Определение № 87 от 09.02.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. М., 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседА.е на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500531 по описа за 2025 година С Решение322 / 25.06.2025 ПО Гражданско дело № 20241630102788 по описа за 2024 година МРС На основА.е чл.344 ал.1 ГПК съдът е допуснал извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между: М. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. Д. *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** и В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж. к. Д., бл. *** , вх. *, ет. *, ап. *, А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Р. № **, вх. *, ет. *, ап. **, Л. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Р. № **, вх. *, ет. *, ап. **, А. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. “Ц. *, № **, Р. Л. А., ЕГН **********, с адрес:гр. В., ул. “Ц. *, № **, Ч. Л.

А., ЕГН **********, с адрес:гр. В., ул. “Ц. *, № **, В. П. Д. - П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ЖК Д. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, по отношение на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: ***.163 по КК и КР на гр. В., обл. М., одобрени със Заповед № РД-18-74 от 24.08.2008 г. на ИК на АГКК, с административен адрес на поземления имот: град В., ул.М. № *, с площ 385 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбА.зирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване

/до10м/, ведно с ЖИЛИЩНА

ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА на два етажа със застроена площ от 114 кв.м, с идентификатор ***.163.1 по КК и КР на гр. В., обл. М., с брой етажи: 2, с предназначение Жилищна сграда - еднофамилна.

ПРИ ПРАВА:

ЗА КЪЩАТА:

1

6/24 ид.ч. - за М. Л. Д.,

2/24 ид. ч. за В. П. Д. - П.,

2/24 ид. ч. за В. Б. М.,

4/24 ид. ч. за А. М. М. и 6/24 ид. ч. в режим СИО със съпруга й Л. М., 2/24 ид. ч. за А. Д. А. 1/24 ид. ч. за Ч. Л. А. 1/24 ид. ч. за Р. Л. А.;

ЗА ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ:

8/24 ид.ч. - за М. Л. Д.,

4/24 ид. ч. за А. М. М. и 8/24 ид. ч. в режим СИО със съпруга й Л. М., 2/24 ид. ч. за А. Д. А. 1/24 ид. ч. за Ч. Л. А. 1/24 ид. ч. за Р. Л. А..

Със същото решение МРС е осъдил А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Р. № **, вх. *, ет. *, ап. ** и Л. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ул. Р. № **, вх. *, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. П. Д. - П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ЖК Д. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 1 752.89 лв., за разноските направени в хода на производството.

В срока по чл.248 от ГПК е постъпила молба от на адвокат Д. Г. Я., САК, като процесуален представител на А. М. М., ЕГН ********** и Л. В. М., ЕГН ********** да бъде изменено съдебно решение с рег. № 322 от 25.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 2788 по описа за 2024 година на Районен съд - М., в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника В. П. Д. - П., като се разпредели между останалите ответници съобразно признатите им права в имота.

С Определение Рег.№ 1344 / 22.09.2025 постановено по делото съдът ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на адвокат Д. Г. Я., САК, като процесуален представител на А. М. М., ЕГН ********** и Л. В. М., ЕГН ********** да бъде изменено съдебно решение с рег. № 322 от 25.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 2788 по описа за 2024 година на Районен съд - М., в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника В. П. Д. - П., като се разпредели между останалите ответници съобразно признатите им права в имота, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Недоволни от така постановеното определение са останали молителите и чрез адв. Д. Г. Я., САК, са подали частна жалба предмет на разглеждане в 2 настоящия спор.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определението е неправилно и необосновано и незаконосъобразно поради следните съображения:

На първо място, първоинстанционния съд не е преценил правилно, че процесното дело се разглежда не по общия ред, а по специален за това ред, а именно по реда на 341 и сл. от ГПК. Процесното производство е специално такова, като всяка една от стрА.те не зависимо дали първоначално е ищец или ответник, в посоченото делбено производство е и ищец и ответник.

