Решение № 538 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509424 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7647 от 30.04.2025 г. по гр. д. № 40523 от 2024 г. Софийският районен съд е осъдил Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР да заплати на К. К. И., ЕГН **********, на основание чл. 187, ал.

7 ЗМВР /изм. и доп. ДВ. бр. 85/2020 г. и съответстващите на нея действащите в рамките на исковия период изменения на цитираната разпоредба – чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР, чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР и чл.211, ал. 5ЗМВР отм./, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 6713,60 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „Полицай“ в 03 Отдел, като Охрана на хранилище за радиоактивни отпадъци в с. Нови хан за периода от 01.04.2021г. до 31.01.2024 г., надхвърлящо работното време, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1333,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.08.2021г. до 02.07.2024 г., като е отхвърлил иска по чл. 187, ал. 7 ЗМВР за разликата над сумата от 6713,60 лева до пълния предявен размер от 17316,29 лева и за периода от 06.01.2014г. до 31.03.2021г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1333,29 лева до пълния предявен размер от 2000 лева и за периода от 31.03.2014 г. до 31.07.2021 г., като погасени по давност. Страните са осъдени да си заплатят разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, в която са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която са уважени исковете. Неправилно СРС бил приел, че е приложима Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, издадена на 1 основание чл. 137, ал. 2 от КТ, тъй като същата не предвиждала намалено работно време за служители, работещи при сумирано изчисляване на работното време, какъвто бил ищецът. Навежда доводи, че съгласно приложимите нормативни актове и издадените във връзка с тях заповеди, ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време на 24-часови смени. Излага съображения, че при сумираното изчисляване на работното време продължителността на работния ден не е еднаква, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемият К. К. И. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Развива съображения, че са правилни изводите на СРС, че независимо от обстоятелството, че служебните правоотношения на ищеца се уреждат от специални нормативни актове, то по отношение на видовете работа, за които се предвижда намалено работно време, следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 3, т.

9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, към която препращат приложимите за процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Наредба № 8121з36/07.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба № 8121з922/22.07.2022г. Това било така, тъй като било установено, че ищецът работи в среда с йонизиращи лъчение и може да полага труд само при намалено работно време.

Предвид изложеното се иска потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от юрк.

Каракашева, която поддържа въззивната жалба, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Въззиваемият се представлява от адв. Г., която поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от К. К. И. срещу Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР с правно основание чл. 187, ал. 7 ЗМВР /изм. и доп. ДВ. Бр. 85/2020г и съответстващите на нея действащите в рамките на исковия период изменения на цитираната разпоредба – чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР, чл.

187, ал.5, т. 2 ЗМВР и чл.211, ал. 5ЗМВР отм./, вр. с чл.178, ал.1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата в размер на 17316,29 лева /при съобразяване допуснатото на основание чл. 214 ГПК изменение в открито съдебно заседание от 21.02.2025 г./, представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „Полицай“ в 03 Отдел, като Охрана на хранилище за радиоактивни отпадъци в с. Нови хан за периода от 06.01.2014 г. до 31.01.2024 г., надхвърлящо работното време, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 02.07.2024 г. до окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.03.2014 г. до 02.07.2024 г.

В исковата молба и последващи уточнителни молби ищецът твърди, че през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника, по силата на което заемал длъжността „Полицай“ в 03 Отдел, като охрана на хранилище за радиоактивни отпадъци в с. Нови хан. Посочва, че съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, следвало да има 7-часов 2 работен ден, а не 8-часов. Изтъква се, че за процесния период работното време на ищеца се е изчислявало сумарно на три месеца, като той е работел на 24-часови смени и отчитането е осъществявано на тримесечие при 8-часов работен ден, а не на 7-часов работен ден. Ето защо, ответникът му дължал възнаграждение за положен извънреден труд от 2137 часа в периода 06.01.2014 г. – 31.01.2024 г. в размер на 17 316,29 лв.

/съобразно допуснато изменение на претенцията/, както и обезщетение за забава в размер на общо 2000 лв. /по 300 лв. върху всяко вземане за извънреден труд за тримесечие/ за периода 31.03.2014 г. – 02.07.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, с който оспорва исковете. Поддържа, че вземанията за част от исковия период са погасени по давност съобразно чл. 111, б. „а“ ЗЗД, като по аргумент от чл. 119 ЗЗД се явяват погасени и начислените върху тези главници лихви за забава. Изтъква се, че обектът „Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци – с. Нови хан“ се охранява от ЗЖУ-София от 01.11.2010 г., като работното време за осъществяване на отделни служебни действия в дирекция „Жандармерия“, включително териториалните й звена, за служители осъществяващи физическа охрана на обекти, в това число и сочения от ищеца, е установено работно време на смени – 24 часови смени, с начален час ежедневно 8.00 часа. Посочва се, че са спазени всички изисквания на наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурството, времето за отдих и почивка за държавни служители по чл. 142, ал.1, т. 1 и ал.3 ЗМВР.

Подчертава се, че за всички служители с намалено работно време максималната продължителност на установеното работно време може да бъде до 1 час над определеното такова. Изтъква се, че определянето на работното време е взето предвид местонахождението на обекта, както и осигуряването на междудневни и седмични почивки на служителите, осъществяващи охрана на обекта. Позовава се на чл. 12 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022г за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивка. Подробно се описва и начина на отчитане на работното време и на момента, в който възниква задължението за заплащане на положения извънреден труд. Ето защо се твърди, че на ищеца са изплащани възнаграждения за положения извънреден труд и нощен труд, съгласно действащото законодателство през исковия период. Развива съображения, че разпоредбата на чл. 187, ал. 7 уреждала заплащането на извънредния труд над нормалната продължителност на работното време от 8 часа, като тя следвало да намери приложение пред съответните подзаконови нормативни актове. Дори ищецът да е трябвало да полага труд при намалено работно време, според ответника не следвало да се заплаща възнаграждение, увеличено с 50 % по реда на чл. 187, ал. 7 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорни във въззивното производство са следните обстоятелства: между ищеца и ответника е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в периода 06.01.2014 г. – 31.01.2024 г. ищецът е заемал длъжността „Полицай“, като е 3 охранявал обект „Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци – с. Нови хан“ при работа на 24-часови смени, съгласно заповеди на работодателя му; работното време на ищеца се е изчислявало сумирано на тримесечен период; за 2137 часа извънреден труд през процесния период допълнителното възнаграждение е в размер на 17316,29 лв.; ищецът е работил през процесния период в среда с йонизиращи лъчения.

Спорен е въпросът, дали е приложима Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време за служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, какъвто е ищецът.

Според настоящия въззивен съдебен състав тази наредба е приложима. Предвид вида и характера на правоотношението между страните, е приложим ЗМВР и съответните подзаконови нормативни актове, като субсидиарно приложение намират Законът за държавния служител и Кодексът на труда. В приложимите редакции на чл.

187, ал. 2 ЗМВР е посочено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. В чл. 187, ал. 7 ЗМВР е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, в размер 50 на сто от основното месечно възнаграждение.

В същия смисъл са и действащите през процесния период предходни редакции на посочената разпоредба. В ал. 10 на посочения член /предишна ал. 9/ е регламентирано, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В изпълнение на законовата делегация, през процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. Чл. 4 от всички тях е с идентично съдържание, като в него е посочено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време в съответствие с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 103 от 2005 г.). В чл. 3, т. 9 от посочената наредба е предвидено, че работниците и служителите, които работят в среда на йонизиращи лъчения, имат право на 7-часов работен ден.

Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b36bfe34-9904-40b3-a393-4efefe417194