Определение № 1175 от 12.12.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1462/2023
- Вид
- Определение № 1175
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- Стефан Илиев, Калинка Георгиева, Иванка Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл. 73 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 38а , ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 449 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 450 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1175 гр. София, 08.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефан Илиев
Членове:
Иванка Шкодрова
Калинка Г.а като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601462 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 449 и сл. от НПК.
Образувано е по саморъчна жалба на лишения от свобода Е. Г. К. изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора в град Враца.
Жалбата е подадена в 7 дневен срок от постановяване на Определение № 609/22.11.2023г. постановено по ЧНД № 759/2023г. на Окръжен съд Враца , с което е отказана замяната на наказанието доживотен затвор с 30 години лишаване от свобода. Лишеният от свобода е надлежно легитимирана страна която притежава правото да атакува определението на окръжния съд пред по-горна инстанция. Жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата на осъдения е написана саморъчно, в нея са изложени множество оплаквания за необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяна на определението , както и да бъде удовлетворено искането на осъдения за замяна на наказанието доживотен затвор с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години.
След като се запозна с материалите по делото и съдържанието на атакуваното определение , настоящият състав на САС намери следното:
1
Установените от окръжния съд релевантни фактически положения за този вид дела са установени коректно, а именно:
С присъда № 17/10.09.1997 год. по НОХД № 97/1997 год. по описа на ОС Видин, К. е признат за виновен и осъден на „Доживотен затвор“, при първоначален „усилено строг“ режим за престъпление по чл. 116, т.6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 115 от НК.
С решение № 16/26.01.1999 год. по ВНОХД № 101/1998 год. по описа на САС тази присъда е потвърдена. Съдебният акт е влязъл в сила на 25.02.1999год. За периода от 07.01.1997 год. до 25.02.1999г.той е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", който период на основание чл.59 НК е зачетен от съда, а от същата дата търпи наложеното му с присъдата наказание.
Осъденият Е. К. е постъпил в Затвора гр. Враца на 12.06.1997 год.
С определение № 152/2000 год. от 02.06.2000 год. по ВНОХД № 219/2000 по описа на САС е постановено наложеното наказание „Доживотен затвор“ да се изтърпи при първоначален „специален“ режим. С решение на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, режимът е заменен от „Специален“ на „усилено строг“ на 24.08.2005 год.
С изменението на ЗИНЗС, в сила от 01.06.2009год., режимът е заменен от „Усилено строг“ на „Строг“.
Към датата на заседанието пред Окръжен съд Враца - 21.11.2023год. осъденият К. е изтърпял фактически 26 години, 10 месеца и 15 дни.
В становището по молбата на Началника на Затвора Враца е отчетено, че л.св. К. в заема аутсайдерска позиция в затворническата общност, резултат на особености на личността му и ниското ниво на лична хигиена. Хигиената в спалното му помещение била на много ниско ниво. Има склонност да събира и складира всякакви боклуци, не подрежда и чисти, въпреки множеството забележки. Рядко контактува с други лишени от свобода, тъй като те го избягват поради психичните му проблеми, налудничави идеи и мисли. К. страда от налудничави мисли. Доста често си внушавал, че е обект на психическо въздействие от затворник намиращ се в Затвора гр. Пловдив.
2
Споделял, че той му въздейства психически, като го изтезава дистанционно чрез специална техника с радиовълни. Смята, че в мозъка и в кръвоносните му съдове са вградени чипове, с които го командват и му внушават, че може да направи невъзможното. По този начин се целяло умишлено да се увреди здравето му. Тази „симптоматика“ е изследвана и е установено, че има основно заблуждаващ и защитно - манипулативен характер. Във връзка с психичното му състояние, К. е изпращан над 10 пъти на лечение в психиатричното отделение към Затвора Ловеч и затворническата болница към Затвора София. Има поставена диагноза „Параноидна шизофрения“. Води се на отчет и редовно му се оказва медицинска и психиатрична помощ.
Последната му хоспитализация била в периода от 12.06.2023г . до 07.07.2023г. в Психиатричното отделение на СБАЛЛС Ловеч, понеже отказвал да взема лекарствата в Затвора Враца и настоява да замине за лечение в Болницата към затвора Ловеч. Съгласно епикризата, при всички хоспитализации е установявана параноидна симптоматика, като хронифицира въпреки провежданата във времето терапия психозата.
В условията на пенитенциарна изолация и при засилен надзор и охрана К. бил относително дисциплиниран. За това говори факта , че от 2007г. не е бил наказван до януари 2023 г. когато е наказан с „Писмено предупреждение“ със Заповед №85/09.01.2023г, за това, че е запалил огън в спалното си помещение.
При извършените изследвания на риска от рецидив се забелязва покачване в числовата стойност от 86 първоначален, на 93 точки до 119 точки, като този риск се запазва в границите на висок. Затворническата администрация отчита като причина за числовото повишение от една страна допълнителната ревизия на факти, свързани с начина на извършеното правонарушение и криминалното му минало, които не са били отчетени при първоначалната оценка. От друга страна, на факта, че са настъпили отрицателни промени основно в зоните; трудова заетост -отчита се липса на трудова ангажираност, отношението към работата и взаимоотношения на работното място; жилищно устройване- жилището, в което е живял преди влизането му в затвора е разрушено и е отписано от регистрите, което става и проблем във връзка с издаването му на лична карта, с оглед липсата на адресна регистрация. Рискът от вреди се запазва висок за обществото и среден за всички категории по време на изтърпяване на присъдата.
