Решение № 1509 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1509 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330110510 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на Т. М. Г., ЕГН **********, от гр. Х., ул. „***************" № *** чрез адв.

К. срещу "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н. П. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 24,39 евро, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от *********** г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 09.06.2025 г. до окончателното й изплащане 69,13 евро, недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем от ***************, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда -09.06.2025 г. до окончателното й изплащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на ************* г. договор за кредит за сума 1000 лв., при ГЛП 47 % и ГПР 58,42 %, за срок от 18 месеца, платим разсрочено на месечни анюитетни вноски. В договора е предвидено предоставяне на обезпечение и неустойка в 1 размер на 1896,62 лв. при неизпълнение на това задължение. Заемополучателя е платил 2165 лв. в периода 26.08.2024г. - 15.12.2024г. Договора за заем е недействителн на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Дължи се връщане само на главницата. Платената над нея сума е дадена без основание и подлежи на връщане.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и предоставяне на заемната сума на ищеца. Оспорва нарушенията на закона и недействителността на клаузите по смисъла на ЗПК и ЗЗД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за кредит № ********** от ********* г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1000 лева, дължима на 18 месечни вноски, при 47% фиксиран ГЛП и 58,42% ГПР. Договорено е в чл. 6 от договора предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчителфизическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, както и ал. 18 на същия-неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 1896,62 лева

От представената от ответника справка(лист 36-41 от делото) е видно, че длъжника е платил по договор сума в общ размер от 1192,91 лв. Същата е отнесена за погасяване на договорна лихва-47,71 лв.; неустойка-135,20 лв. и главница-1000 лв. .

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно сключения договор следва да се разглежда като потребителски такъв и подлежи на регулация от ЗПК и служебна проверка от съда за съответствие на клаузите му с императивните разпоредби на 2 специалния закон.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на договор поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , съдът намира, че посочената разпоредба касае начина на определяне на ГПР и включените разходи при неговото изчисляване. За да даде реална представа за стойността на заема в ГПР следва да бъдат включени, както дължимата главница и договорна лихва, така и всички такси, комисионни и други дължими плащания от кредитополучателя по повод сключения договор. Невключването на някое плащане ще доведе до грешно изчисляване на ГПР, а от там и до неправилна представа у заемополучателя за цената на кредита. Това ще повлияе на намерението му да кандидатства за заема и преценката за икономичестата му изгода от сключване на договора. В про-цесния договор не се съдържа описание на методиката на формиране на ГПР, поради което неможе да се направи проверка, дали в същия участват и други задължения освен договорната лихва, каквото се явява разписаната неустойка за непредставяне на обезпечение. Независимо, че размера на ГПР(58,42 %) е по голям от този на ГЛП (47 %) не става ясно дали това се дължи именно на включване на разхода за неустойка от 1896,62 лева, несъизмерим със заемната сума от 1000 лв., и то в пълния му размер. Поради това съдът намира, че е налице твърдяното нарушение на ЗПК, което води до приложение на чл. 22 от ЗПК определящ настоящия договор за кредит като недействителен. Съобразно формирания извод и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК въвеждаща дължимост от заемополучателя на кредитора само на чистата стойност на кредита настоящия състав като съобрази и установените факти за извършени плащания на задължения по договор намира, че платена с основание се явява само сумата от 1000 лв., отнесена за погасяване на главницата. Останалите плащания погасили части от договорна лихва и неустойка се явяват дадени без основание поради изначална недействителност на договора и подлежат на връщане. Тъй като от ответника не се твърди и не се установява в полза на ищеца да са извършени плащани възстановяващи недължимо внесените суми от 47,71 лв. равняваща се на 24,39 евро за договорна лихва и 135,20 лв.69,13 евро то исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.

Основателността на осъдителните притенции и установената забава за плащане на сумите налага уважаване и на обективносъединените акцесорни 3 искове по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 09.06.2025 г. до окончателното им изплащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски съобразно представени доказателства и искане в размер от 43,97 евро за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е дговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

К. следва да се определи възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото от 150 евро общо за двата иска поради общността на основанието от което произтичат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н. П. да заплати на Т. М. Г., ЕГН **********, от гр. Х., ул. „***********" № **, сумата от 24,39 евро(двадесет и четири евро и 39 евро цента), недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от ********* г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда 09.06.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата от 69,13 евро(шестдесет и девет евро и 13 евро цента), недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем от *************г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда -09.06.2025 г. до окончателното й изплащане и сумата от 43,97 евро (четиридесет и три евро и 97 евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н. П. да заплати на адвокат К. Й. К. с личен номер ************* с адрес гр.

П., ул. *************** № ***, ет. **, офис № **, сумата от 150 (сто и петдесет) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на 4 чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5