Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2379 от 08.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3384/2025
Вид
Определение № 2379
Подписан
08.05.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Дияна Ценева, Елизабет Петрова, Теодора Гроздева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за Българската академия на науките
  • чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 24 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 24, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2379 гр. София, 08.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002103384 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 2398 от 17.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 10881/ 2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV „в“ въззивен състав, е потвърдено решение № 20040604 от 07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 37636/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на С. Й. М., „Лини Пропърти“ ООД и „Деливъри Тайм“ ЕООД, че Българската академия на науките е собственик на основание чл.

10, ал. 2 ЗБАН на недвижим имот с идентификатор ***по одобрена кадастрална карта и регистър със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с поземлен имот пл. № ***, нанесен в кадастрален лист № ***, по кадастрален план на [населено място], изработен през 1975 г., находящ се в [населено място],[жк], местност „Н.“ с площ от 300 кв.м., представляващ част от имот със стар пл. № ***по плана на [населено място], м. „Н.“ от 1939, попадащ в границите на научния комплекс 2 на БАН- 8 км., [улица] като е осъдено „Деливъри Тайм“ ЕООД да предаде на Българската академия на науките владението върху описания по - горе имот.

Против така постановеното решение са постъпили касационни жалби от С. Й. М. и „Деливъри Тайм“ ЕООД.

С. Й. М., представлявана от адвокат Л., поддържа, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на съда във връзка с приложението на чл.10, ал.2 ЗБАН. Оспорва и изводите за недоказаност на поддържаното възражение за придобиване на имота по давност.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и 1 процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона- основания за допускане на решението до касация по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, а именно:

1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички относими към спора доказателства, събрани по делото в двете съдебни инстанции, както и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, включително длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и да отговори на всички въведени от страните по делото оплаквания, твърдения, възражения и доводи, както и по събраните доказателства във връзка с тях, чрез формиране на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи в качеството си на инстанция по съществото на спора? По този въпрос поддържа противоречие с решение № 176 от 21.03.2025 г. по гр.д. № 5459/2023 г. на ВКС, І г.о.

2. Придобива ли Българската академия на науките по силата на закона- на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за Българската академия на науките, обнародван в Държавен вестник, брой 85 от 15.10.1991 г., правото на собственост върху недвижими имоти, които представляват държавна собственост към момента на влизането в сила на закона и които имоти към същия момент са стопанисвани от БАН или за придобиването на право на собственост върху тези недвижими имоти е необходимо решение на Народното събрание на Република България, взето на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за Българската академия на науките, с което правото на собственост върху конкретните недвижими имоти да бъде предоставено в собственост на Българската академия на науките? Поддържа противоречие с решение № 87 от 07.08.2019 г. по гр.д. № 2353/2018 г. на ВКС, І г.о.

По този въпрос моли, ако се констатира трайна практика в противоположен на поддържания смисъл, въпросът да бъде допуснат по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за установяване на точния смисъл на закона.

В своята касационна жалба „Деливъри Тайм“ ЕООД поддържа, че в нарушение на процесуалния закон съдът не се е произнесъл по всички възражения на страната. Оспорва изводите на съда за наличие на предпоставки за придобиване на право на собственост от ищеца. Оспорва и изводите за недоказаност на възражението за придобиване по давност на имота от ответника. Поддържа оплакване, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на решението до касация по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както следва:

1. Длъжен ли е въззивният сьд да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса твърдения, доводи и възражения, както и да изложи мотиви към тях? По този въпрос поддържа противоречие с решение № 68/27.04.2022 г. по гр.д. № 2443/2021 г. на ВКС, III г.о., решение № 60011/16.06.2021 г. по т.д. № 2852/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 280/22.01.2020 г. по гр.д. № 1509/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение № 673/12.10.2018 г. по гр.д. № 2033/2018 г. на ВКС, ІІІг.о. и много други. Касаторът 2 поддържа, че съдът нс се е произнесъл по твърденията на ответника за липса на активна легитимация на ищеца поради неосъществяване на заявеното в исковата молба правоприемство, от което ищецът се домогва да черпи права, за незаконосъобразността на отчуждаването на имота с Указ № 128/ 29.12.1941 г., за невалидно извършената замяна на недвижими имоти през 1959 г.; за успешната реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ.

2. Длъжен ли е съдът да изследва всички законови предпоставки за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, и по-конкретни - да обсъди всички доказателства, свързани с въпроса за фактическо завземане на имот, попадащ в терен, отчужден въз основа на Указ № 128/29.12.1941 г. по реда на ЗОНИДОП (отм.), ако законовата процедура по провеждане на отчуждаването и заплащане на обезщетение не е проведена докрай? Поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тьлк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тьлк. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, както и решение № 12/ 16.02.2016 г. по гр.д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/ 07.01.2019 г. по гр.д. № 811/2018 г., II г. о. и др.

