Решение № 6230 от 16.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6230 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100509549 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №7702 от 15.05.2023г., постановено по гр.дело №60037/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав, е отхвърлен предявения от "ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК 203842817, срещу М. Н. Д., ЕГН **********, осъдителен иск за сумата от 20945.0 4 лв., представляваща сбор от неплатени лизингови вноски за периода от м.април 2020г. до м.септември 2020г., дължими по договор №НАG0077-740 от 09.12.2019г. за оперативен лизинг /наем/, сключен между "ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД (лизингодател) и "ФЪН КАРД" ЕООД (лизингополучател), по отношение на който ответникът - М. Н. Д. е поел задължение да отговаря солидарно за задълженията на лизингополучателя, ведно с претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е осъден "ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК 203842817, да заплати на М.

Н. Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1389 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК 203842817, чрез процесуален представител адв.С. М., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №7702 от 15.05.2023г., постановено по гр.дело №60037/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342 и чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.122, ал.1 ЗЗД.

Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на 1 обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.20 ЗЗД, тъй като съдът тълкувайки отделните клаузи от сключения договор №НАG0077-740 от 09.12.2019г. за оперативен лизинг /наем/ е подменил реалното съдържание на изразената от страните воля и постигнатото между тях съгласие. Поддържа се, че страните не са постигнали съгласие да сключат договор за поръчителство и съответно ответникът - М. Н. Д. да носи отговорност за неизпълнение на задълженията на лизингополучателя по сключения договор за оперативен лизинг като поръчител. Твърди се, че договор за поръчителство не е бил сключван, поради което изцяло незаконосъобразен и в пълно противоречие на доказателствата по делото е изводът на първостепенния съд, че ответникът - М. Н. Д. отговаря пред ищеца като поръчител, а не като солидарен съдлъжник. Излага се, че волята на страните по договора за оперативен лизинг е ясно изразена и същата се отнася ответникът - М. Н.

Д. да носи спрямо дружеството – лизингодател солидарна отговорност при условията на чл.122 и сл. ЗЗД. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342 и чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.122, ал.1 ЗЗД за сумата от 20945.0 4 лв., представляваща сбор от неплатени лизингови вноски за периода от м.април 2020г. до м.септември 2020г., дължими по договор №НАG0077-740 от 09.12.2019г. за оперативен лизинг /наем/, ведно съ с законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като основателен и доказан.

Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 ГПК за направени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - М. Н. Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н. П., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Подробно са изложени в подадения писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК съображения, с които се оспорва въззивната жалба. Наведени са доводи, че обжалваното решение е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване на закона и след съвкупен анализ на релевантните за спора доказателства, предвид на което е обоснован правилен краен извод за неоснователност на заявената искова претенция. По тези правни аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство. Представя списък по чл.80 ГПК за направени разноски пред въззивната инстанция.

Предявен е от "ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД, ЕИК 203842817, срещу М. Н. Д., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342 и чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.122, ал.1 ЗЗД за сумата от 20945.04 лв., представляваща сбор от неплатени лизингови вноски за периода от м.април 2020г. до м.септември 2020г., дължими по договор №НАG0077-740 от 09.12.2019г. за оперативен лизинг /наем/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед постъпилата въззивна жалба предмета на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342 и чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.122, ал.1 ЗЗД.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

С оглед установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона, но по същество е незаконосъобразно, тъй като неправилно са анализирани събраните по делото доказателства, съответно неправилно са тълкувани и приложени материалноправни норми на закона. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен изцяло предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342 и чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.122, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е тълкувал волята на страните, обективирана в отделните клаузи на сключения договор №НАG0077-740 от 09.12.2019г. за оперативен лизинг /наем/, постигнатото между тях съгласие и при съобразяване с целта на страните по договора, отнасяща се до обезпечаване и гарантиране изпълнението на задълженията на лизингополучателя по договора за оперативен лизинг, е приел, че ответникът се е задължил да отговаря за чужд дълг – в случая за неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, което обуславя акцесорният характер на поетите от него задължения. По тези аргументи първостепенният съд е обосновал краен извод, че ответникът отговаря пред ищеца като поръчител, а не като солидарен съдлъжник.

Следователно при погасяване на главния дълг се прекратява и поръчителството с оглед акцесорния му характер, като в настоящия случай, от вписванията по партидата на лизингополучателя "Фън Кард" ЕООД в Търговския регистър се установява, че по силата на решение №260096 от 07.02.2022г. по т.д. №2027/2020г. по описа на СГС, същият е заличен търговец. С изгубване на правоспособността на главния длъжник се погасяват и съществуващите до този момент негови задължения, тъй като не е налице годен правен субект. При тези аргументи първостепенният съд е приел, че в случая всички задължения на лизингополучателя - "Фън Кард" ЕООД по процесния договор за оперативен лизинг са погасени, а оттук с оглед акцесорния му характер, се погасява и поръчителството на ответника - М. Н. Д., което обуславя извод за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342 и чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.122, ал.1 ЗЗД. Настоящата въззивна 3 инстанция не споделя изложените в мотивите на обжалваното решение съображения досежно отговорността на ответника като поръчител, което е послужило като основание да се отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342 и чл.345, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД вр. чл.122, ал.1 ЗЗД. Изводите н а първостепенния съд са в противоречие на събраните по делото доказателства и са обосновани при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Доводите на ищеца, изложени във въззивната жалба, съдът приема за основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай съдът счита, че от ангажираните по делото доказателства се установява по категоричен начин факта, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало на основание сключен договор №НАG0077-740 от 09.12.2019г. за оперативен лизинг /наем/, ведно с Общи условия, представляващи неразделна част от него, съгласно който страните са постигнали с ъ гл а с и е лизингодателят - "ХЕРМЕС АУТО ГРУП" ЕООД да предаде на лизингополучателя - "Фън Кард" ЕООД за ползване лизингова вещ – лек автомобил марка и модел „БМВ 740 Д Х Драйв“, с рег.№********, срещу уговорено месечно лизингово възнаграждение, представляващо 32 месечни лизингови вноски, платими в размер и срокове, определени в погасителен план към договора, като срокът на действие на договора е 32 месеца, считано от м.12.2019г. до м.07.2022г.. Съгласно клаузите на сключения договор за оперативен лизинг и Общи условия към него е уговорено още лизингополучателя да заплаща всички останали разходи по ползването на автомобила. Видно е още от клаузата на чл.6 от договора, че страните са постигнали съгласие М. Н. Д. като солидарен длъжник да отговаря солидарно по смисъла на чл.121 до чл.127 ЗЗД заедно с лизингополучателя спрямо лизингодателя безусловно и в пълен обем за изпълнение на всички задължения на лизингополучателя по договора за оперативен лизинг и Общи условия към него. Установява се още от приложения договор за оперативен лизинг и Общи условия към него, че същите са подписани от лизингодателя, лизингополучател и солидарен длъжник. На следващо място от доказателствата по делото се установява, че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора, като видно от приемо-предавателен протокол от 10.12.2019г. е предал, а лизингополучателят е приел лизинговия автомобил в напълно изправно техническо съС.ие, с всички задължителни принадлежности, годен за ползването му по предназначение, съгласно уговореното в сключения процесен договор за оперативен лизинг. Въззивният съд счита, че сключеният договор №НАG0077-740 от 09.12.2019г. за оперативен лизинг /наем/, ведно с Общи условия, представляващи неразделна част от него, е действителен, не съдържа неравноправни клаузи, уговорени в противоречие на чл.143 от ЗПП, т.е. по делото е доказана възникналата валидна облигационна връзка между страните.