В чл. 342 от ГПК изрично е посочено, че „Чл. 342. В първото заседА.е всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял. както и против включването в наследствената маса на някои имоти.“ Тоест съдът неправилно е преценил че правото да се възрази против някои от съделителите, се приклудира с отговора на исковата молба.

Моли съда да отмени Определение рег. № 1344/22.09.2025г., на IV с-в, по гражданско дело № 2788 по описа на 2024г., на РС М., като неправилно и съответно да постанови определение, с което да измените постановеното решение, в частта му за разноските, като постановите ново, с което да осъди всеки един от ответниците, който е отрекъл правата на съделителя В. П. Д. П., съобразно дела му в процесната къща и съответно да се намалят присъдените на доверителите му разноски, до размера на притежавА.я от тях дял от процесната къща, съобразно направените от всички ответници възражения срещу правото на ответника В. П. Д. - П. на съсобственост от процесната къща.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от М. Л. Д., ЕГН ********** с изложени доводи за неоснователност на молбата. Същата се твърди, че подадената от нея искова молба е в резултат на това, че само и единствено ответниците А. и Л. М.и са направили възражение, за това, че са придобили правата на майка й В. Д. чрез давностно владение. Това възражение е дало повод за ответницата В. Д. да ангажира адвокатска защита, след получаването на този отговор от нейна страна.

За сметка на това, в своя отговор по чл. 131 ГПК, групата ответници А., Ч. и Р. А.и, чрез адв. Х. не са направили никакви възражения против 3 допустимостта и основателността на исковата молба, в това число против законовите права в наследствената общност и в частност досежно правата. По отношение на нея, като ищец, искането на адв. Я. тя да бъда осъдена на съдебни разноски съобразно с признатите си права в общността, грА.чи с правен абсурд. Не отговаря на закона и съдебната практика искането на адв. Я. тя да понеса разноските за адвокатска защита на В. Д., при условие, че самата тя в исковата си молба изрично е посочила и признала правата на В. Д. в размер от 2/24 ид. части от сградата, така, както ги е присъдил и Съдът в решението си по чл. 344 ГПК.

Ето защо мои съда да остави частната жалба на А. и Л. М.и, депозирана чрез адв. Д. Я., без уважение, като неоснователна и да потвърдите обжалваното определение на РС М. по гр. д. № 2788/2024г.

Останалите съделители не са взели становище по частната жалба.

По делото са събрА. писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, МОС приема следното.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес да атакува процесното определение в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е и основателна.

Съображенията на МОС за това са следните:

Атакуван е съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по отношение на разноските в делбено производство в първата фаза на съдебната делба.

Систематичното място на нормата на чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета „съдебна делба” ГПК, я прави специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес разноски.

Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на чл.

355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за възлагане на разноските.

Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е 4 последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно Определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указА.ята по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС).

В това производство отговорността за разноските не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 от ГПК. ОсновА.ето на иска за делба е ликвидиране на съществуваща съсобственост, поради което в това производство стрА.те имат двойно качество- те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят съобразно стойността на дяловете им, но това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от стрА.те така, както са ги направили.

Когато разноските са направени във връзка със спорове и възражение за правото на собственост на определена страна, както е в случая, ответната страна на общо основА.е следва да са поеме разноските при неоснователност на възражението.Именно в тази ситуация са присъдени и обжалвА.те разноски.Съделителите А. и Л. са оспорвали правото на собственост на В. П. върху част от процесния имот, но тези възражения са били неоснователни, поради което и следва да понесат разноските по чл.78 от ГПК направени от другата страна.

5

Като е постановил в този смисъл своето решение и с последващото определение е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, МРС е постановил правилен е законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

ВОДИМ от гореизложеното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от адв. Д. Г. Я., САК СРЕЩУ Определение Рег.№ 1344 / 22.09.2025 постановено по гр.д.№ 2788/2024година по описан на РС М. и потвърждава същото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. М., 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседА.е на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове: