Решение № 1004 от 11.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Благоевград, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101262 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от Р. В. Л., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Б., представлявана от Адвокатско дружество К. и Ж., БУЛСТАТ: 181029523, вписано под № 2500003227, чрез адвокат В. Б. К., АК – Благоевград, вписан под № 1000064127, с адрес на кантората: гр. С., ет. партер, СРЕЩУ „Виваком България“ ЕАД, ЕИК: 831642181, със седалище: гр. София, п.к. 1784, и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е в дългогодишни договорни отношения с ответното дружество, като същата ползва два телефонни номера с предоставяни мобилни услуги от страна на ответника-оператор. Навежда се, че по отношение на единия телефонен номер – ********, страните са сключили на 08.07.2023 година Допълнително споразумение към Договор за електронни услуги № 550802008072023-57492457 (Споразумение № 1), а на 03.08.2023 година са сключили Допълнително споразумение към Договор за електронни услуги № 550802003082023-57710371 (Споразумение № 2). Излага се, че на 29.08.2023 година, вече за тел № ********, е сключено и Допълнително споразумение към Договор за електронни услуги № 5508020290820233-57932959 (Споразумение № 3). Посочва се, че със Споразуменията операторът-ответник е уредил условия по предоставяни от него пакети за мобилни услуги, както следва: със Споразумение № 1 е установен план Unlimited 300 към тел. № ******** за срок от две години, като ищцата следва да дължи месечна такса в размер на 35,99 лева през първите 12 месеца и в размер на 39,99 лева през оставащите 12 месеца, срещу която да получава услуги в определен обем според параметрите на тарифния план Unlimited 300; със Споразумение № 2 се сочи, че се установява „Продължаване на срока на договора“, при което ищцата е закупила мобилно устройство на предложена от ответника цена в размер на 89,98 лева, като се сочи, че записаният срок е 24 месеца; със Споразумение № 3 е установен план Smart M+ към тел. № ******** за срок от 24 месеца, като се сочи, че ищцата следва да дължи месечна такса в размер на 25,99 лева, срещу която да получава услуги в определен обем според параметрите на тарифния план Smart M+. Посочва се, че споразуменията са се обективирали при посещения на ищцата в магазин на Виваком. Излага се, че за същите страните са поставяли саморъчни подписи върху електронно устройство за подписване (таблет), като по отношение на Споразумение № 1 и Споразумение № 2 на ищцата не е бил предоставен оригинален екземпляр от договора (електронен документ), а хартиена разпечатка. Сочи се, че върху разпечатката на Споразумение № 1 и Споразумение № 2 са били поставени допълнително различни знаци с химикал върху текстовете от 1 представителя на ответното дружество и така тези разпечатки са били предоставени на ищцата. Твърди се, че в началото на 2025 година ответникът е обявил, че възнамерява да индексира месечните абонаментни такси, позовавайки се на инфлационни данни. Излага се, че с фактура от м. Февруари 2025 година, „Виваком България“ ЕАД едностранно е увеличило размера на месечните такси на ищцата. Навежда се, че последните вече не са били 41,86 лева с ДДС за телефонен номер ******** и 27,20 лева с ДДС за телефонен номер ********, а са станали съответно 43,86 лева с ДДС и 29,20 лева с ДДС, т.е. всяка е имала увеличение от 2,00 лева с ДДС. Навежда се, че тази нова цена е прилагана последователно във всички последващи фактури до момента: Фактура № 0088118551 от 22.02.2025 година;

Фактура № 0088380823 от 01.03.2025 година; Фактура № 0089966850 от 22.03.2025 година;

Фактура № 0090213479 от 01.04.2025 година; Фактура № 0091801459 от 22.04.2025 година и Фактура № ********** от 01.05.2025 година. Сочи се, че към момента всички фактури са били надлежно заплащани, като ищцата разполага с електронни разписки за плащанията за тел. № ******** (т.е. фактурите по Споразумение № 3). Навежда се, че между страните съществува правно отношение, според което операторътответник дължи предоставяне на мобилни услуги на ищцата, а ищцата дължи ежемесечно заплащане на уговорената цена.

Посочва се, че споразуменията са сключени при общи условия, които са предварително установени от оператора по смисъла на чл. 298 от ТЗ, във връзка с чл. 16 от ЗЗД. Сочи се, че доколкото ищцата е сключила договор с цел да задоволи свои нужди, които са извън нейната професионална дейност, то тя има качеството на потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Излага се, че макар подписите по Споразумение № 1 и Споразумение № 2 да са положени саморъчно по сходен начин, както е при подписването на хартия, създадените чрез такова подписване документи не са били хартиени, а електронни.

Посочва се, че съдържащите се в такъв електронен документ електронни подписи имат качеството си на такива единствено, когато е налице и самият електронен документ. Излага се, че доколкото ищцата не е била снабдена с електронните файлове, които се считат за подписани от двете страни, тя е в невъзможност да представи оригиналите или надеждни преписи от посочените споразумения. Твърди се, че увеличението на месечните абонаментни такси (МАТ) е извършено без постигнато за това съгласие, като единственият писмен източник на описаната индексация на МАТ е т. 114.1 от едностранно приетите от ответника Общи условия за уреждане на взаимоотношенията между „Виваком България“ ЕАД и абонатите и потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените мобилни наземни мрежи на „Виваком България“ ЕАД. Според ищцата същата се явява нищожна на няколко основания: чл. 143, ал. 2, т. 13, предл. второ от ЗЗП, чл. 143, ал.

