Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 16.05.2019, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 254/2019
Вид
Решение № 116
Подписан
16.05.2019
В сила
07.06.2019
Състав
ВАЛЕРИ ВЛАДИМИРОВ СЪБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 20, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 55, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за горите
  • чл. 119, ал. 2 · Закон за горите
  • чл. 211а · Закон за горите
  • чл. 213, ал. 1, т. 4 · Закон за горите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за горите
  • чл. 273 · Закон за горите
  • чл. 273, ал. 1 · Закон за горите
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 8, ал. 1, т. 15, б. "а" · Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд

Р Е Ш Е

Н И Е

№116 гр. Несебър, 16.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 254 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Л.В.К., срещу наказателно постановление № 68 от 22.01.2019г. на директора на Р.д.п.г. ***, с което на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 4 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 140 лв., на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението – 15 кг. гъби манатарки, както и вещите послужили за нарушението: „Ф.Т.” с рег. № *****, а на основание чл. 8, ал. 1, т. 15, б. „а” от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд му е определено да заплати обезщетение в размер на 15 лв. в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен. Жалбоподателят сочи, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателят не е транспортирал гъби. Акцентира се върху обстоятелството, че наказващият орган не е приел въобще дали става въпрос за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. От съда се иска да отмени НП изцяло или в частта относно отнемането на моторното превозно средство.

Ответната страна в производството – Р.д.п.г. ***, чрез процесуалния си представител излага, че по делото е доказано извършването на процесното нарушение. Развива съображения в насока, че защитната версия на жалбоподателя се крепи единствено на показанията на заинтересован свидетел.

Намира за доказано по делото, че нарушението е извършено с цел стопанска дейност. Сочи, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено относно глобата и обезщетението, а по отношение на отнетото МПС – предоставя на съда да прецени дали тежестта на нарушението отговаря на отнемането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В изпълнение на служебните си задължения свидетелите Н., Д. и С. (служители в ДЛС Несебър) предприели охрана на горите в района на ловното стопанство с цел предотвратяване на незаконна дейност по продажба на гъби. На 22.10.2018г. при обиколка на района – в землището на с. Емона, община Несебър, местност „И.”, свидетелят С. забелязал голямо движение на хора, които навлизали в района на държавното ловно стопанство. По същото време в района се намирала група от 9 човека (вкл. свидетелят Данчо К. и жалбоподателят), които се придвижили с управлявания от жалбоподателя автомобил – „Ф.Т.” с рег. № ***** и започнали да берат гъби за продажба. Свидетелят С. сигнализирал на своите колеги от ДЛС Несебър и на служители на РУ Несебър. Полицейските служители се позиционирали на черен път до река „Вая”, на 100 метра от главния път Бургас – Варна с цел там да бъдат спирани автомобилите, превозващи лицата, намиращи се в местността, за да берат гъби. Част от служителите на ДЛС, сред които свидетелят Н., се насочили към гористата местност. Това накарало лицата, които берат гъби, да се разбягат в различни посоки и ги принудило да напуснат мястото с автомобилите, с които се придвижвали. В момента, в който автомобилите излизали от гората, същите били спирани за проверка със съдействието на полицейските служители. За проверка бил спрян и автомобилът „Ф.Т.” с рег. № *****, докато същият бил управляван от жалбоподателя. Проверяващите установили, че в товарното отделение на микробуса са събрани гъби манатарки. Поискали документи, които да разрешават транспортирането им, но не им били представени такива. След проверката на място микробусът бил придружен до стопанския двор на ДЛС Несебър, където се установило, че манатарките в него са 15 кг. С разписка серия ЮИДП № 054253 посочените 15 кг. гъби манатарки, както и лекият автомобил „Ф.Т.” с рег. № *****, ведно със свидетелство за регистрация част 2 и ключа за него, били предадени за отговорно пазене на домакина в ДЛС Несебър. При тези констатации св. Н. съставил на жалбоподателя АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094631 от 22.10.2018г. за това, че транспортира 15 кг. гъби манатарки, непридружени с превозен билет – нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 4 ЗГ. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН и да му бъде връчен препис от него, което било удостоворено с подписа на св. Д.. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Видно от информация, изпратена от РДГ Бургас цената на суровите манатарки е около 6 лв. на кг., а на замразените и сухи манатарки варира между 10 лв. и 15 лв. на килограм. От удостоверение № ********** от 02.04.2019г., издадено от „Одесос Консулт БГ” за автомобил „Ф.Т.” с рег. № *****, се установява, че застрахователната стойност на автомобила е 4000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН серия ЮИДП 2016г. № 094631 от 22.10.2018г., разписка серия ЮИДП № 054253, удостоверение № ********** от 02.04.2019г., издадено от „Одесос Консулт БГ”, писмо вх. № 2593 от 03.04.2019г. по описа на Районен съд Несебър, изпратено от РДГ Бургас, ведно с приложените към него разпечатки за цените на гъби манатарки, заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, свидетелство за регистрация на „Ф.Т.” с рег. № *****, свидетелските показания на свидетелите В.П.С., С.А.Д., И.В.Н., Данчо Костов К., Б.Ю.И.. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка.

Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Показанията на св. К. също съответстват на установената фактическа обстановка. Съдът намира, че от показанията му не се установява, че жалбоподателят не е превозвал гъби.

Установява се, че самият свидетел не се е намирал в микробуса в момента, в който същият бил спрян за проверка, но това не означава, че с микробуса не са се транспортирали гъби. Показанията на свидетелите Н., С. и Д. са категорични и са в насока, че в товарното отделение на автомобила са открити 15 кг. гъби манатарки. Ето защо не може да се приеме, че носените лично от св. К. гъби са част от тези 15 кг. В останалата част показанията на този свидетел съвпадат с тези на останалите свидетели, като от тях се потвърждава и целта за събирането на гъбите – за бъдещата им продажба.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от лице, което е легитимирано да обжалва издадено НП, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № РД 49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатират нарушения на процесуалните правила, като възражението на жалбоподателя в тази насока не е конкретно. Обстоятелството, че намиращите се в микробуса лица не са вписани като свидетели в АУАН не представлява нарушение. Следва да се има предвид, че е спазена и разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, тъй като очевидно нарушителят е отказал да подпише АУАН и да получи препис от него, но това е удостоверено при спазване на цитираната разпоредба чрез подписа на св. Д.. Няма пречка един свидетел да съвместява няколко качества по смисъла на ЗАНН, поради което обстоятелството, че Д. е свидетел и при установяване на нарушението не променя извода за спазване на чл.

43, ал. 2 ЗАНН.

В обжалваната част обаче НП е частично материално незаконосъобразно. Съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 213, ал. 1, т. 4 ЗГ се забранява транспортирането на недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. На първо място следва да се има предвид, че гъбите безспорно са недръвесни горски продукти – арг. от чл. 117, ал. 1 ЗГ. Освен това от фаткическа страна се установи, че жалбоподателят е превозвал 15 кг. гъби манатарки в управлявано от него превозно средство - „Ф.Т.” с рег. № *****. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ЗГ позволява безвъзмездно и свободно ползване на гъби, но само когато не представлява стопанска дейност. От своя страна в българското законодателство е дадено легално определение на понятието „стопанска дейност” – пар. 1, т. 3 от ДР на Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Според цитирания текст стопанска е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба. В случая К. е извършил изпълнителното деяние „транспортиране” по смисъла на чл. 213, ал. 1, т.

4 ЗГ. Той е установен от служителите в ДЛС Несебър в момент, в който транспортира в управлявания от него автомобил 15 кг. гъби манатарки. При това положение е логично към този момент да не може да се установи прякото осъществяване от негова страна на дейност с въпросните количества гъби с цел печалба. Доказателствата по делото обаче водят до единствения възможен извод, че гъбите са транспортирани именно с тази цел. Гъбите са били и в сравнително високо количество – 15 кг., което е прекомерно за лична употреба, а и показанията на св. К. (лице от групата на жалбоподателя) са категорични, че гъбите са събирани с цел бъдещата им продажба. Всички тези данни, събрани по делото, водят до извод, че в случая не е налице изключението на чл. 119, ал. 2 ЗГ и за транспортирането на гъбите е било необходимо да се издаде превозен билет по реда на чл. 211а ЗГ. Както се установи жалбоподателят не е притежавал такъв билет, поради което безспорно е осъществил посочения в АУАН и НП състав на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 4 ЗГ. В подобна насока е и практиката на касационната инстанция - Решение № 1620 от 13.10.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1222/2016 г. и Решение № 1746 от 1.11.2016 г. на АдмС -

Бургас по к. а. н. д. № 1280/2016 г.

За подобно нарушение в чл. 266, ал. 1 ЗГ се предвижда глоба от

50 до 3000 лв. Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената опасност на извършеното следва да се определи като сравнително ниска, тъй като от установените по делото факти става ясно, че нанесените щети на Югоизточно държавно предприятие Сливен са в нисък размер – 15 лв. Липсата на предходни нарушения на ЗГ следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.

Налага се извод, че нарушението е извършено единствено при смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо съдът намира, че справедливо и отговарящо на поведението на жалбоподателя е наказание в размер на предвидения минимум от 50 лв. С наказание в такъв размер ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Това наказание в най-пълна степен отговарят на обществената опасност на извършеното нарушение. В случая не е имало основания на жалбоподателя да се налага наказание, над минималното, предвидено в санкционната норма. Поради тази причина наказателното постановление следва да бъде изменено и размерът на наложената глоба да бъде намален от 140 лева на 50 лева. Що се отнася до възражението, че в настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.