Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 353 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 297/2026
Вид
Протоколно определение № 353
Подписан
07.04.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Ерна Якова-Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.36 ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.56 ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест

ПРОТОКОЛ

№ 353 гр. Варна, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Вяра Ив. Алексиева и прокурора М. Вл. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Частно наказателно дело № 20263100200297 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Адв. Д. П., определена от ВАК за служебен защитник на осъденото лице М., редовно призована, явява се лично.

СЪДЪТ като взе предвид спецификата на настоящото производство, което се развива в отсъствие на осъденото лице, счита че следва да назначи като защитник определения от ВАК адвокат за участие в настоящото производство и

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА на осъденото лице Р. И. М. за служебен защитник по ЧНД №297/2026 г. по описа на Варненски окръжен съд адв. Д. П. от АК – Варна.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА, че във връзка с изпратеното искане за провеждане на консултации с компетентния орган в Р Гърция до настоящия момент не е получен отговор за изразяване на съгласие за изпращането на съдебния акт, с който на Р. М. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ и на Удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

1

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Закона изисква задължително съгласие от органа, приемащ съдебния акт, но с оглед това което докладвахте считам, че не е налице хипотезата на чл.21, ал.2, т.3 от ЗПИИСАННЛСМЛС. Няма необходимото съгласие на компетентния орган, поради което съдът към настоящия момент не може да изпрати съдебния акт и Удостоверението по чл.3.

С оглед горното Ви предлагам да оставите без уважение искането на Окръжна прокуратура – Русе.

АДВ. П.: Напълно подкрепям становището на представителя на Окръжна прокуратура – Варна. Също смятам, че исканото удостоверение не следва да бъде издадено и моля такова да не бъде издавано.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл. 20 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗППИСАННЛСМВЛС/.

Постъпило е искане от прокурор в ОП – Русе за изготвяне на удостоверение по чл.3 ЗППИСАННЛСМВЛС, което за едно с влезлия в сила съдебен акт - присъда № 72/14.12.2022 г. по НОХД № 102/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна по отношение на Р. И. М. с ЕГН ********** да се изпрати на компетентните власти на Република Гърция за изпълнение на остатъка от наложеното му наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 години, при първоначален "общ" режим.

В искането се сочи, че в ОП – Русе е заведена прокурорска преписка № ДП-10/2025 г. за изпълнение на посоченото наказание по НОХД № 102/2022 г. по описа на ОС-Варна. След като с постановление на ОП-Русе от 10.03.2025 г. е приспаднато времето, през което осъденият М. е бил задържан по НОХД № 102/2022 г. на 02.07.2024 г. той е бил освободен от Затвора-Варна след изменение на взетата МНО „задържане под стража“ в „подписка“. В резултат на това търпимият остатък от наложеното му наказание е в размер на 1 месец и 9 дни. По преписката ОП – Русе е обявила лицето за местно издирване с 2

Бюлетин № 78/20.03.2025 г. на ОД МВР-Русе и на ОДИ - телеграма № 6413/21.03.2025 г. на ГД "Национална полиция". По данни на издирването М. е напуснал Република България на 11.07.2024 г. през ГКПП Кулата, като е придобита информация, че същият пребивава на територията на гp. Атина на неустановен адрес. Не е издадена Европейска заповед за арест /ЕЗА/ за лицето, тъй като търпимият остатък от наказанието не покрива изискванията на чл.56 ал.2 вр. чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА .

В съдебно заседание прокурор от ОП – Варна изразява становище за оставяне на искането без уважение, т.к липсва предпоставка за удовлетворяването му.

Осъденият Р. М. е нередовно призован, не се явява.

Служебният му защитник се присъединява към становището на прокурора за отказ да се уважи искането.

Съдът, прие за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 72/14.12.2022 г. по НОХД № 102/2022 г. на Окръжен съдВарна Р. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален "общ" режим. Присъдата е влязла в законна сила на 13.02.2025 г. След приспадане на времето, през което осъденият М. е бил задържан, търпимият остатък от наложеното му наказание е в размер на 1 месец и 9 дни.

