна защита и съдействие от 17.01.2023 г., сключен между ответника Н. В. Н. и Адвокатско съдружие ’'АТА - Т. и Н." над уважения размер от 900 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв., следва да се остави без уважение. В настоящия случай съдът съобразява, че договорът правна защита и съдействие е сключен на 17.01.2023 г., т.е. при действието на актуализираните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г.

Тъй като производството е по изменение на съдебен акт в частта му за разноските, страните, нямат право на разноски в това производство.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 3480/20.03.2023 г., постановено по гр. дело № 7890/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I -ви брачен състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото определение, в частта, в която е оставено без уважение искането на Н. В.

Н., ЕГН **********, за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, и вместо това постанови:

ОСЪЖДА Е. Я. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на Н. В. Н., ЕГН **********, 900 лв. /деветстотин лева/, представляващи сторени 4 разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. дело № 7890/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви брачен състав, като отхвърля претенцията на Н. В. Н., ЕГН **********, за присъждане на разноски над уважения размер от 900 лв. до пълния претендиран размер от 1200 лв., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца Е. Я. К. и ответника Н. В. Н., чрез пълномощниците им.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5