3
С оглед на посочените по-горе обстоятелства, съставът на Врачанския окръжен съд е стигнал до извод, че е налице е повишен риск от рецидив и вреди, липса на трудова ангажираност, липса на повишаване на професионалните умения, липса на награди от 2017год. до сега, наличие на наказание в последния изтекъл едногодишен период, както й , че все още е налице неосъзнаване на вина и липса на критичност към противоправно поведение. Според окръжния съд това обосновава категоричния извод, че молбата на осъдения К. се явява преждевременно предявена, тъй като осъденият не е дал достатъчно доказателства за трайно и необратимо поправяне. Прието е че на лишения от свобода следва да бъде дадена възможност да докаже, че се е трайно поправил и че цедите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати, като наказанието "доживотен затвор" бъде заменено с наказание "лишаване от свобода" за срок от 30 години.
Настоящият състав на САС не намери основания да сподели становището на решаващият съд с които е направен отказ от замяна на наказанието доживотен затвор на осъдения К. с лишаване от свобода в размер на 30 години , поради което счита че следва да отмени определението на окръжния съд поради следните съображения:
Процедурата по чл. 450 от НПК цели проявлението на принципа на хуманност към осъдения, който е основен принцип в наказателното изпълнителното право.
Разпоредбата на чл. 38 а ал. 3 НК предвижда възможност наложеното наказание доживотен затвор да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по- малко от 20 години.
Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка за да може да бъде направено такова предложение. От друга страна обаче в цитираната норма липсват обективни критерии за това как трябва да се направи тази преценка. Това поставя изискване решаващият съд да направи комплексна оценка и да даде аргументирани отговори за това дали изминалия период от време на престоят в затвора могат да изпълнят целите на наказанието.
4
С въвеждането на института на замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, законодателят е изразил виждането си, че колкото и да тежко престъплението извършено от лицето осъдено на доживотен затвор, то след изминаването на продължителен период от време минимум 20 години, то на осъдения следва да бъде предоставена възможност да даде доказателства, че в рамките на замяната на това тежко наказание с полеко той може да се поправи. Тъй като законът не е посочил критерии за това при какви обстоятелства следва да бъде направена замяната, предвид изминалия период, през който лицето е изолирано от останалите членове от обществото, тези критерии не могат да съвпадат с критериите в чл. 70 от НК, касаещи условията предвидените в закона за предсрочно условно освобождаване. В теорията се приема, че тези критерии по - скоро имат прогнозен характер и са свързани с това дали осъденият би извършил ново престъпление, като следва да се приеме , че те съвпада с прогнозата, която съдът прави при определяне на опасностите в производството по чл. 64 вр. чл. 63 от НП. Разликата между института на условното предсрочно освобождаване и института на замяна на доживотната присъда се състои в целите, които тези две производства преследват.
Поради липсата на изрично предвидени предпоставки в закона за допускане на замяната на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода преценката следва да се направи въз основа на данните съдържащи се в досието и цялостното поведение на осъдения през времето, през което се намира в местата за лишаване от свобода, като се вземат предвид заключенията на психологическа и психиатрична изследвания и оценката на риска, която съпътстват изпълнението на наказанието .
В случаят осъденият не само че е изтърпял 20 години от наложеното му доживотно наказание, но е изминало време значително по дълго от минималното предвидено като условие за приложение на този институт време на престой в затвор - почти 27 години.
По тази причина отношението към жалбоподателя не може да бъде разглеждано през призмата на критериите за условно предсрочно 5 освобождаване, тъй като наказанието „доживотен затвор“ няма краен срок и без приложението на института на замяна е ограничено само от времето отредено му за физическото му съществуване като живо същество. Поради това при наказание „доживотен затвор“, не е наличен какъвто и да е стимул за осъдения да полага грижи за своята ресоциализация, да формира критичност към противоправното си деяние и въобще да се грижи за своето поправяне, както при изтърпяване на наказание което е ограничено по време..
Констатираната от затворническата администрация повишената оценка от риск за рецидив на осъдения, съгласно собствените й признания се дължи допълнителната ревизия на факти, свързани с начина на извършеното правонарушение и криминалното минало на осъдения, които не са били отчетени при първоначалната оценка и не се явява резултат от поведението на осъдения в затвора. Поради това численото увеличаване на риска от рецидив не следва да бъде вменявано в настоящото производство като поведение за което осъдения следва да носи отговорност и не следва да се третира като пречка за възможността съдът да приеме за възможна замяната на наложеното му наказание в по-леко.
Апелативният съд намира, че за преодоляване на аутсайдерска позиция на осъдения в затворническата общност, както и за успешното излекуване на симптомите на установената психична болест и на ниското ниво на лична хигиена на Е. К. следва да бъде определен времеви хоризонт за престоя му в затвора , който съгласно императивната норма на чл.38а , ал.3 от НК е в размер на 30 години лишаване от свобода. Този извод се подкрепя и от факта, че той не е бил наказван 14 години от времето през което е престоял в затвора от 2007г. до януари 2023 , като дисциплинарно провинение извършено в началото на настоящата година /запалване на огън в килията/ очевидно е функция на установеното му болестно психическо състояние, за което са налице обективни данни в затворническото му досие и за това му състояние, предизвикано от болест, осъденият не може да бъде държан отговорен.
Комплексната оценка на всички фактори, водят до извод, че на осъденият следва да бъде дадена възможност да докаже, че се поправил и че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието доживотен затвор се замени с лишаване от свобода за срок от тридесет 6 години, като през оставащият период от време до изтичане срока на така замененото наказание бъде дадена възможност на осъдения да преодолее слабостите си и успешно да приключи се ресоциализира в условията на пенитенциарното заведение.