С писмо рег. № УРИ 1882 00-261 /13.01.2026 г. на МВР ОД на МВР гр.

Русе е уведомена ОП-Русе, че обявеният за местно издирване български гражданин Р. И. М. не е установен на постоянния и настоящ адрес. При справката в „Граничен контрол“ е установено, че има отразено последно напускане на територията на Р България на 11.07.2024 г. през ГКПП Кулата. За лицето е придобита информация, че към момента пребивава на територията на Р Гърция в гр. Атина, където живее и работи.

В съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 4 , вр. с ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2, т. 3 от ЗППИСАННЛСМВЛС съдът изпрати искане до компетентния орган на изпълняващата държава – Република Гърция за провеждане на консултация.

До настоящия момент не е получен отговор за даване на съгласие за изпращане на решението и удостоверението по чл.3 от закона относно Р. М. .

3

При така установеното от фактическа страна съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

Искането е процесуално допустимо - отнася се за наложено наказание лишаване от свобода по отношение на лице, което се намира на територията на държава членка – Република Гърция ЗППИСАННЛСМВЛС, изхожда от прокурор и е сезиран съдът, който е постановил съдебния акт като първа инстанция. Разгледано по същество обаче искането е неоснователно.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗППИСАННЛСМВЛС съдът може да изпрати съдебния акт, при условие че осъденото лице се намира на територията на Република България или на територията на изпълняващата държава и е дало съгласието си, когато такова се изисква при условията на чл. 22 от закона.

Съгласно този текст съдът изпраща съдебния акт заедно с удостоверението по чл. 3 до компетентния орган на изпълняващата държава, придружени от писменото съгласие на осъденото лице.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето Р. М. се намира на територията на изпълняващата държава – Р. Гърция, в която е избягало при наличие на влязла в сила присъда срещу него в Република България, която не е изпълнена изцяло. Изложеното е основание по чл. 22, ал.

2, т. 3 от ЗППИСАННЛСМВЛС, при което съгласие на осъденото лице не се изисква.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗППИСАННЛСМВЛС съдебният акт заедно с удостоверението по чл. 3 може да бъдат изпратени на една от следните държави членки: 1. държавата, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене; 2. държавата, чийто гражданин е лицето и в която то ще бъде депортирано, въпреки че няма местоживеене в нея, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в съдебен или в административен акт, или на друга мярка, наложена в резултат на постановената присъда; 3. държава, различна от посочените в т. 1 и 2, чийто компетентен орган е дал съгласие съдебният акт и удостоверението по чл. 3 да му бъдат изпратени.

Осъденото лице е български гражданин, поради което хипотезите на чл.

21, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗППИСАННЛСМВЛС са неприложими.

Предвид липсата на изразено съгласие на компетентния орган на изпълняващата държава, не е налице и хипотезата на чл. 21, ал. 2, т. 3 от 4

ЗППИСАННЛСМВЛС.

С оглед гореизложеното не са налице законови основания при които съдебния акт - присъда № 72/14.12.2022 г. по НОХД № 102/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна, заедно с удостоверението по чл. 3 да бъдат изпратени на Република Гърция, където се намира осъденият Р. И. М. и искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурор при ОП-Русе за изготвяне на удостоверение по чл.3 ЗППИСАННЛСМВЛС, което заедно с влезлия в сила съдебен акт - присъда № 72/14.12.2022 г. по НОХД № 102/2022 г. по описа на Окръжен съд-Варна по отношение на Р. И. М. с ЕГН **********, да се изпрати на компетентните власти на Република Гърция за изпълнение на остатъка от наложеното му наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 години, при първоначален "общ" режим.

Определението подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд – Варна в 5-дневен срок от днес.

Препис от определението на съда да се изпрати незабавно на ОП-Русе за сведение.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40 ч.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ Секретар: _______________________

5