3. Как следва да се обсъждат и преценяват от съда свидетелските показания при наличие на противоречиви показания на две групи свидетели? Поддържа противоречие с решение № 315/30.05.2024 г. по гр.д. № 2397/2023 г. на ВКС, II г.о.

В писмен отговор на касационните жалби ответникът по касация Българска академия на науките възразява, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация. Възразява, че поставените въпроси не са разрешени от съда в противоречие с цитираната практика. По същество поддържа, че решението е правилно.

Помагачът на ответното дружество „Банка ДСК“АД депозира становище, с което заявява, че касационната жалба на „Деливъри Тайм“ ЕООД е допустима и основателна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на СГС е посочил, че в тежест на ищеца е да установи, че е носител на право на собственост върху процесния имот на твърдяното придобивно основание. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН (обн. ДВ бр. 85 от 15.10.1991г., в сила от 19.10.1991г.) Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Тълкувал е разпоредбата като такава, уреждаща придобиване на право на собственост по силата на закона трансформирането на правото на стопанисване и оперативно управление в право на собственост настъпва по право. Посочил е, че за да докаже придобиването на право на собственост на посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже, че държавата да е била собственик на имота и че държавата е предоставила на БАН преди влизане в сила 3 на ЗБАН от 1991 г. правото на стопанисване и оперативно управление на имота. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че ищецът е установил посочените две предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза, проследила кадастралния и регулационен статут на процесния имот от 1939 г. до настоящия момент, която установява, че процесният имот, сега с идентификатор ***, е част от имот със стар пл.

№ ***по кадастралния план на [населено място] от 1939 г. Според констатациите на вещото лице процесният имот попада изцяло в границите на терена от 37,8 дка, предадени на БАН от Научноизследователския институт по хидрология и Хидрометеорологична служба, описан в т. 2 от Протокол за замяна от 10.04.1959 г. Процесният имот е идентичен с имот пл.

№ ***от кад. лист ***по предходния КП, като последният попада върху имот пл. № ***, с който е обозначен ограденият терен на БАН с АНЕБ при заснемането за КП от 1975 г. Съдът е приел, че с Указ № 128/29.12.1941 г. на цар Борис III, е извършено валидно отчуждаване на описаните в него имоти в полза държавата. Позовал се е на съдебна практика /решение № 601/29.09.2010 г. по гр.д. № 504/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 181/14.09.2011 г. по гр.д. № 261/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 57/27.06.2018 г. по гр.д. № 591/2017 г. на ВКС, II г.о./, съгласно която собствеността може да премине върху държавата и с така нареченото „фактическо отчуждаване“, при което ефект настъпва със завземането на имота от администрацията, дори да не са изпълнени формалностите на закона. В случая завладяването е установено с представения списък на имотите, които се отчуждават за опитно поле и за застрояване на постройки на Българо-немски институт за земеделски изследвания, в който сред отчуждените имоти е парцел № ***, записан под номер № *** като нива в землището на [населено място], собственост на С. С. А.. В последствие с протокол от 10.04.1959 г. за извършване на замяна на основание чл. 15 от ПДИ между БАН и Института по хидрология и метеорология при ХМС, БАН е предала на ХМС терен, означен с граници, а ХМС е предала на БАН терен с площ от 37, 8 дка, намиращ се непосредствено до южната граница на комплекса „ФИ с АНЕБ“, част от който съгласно констатациите на вещото лице по СТЕ е и процесният недвижим имот. Направил е извод, че въз основа на Указ № 128/ 29.12.1941 г. на цар Борис III държавата е станала собственик на имот с пл. № ***, с площ 3180, като ищецът от 1959 г. до настоящия момент– без прекъсване упражнява фактическа власт върху него. След като държавата е била собственик на процесния имот към момента на влизане в сила на ЗБАН от 1991 г., като парцелът, в който се намира процесният имот, е бил предоставен за стопанисване на БАН през 10.04.1959 г. и отреден за нуждите на същия през 1975 г., по силата на закона е настъпило преобразуване (трансформация) на държавната собственост в такава, която принадлежи на БАН въз основа на уредения в чл. 10, ал. 2 ЗБАН придобивен деривативен способ. Преминаването на правото на собственост по силата на закона при условията на чл. 10, ал. 2 ЗБАН съдът е обосновал и с цитираната практика на ВКС /решение № 795 от 8.08.2003 г. по гр. д. № 701/2002 г., ВКС, ІV г.о., решение № 1106 от 26.10.2006 г. по гр. д. № 1774/2005 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 645 от 5.10.2009 г. по гр. д. № 6356/2007 г., ВКС, I. г. о., определение № 4