Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 956 от 25.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1590/2022
Вид
Решение № 956
Подписан
25.07.2023
В сила
14.09.2023
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 318 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г.ева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20221100901590 по описа за 2022 година

Софийският градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

С исковата молба Т.D. SA, вписано съгласно законодателството на Република Гърция в общия търговски регистър (ГЕМИ) под №117894007000 иска съдът да постанови решение, с което да осъди „Ю.Т.“ ООД, с ЕИК: ****, да им заплати сума в размер на 25 542 евро (двадесет и пет хиляди петстотин четиридесет и две евро), ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, направените съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуалния кодекс.

С исковата молба се твърди, че страните са били в неформални договорни правоотношения породени от договор за покупка на Слънчогледово олио -10 л. опаковки, по който ищецът е изправна страна, но поради неизпълнението на ответника, а и на основание негово едностранно изявление в имейл от 09.05.2022 г., договорът бил развален и основанието за задържане на платената по него сума е отпаднало.

В срока по чл.367 ГПК ответникът, уведомен по чл.50, ал.2 от ГПК, не е подал писмен отговор и не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата по делото се установи възникването и съществуването на валидно договорно правоотношение между страните –търговци, по договор за покупко-продажба на 2 376 бр. слънчогледово олио в 10 л.опаковки, които да бъдат доставени от продавача в транспортна опаковка - 33 бр. палети, 36 бр. кашони по 2 броя в кашон до 04.05.2022 г. От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно счетоводна експертиза се установи, че е извършено плащане от Т.D. SA към „Ю.Т.ЮОД по проформа фактура №089/26.04.2022г. издадена от„Ю.Т.“ООД на Т.D. SA („Т.Д.“АД) - Република Гърция за Слънчогледово олио - 10 литрови опаковки - 2 376 бр. х 10.75 евро/бр. = 25 542.00 евро, с обща стойност в евро

25 542,00 евро. На основание на получената проформа фактура,

1

„Т.Д.“АД депозирало сума в размер на 25 542,00 евро по посочената в нея банкова сметка на „Ю.Т.“ООД с IB AN: BG 20 UBBS **** **** **** 10 на „Ю.Т.“ООД с ЕИК: ** ** **. На 29.04.2022 г. чрез системата SWIFT Т.D. SA („Т. ДЕЛ ТА“АД) - Република Гърция сумата е преведена по банковата сметка на „Ю.Т.“ООД. Тъй като ответното дружество няма представител на посочения в ТРРЮЛЦ адрес и не е предоставило на вещото лице счетоводната си документация, по делото не е установено дали то е разполагало със складова наличност от 2 376 броя Слънчогледово олио -10 литрови опаковки и изписано ли е такова количество стока от складовата програма на „Ю.Т.“ООД в този период за целите на доставка към Т.D. SA.

От представените от НАП, ТД на НАП – София офис Оборище с писмо с изх.№ 0424-00-854#1/26.04.2023г. справки-декларации за ДДС на „Ю.Т.“ООД подадени за данъчни период - м.април, м.май и м.юни 2022 г. и дневници за продажби на „Ю.Т.“ООД подадени за данъчни периоди м.април, м.май и м.юни 2022г. , обаче вещото лице установява, че дружеството е подало по електронен път справка-декларация за ДДС и дневник за продажби, но не е декларирало извършени продажби. В дневника за продажби няма включена фактура за извършена продажба от дружеството на клиента „ТРИ Д.“ АД. Ето защо, съобразявайки и разпоредбата на чл.161 ГПК, съдът приема за доказано, че стоката не е предадена.

От представените по делото имейли, преценени съобразно другите доказателства – заключение на ССчЕ, установяващи, че плащането е извършено, но уговореното количество слънчогледово олио не е получено от ищеца и издадената фактура не е осчетоводена, съдът приема, че договорът между страните е бил развален по волята на страните. Видно от разменената кореспонденция ищецът по искане на ответника е предоставил банкова сметка, по която да получи обратно платената сума, но не е получил плащане. Независимо от това, следва да се приеме, че изявление чл. 87, ал. 1 ЗЗД от страна на ищеца – купувач по договора в този смисъл се съдържа имплицитно и в исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за основателен. Искът е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 (отпаднало основание) от Закона за задълженията и договорите. Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК и разпределението на доказателствена тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума на соченото от него основание, а ответникът - да докаже, че такова основание за получаването, съответно задържане на полученото съществува. Ищецът освен плащането на сумата следва да докаже и евентуалните си насрещни възражения за обстоятелствата, водещи до отпадане на основанието-нищожност, унищожаемост, разваляне. Възможно е ищецът, предвиждайки възраженията, които могат да му бъдат направени от страна на ответника, да посочи в исковата си молба, че вещта е предадена или сумата е платена въз основа на неосъществено или отпаднало основание. В този случай отново следва да докаже основанията за отпадане на основанието – напр. разваляне на договора, както е в настоящия случай.

Несъмнено по делото се установи наличието на договорни правоотношения между страните, в изпълнение на които ищецът е заплатил стойността на уговореното количество стока. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и 2 неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма, в т.ч. и във фактура. Преценката за възникване на договорна връзка следва да се прави възоснова на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора (получаване на стоката или плащане на цената), които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.

Преценени в съвкупност, доказателствата по делото обосновават извода, че страните са били обвързани от валиден договор продажба, който е развален (независимо по чия инициатива) по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради което е отпаднало и основанието за задържане на получената сума от насрещната страна, като факта на плащане бе надлежно доказан от ищеца. Ответникът не оспори доказателствата, представени от ищцовата страна, а от своя страна не направи други възражения и не посочи други доказателства, които да водят до опровергаване на горните изводи. Безспорно установено е, че към датата на приключване на устните състезания ответникът не е платил обратно сумата.

Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да заплати исковата сума, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца разноски в исковото и в обезпечителното производство за държавна такса в размер на общо 2053, 23 лв., както и разноски в размер на 3072 лв. за адвокатски хонорар и 1100 лева за възнаграждение на вещо лице, за плащането на които са представени доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД „Ю.Т.“ ООД, с ЕИК **** да заплати на Т.D. SA („Т.Д.“ АД), вписано съгласно законодателството на Република Гърция в общия търговски регистър (ГЕМИ) под №117894007000 сума в размер на 25 542 евро (двадесет и пет хиляди петстотин четиридесет и две евро), с която неоснователно се е обогатил от получена цена по развален договор за покупко-продажба на 2 376 бр. слънчогледово олио в 10 л. опаковки, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2022 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Ю.Т.“ ООД, с ЕИК **** да заплати на Т.D. SA („Т.Д.“ АД), вписано съгласно законодателството на Република Гърция в общия търговски регистър (ГЕМИ) под №117894007000 сумата от 2053, 23 лв. разноски за държавна такса, сумата от 3072 лв. разноски за адвокатски хонорар и сумата от 1100 лева разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4