Определение № 200 от 14.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 14.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600228 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на член 243 ал.7 и 8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Силистра срещу определение № 79/27.05.2025г. на Окръжен съд Силистра, постановено по ЧНД № 189/25г. по описа на същия съд. С последното е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.04.2025г по ДП № 259 ЗМ-32/2024г., по описа на РУ-МВР, Дулово, преписка №142/2024г. на ОП-Силистра, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК и делото е върнато на ОП Силистра за прилагане на закона с конкретни указания.

С протеста се атакува първоинстанционния съдебен акт като неправилен, с твърдение за липсата на посочените от страна на съда пороци в изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното производство и като цяло – във връзка с проведеното разследване и направените правни изводи. Според представителя на държавното обвинение, указанията на Силистренския окръжен съд за допълнителни действия по разследването са неоснователни и няма да доведат до разкриването на обективната истина, тъй като са неотносими към предмета на доказване, а още по-малко – до промяна на правните такива. Според прокурора, неизправността на единия от фаровете на управлявания от св. С. Х. автомобил, не е повлияла на възможността му да възприеме движещия се 1 пешеходец, поради което неправилно първата инстанция е стигнала до извода, както и че пешеходецът е станал опасност за движението още от момента на стъпването му на платното за движение, а не от момента на залитването му.

Искането е за отмяна на така постановения първостепенен съдебен акт и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство като обосновано и законосъобразно.

След запознаване с материалите по делото, Варненският Апелативен Съд констатира следното: протестът е подаден от легитимирано Л. в установения от НПК срок, допустим е за разглеждане, а по същество се преценява като неоснователен, респ. първоинстанционният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен по следните съображения:

Окръжен съд–Силистра, с определение № 79/27.05.2025г., постановено по ЧНД № 189/25г. по реда на чл.243 ал. 5 вр. ал 4 от НПК е отменил постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.04.2025г по ДП № 259 ЗМ-32/2024г., по описа на РУ-МВР, Дулово, преписка №142/2024г. на ОП-Силистра, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, връщайки делото на ОП-Силистра за прилагане на закона с конкретни указания. За да направи този извод е констатирано, на първо място, наличие на повърхностни и едностранчиви мотиви в прокурорския акт, липса на пълен и обективен анализ на събраната доказателствена съвкупност, а от там и на формираните правни изводи; на второ място, е установена и необоснованост на акта, доколкото направените от прокурора изводи не съответстват на събраните по делото доказателства.

Преди всичко, съставът на въззивната инстанция намира за необходимо да акцентира на общите изисквания на разпоредбата на чл. 243 от НПК по отношение на прокурора и съда: постановлението на прокурора за прекратяване на производството като процесуален акт следва да бъде проверен /както от първоинстанционния съд, така и от въззивния/ от гледна точка на неговата обоснованост и законосъобразност. Съдът проверява, дали отразените фактически констатации съответстват на събрания и проверен в пълнота доказателствен материал; дали извършеното разследване е обективно, всестранно и пълно, за да може прокурорът да формира своите изводи въз основа на всички възможни доказателства, както и дали процесуалните действия са извършени по реда и със способите предвидени в НПК. Не съществува обаче задължение за съда да приеме отразените в постановлението констатации и изводи, той извършва собствена преценка за наличието на обоснованост и законосъобразност. Тази дейност на съда безспорно е обвързана с конституционноустановените правомощия на прокурора, в чиято единствена компетенция е да прецени, наЛ. ли е 2 престъпление и доказано ли е виновното участие на конкретно Л. в него.

В процесния случай, въззивната инстанция, подобно на първата такава, констатира формалност в подхода на прокурора при мотивиране на постановлението за прекратяване на воденото наказателно производно, доколкото липсва обстоен доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства, /видно от които, че те не са еднопосочни/, а също и дължимия правен анализ на същите. Логично е, че за да е възможен съдебния контрол върху прекратителното постановление, прокурорът следва да изложи в пълнота установената в резултат на проведеното разследване фактология и въз основа на собствен фактически /доказателствен/ и правен анализ, да посочи ясно и обосновано изводите си за налично или не престъпление /обективна и субективна съставомерност на същото/ и за евентуалната съпричастност на определено Л. в осъществяването му.

Това нарушение е обусловило и последващото такова, свързано с констатираната необоснованост на ревизираното постановление. Във фактическото изложение на мотивите си, прокурорът е стигнал до извод за липса на нарушения на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, уреждаща правилата за избиране на скоростта при възникване на опасност за движението, които да са в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалото Л.; безкритично са преповторени и очевидно възприети експертните изводи по тройната АТЕ. Прокурорът е възприел, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като водачът на автомобила Х. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното ПТП - на самото пътно платно за движение и в опасната зона за спиране, ще изскочи пешеходец. В цитираната експертиза се обсъждат две слизания на пешеходеца от тротоара: при първото водачът на л.а. /св. Х./ не е имал видимост към пешеходецътм при второто, обаче се приема, че когато автомобилът е навлязъл в правия участък на улицата след завоя, пешеходецът се е движел плътно до десния бордюр, не е залитал, не е променял посоката на движението си и не е представлявал опасност за водача на л.а. Пешеходецът се качил на тротоара до паркирания „Опел Астра“, след което е залитнал и за пръв път е създал опасна ситуация, на която водачът на автомобила е реагирал своевременно. Очевидно в случая е, че моментът на възникване на опасната ситуация е неправилно определен. Тук следва да се напомни, че не е от компетентността на вещите лица да определят кога възниква опасността за движението, доколкото този въпрос е фактически и 3 следва да се преценява във всеки отделен случай от съда, респ. от прокурора.

В тази връзка правилно е акцентирал първостепенният съд, че пешеходците на пътното платно винаги представляват опасност на пътя, така че опасността за движение възниква не от момента на залитането на пешеходеца, а от момента на стъпването му на пътното платно и към този момент е следвало да се изследва въпроса, дали водачът на л.а. е могъл да възприеме пешеходецът.

Именно затова към този момент по експертен път е следвало да се установи дали скоростта на движение на автомобила е съобразена с тази опасност на пътя и могъл ли е водачът да спре своевременно.

В контекста на горното следва да се преценява и доколко установената неизправност на левия фар, оказва влияние на разстоянието на видимост по дължина и ширина на навлизане на пешеходеца на платното.

Доколкото към настоящия момент релевантната фактическа обстановка не е напълно и всестранно изяснена поради неизследването на всички значими и относими към предмета на делото обстоятелства, изводът на ОС Силистра за цялостна несъставомерност на разследваното поведение на св. Х. се явява правилен и законосъобразен. Едва след събирането и оценката на всички възможни относими доказателства и след извеждането въз основа на тях на обоснована фактическа обстановка, прокурорът следва да се произнесе по приложението на материалния закон, като извърши преценка относно съставомерността, респективно несъставомерността на цялостното поведение н а водача на автомобила- св. Х., като даде отговор на основният въпрос за наличие на пряка причинно-следствена връзка на поведението м у с настъпилия вредоносен резултат.

Предвид изложеното, въззивният състав приема, че не са били положени изискуемите от законодателя усилия за разкриване на обективната истина от страна на прокуратурата, което пък води до извод за правилност в подхода на първоинст. съд относно необходимостта от допълнително разследване, с оглед пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по делото, чрез предвидените в НПК способи, поради и на основание чл.243 ал.8 от НПК постановено от ОС Силистра определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съставът на АпС Варна,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 79/27.05.2025г. на Окръжен съд Силистра , постановено на 2 7.05.2025г. по ЧНД № 189/25г по описа на псъщия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5