2, т. 19 от ЗЗП и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Посочва се, че доколкото неплащането на надписаните суми за МАТ би довело до твърдяно от ответника право за разваляне на договора с ищцата, следва да се заключи, че е налице и хипотезата на чл. 146, ал. 2, т. 6 от ЗЗП. Навежда се, че посочената клауза от ОУ не е уговорена индивидуално между страните по Договора. Сочи се, че дори и да има клауза в договорните актове между страните, ответното дружество предоставя на всички свои клиенти предварително подготвени образци на договори, като клиентът (особено в случаите на потребителски сделки) е изключено да повлияе на съдържанието им. Поради това ищцата счита, че не е налице предвиденото условие на чл. 146 от ЗЗП, изключващо нищожността досежно индивидуално уговорени клаузи. Твърди се, че индексирането на МАТ от ответника е извършено без да е постигано конкретно съгласие с ищцата. Сочи се, че индексирането е неравноправно на основание чл.

143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП – клаузата, доколкото назованият текст от ОУ въобще може да се разглежда като клауза, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Излага се, че според клаузата за индексиране се предвижда възможност за нарастване на цената на услугата, като така наличието на висока инфлация би довело до значително нарастване на индекса на потребителските цени, а оттам да се увеличи и дължимата от потребителя МАТ. Посочва се, че установените от ответното дружество хипотези за едностранно индексиране (увеличаване) на МАТ са във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на ответника и ищцата и е налице нищожност на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че посочените текстове водят до нищожност и на основание чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП, доколкото ответникът е предвидил възможност за значително завишаване на изначално договорените при сключването на договора цени, без реално 2 ищцата да разполага с право в този случай да откаже последиците на изменението. Навежда се, че в клаузата за индексация се сочи, че ако прилагането на индексацията е довело до значително увеличение на цените, абонатът има право да прекрати договора без да дължи неустойки. Твърди се, че същевременно се поставя условие за абоната да възстанови на мобилния оператор всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора. Излага се, че така, макар и да упражнява едно свое право, потребителят се явява на практика санкциониран заради едностранно въведеното увеличение на цената от страна на оператора-ответник. Твърди се, че т.нар. отстъпки са същественият елемент, въз основа на който е постигнато съгласие за сключване на споразуменията и най-вече за обвързване на потребителя за дългия договорен срок. Посочва се, че причината за евентуално прекратяване от потребителя на договора е именно едностранното индексиране на цената от страна на ответника. Излага се, че доколкото последният става причина, същият той не може да търси обезщетение или да наказва съконтрахента си за собственото неизпълнение (във вреда на потребителя) на вече изрично уговорена МАТ. Заявява се, че индексацията на МАТ е приета без анализ на разходите, формиращи крайните цени за потребителите, както и без анализ как инфлацията засяга тези специфични разходи. Сочи се, че индексирането е автоматично, без да се използва методология за отчитане на вида, количествените изражения и относителна тежест на всеки от компонентите, които формират цените на ответника. Навежда се, че не е направен анализ и няма методика как инфлацията влияе на разходите му. Посочва се, че индексирането на цените с точни процент инфлация, без да се отчита конкретно въздействие върху разходите на бизнеса и динамиката на пазара, е индикация за необосновано повишаване на цените.

Излага се, че горното може да бъде избегнато при подход, който гарантира, че ценовите решения конкретно отразяват повишаването на разходите в резултат на инфлацията. Твърди се, че в случая ответното дружество, предоставящо телекомуникационни услуги, не е представило предварително на ищцата достатъчна конкретна информация как може едностранно да промени цената на доставяната услуга, както и не е посочило методологията за това. Навежда се, че текстът за индексация дори не е част от договора и не може да се счита за добросъвестно установен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 4 от ЗЗП. Посочва се, че уговорената МАТ по Споразумение № 1 и № 2 е 41,86 лева с ДДС, а по Споразумение № 3 – 27,20 лева с ДДС, които са били прилагани до м. Януари 2025 година, включително. Излага се, че с едностранно въведеното от ответника увеличение на таксите за следващите месеци (т.е. от Фактура № 0088118551 от 22.02.2025 година нататък) ищцата е заставена да плаща по 2,00 лева допълнително за всеки от двата телефонни номера. Твърди се, че от м.

Февруари ищцата е плащала с 2,00 лева повече за всеки от двата телефонни номера до настоящия м. Май 2025 година, т.е. до момента общо шест фактури, като общо начислените суми възлизат на 12,00 лева, които според ищцата следва да бъдат възстановени от ответника. Навежда се, че интересът на ищцата допълнително се мотивира от условието в назования текст в ОУ, според който при прекратяване на договора от потребителя с оглед индексацията той „следва да възстанови на Виваком всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора“. Излага се, че макар и ищцата да не желае да се лишава от договорните условия, дори и да прекрати договора, тя би дължала според цитирания текст разлика между закупеното от нея устройство на цена от 89,98 лева и посочената от ответника „цена без отстъпка в лева с ДДС“ – 589,98 лева.

Навежда се, че така операторът-ответник ще санкционира потребителя с допълнителни 500,00 лева, позовавайки се на нищожния текст от общите си условия.