Определение № 568 от 20.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. Варна, 19.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Р. Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500382 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по подадени частни жалби срещу определение № 1554/19.04.2024г., постановено по гр.д № 1820/2021г.по реда на чл.248 ГПК, както следва:

1/ Частна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ срещу определението, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Комисията за изменение на постановените по същото дело определение № 647/20.02.2024г., с което е осъдена да заплати разноски в размер на 14 144,03лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА и определение №№ 669/21.02.2024г., с което е осъдена да заплати 9 494,03лв. държавна такса. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е съобразил актуалната съдебна практика и даденото с решение по дело С-438/22 от 25.01.2024г. на СЕС тълкуване, че определите с Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга и не обвързват съда при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в условията на чл.38, ал.2 ЗА. Посочва, че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото и действително извършените правни действия. Излага също, че в случая от представените с договора доказателства не се установява основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1,т.2 ЗА, поради което и не следва де се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1,т.2 ЗА.

С оглед установеното по делото имуществено състояние на ответната страна и 1 предвид това, че същата не се е възползвала от възможността след налагане на обезпечителните мерки да поиска от съда да й разреши извършване на плащане на адвокатско възнаграждение на упълномощен адвокат, последната не може да бъде определена като материално затруднено лице. Изложени са и доводи, че отговорността за разноски и дължимата държавна такса е преждевременно определена и възложена на ищеца, тъй като не е постановено решение по същество на спора. Отправеното искане е за отмяна на обжалвания акт.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М. Г.

Т., чрез адв. Р. Н., с който отговор частната жалба се оспорва като неоснователна.

2/ частна жалба, подадена от адв. Р. Н. и адв. Пламен Танев срещу определение № 1554/19.04.2024г., в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 6864/15.03.2024г., подадена от адв. Н. и адв. Танев с искане за изменение на определение № 647/20.02.2024г. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната част. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Посочва се, че ответницата е била представлявана по делото от двама адвокати, поради големия и разностранен обем на работата, като е бил сключен договор за правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. До частичното прекратяване на делото са проведени 12 съдебни заседания, като защитата е изисквала и специални познания по движението на пазарната стойност през годините не предмети от злато и сребро, относно доказателствената тежест касаеща налични при изземването парични средства, анализ на извършени от ответницата сделки с недвижими имоти за период по-голям от 10 години, поради което и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение общо за двамата адвокати, в троен размер над минималния по Наредба №1/2004г. е справедлива и обоснована.

Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Н. и адв. Танев в размер на 42 432лв. общо за двамата/ по равно за всеки от тях/, на основание чл.78, ал.4 ГПК, вр. Чл.38 ЗА, евентуално, на основание чл.4, ал.9 от Наредбата да се изплати общо на двамата адвокатско възнаграждение в размер на 28 288лв.

С писмен отговор КОНПИ оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което са процесуално допустими.

За да се произнесе по същество на жалбите, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1820/2021г. е образувано по предявени от КОНПИ срещу М. Г. Т. искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане на подробно посочено имущество на обща стойност 1167569,07лв. Не е спорно, че още с подаването на отговора на исковата молба и в хода на производството 2 ответницата Т. е била представлявана от упълномощените от нея адв. Р. Н. и адв. Пламен Танев. С протоколно определение от 05.12.2023г. съдът е постановил частично прекратяване на делото касателно предявените искове поради заявен от ищеца отказ. След частичния отказ, предмет на делото са искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ с обща цена в размер на 930 281,21лв. Съдът е отложил произнасянето си по направеното от процесуалните представители на ответницата искане за присъждане на разноски, включващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. В съдебно заседание е бил представен и договор за правна помощ с дата 17.12.2021г. и анекс от 28.11.2023г., в който изрично е отбелязано, че осъществяваната правна помощ по защита и процесуално представителство по делото е безплатна, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С определение № 647/20.02.2024г. искането на процесуалните представители на ответницата за присъждане на адвокатско възнаграждение е било уважено, като КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Р. Н. и адв. Пламен Танев сумата от 14 144,03лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 ГПК, вр.

Чл.38, ал.2 ЗА, вр. Чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г.

С определение № 669/21.02.2024г., на основание чл.77 ГПК КОНПИ е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС сумата от 9 494,03лв., представляваща държавна такса, изчислена върху размера на прекратените искове.

С обжалваното в настоящото производство определение

№1554/19.04.2024г., съдът е оставил без уважение подадените от КОНПИ молби по реда на чл.248 ГПК за изменение на разноските с определение № 647/20.02.2024г. и определение № 669/21.02.2024г. Без уважение е оставена и молбата, подадена от адв. Н. и адв. Танев за изменение на разноските, постановени с определение № 647/20.02.2024г. Съдът е изложил мотиви, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение е преценил фактическата и правна сложност на делото, извършената от процесуалните представители работа, а посочения в Наредба №1/200г. минимален размер е послужил за ориентир за определяне на размера на присъденото възнаграждение /цената на предявените искове, производството по които е прекратено поради заявен отказ/.

Както в първоначалното си становище, обективирано в молби с вх. № 6323/11.03.2024г., и вх. № 6324/11.03.2024г. така и в отговора по чл.248, ал.2 ГПК КОНПИ е оспорила искането на ответната страна за присъждане на разноски с възражения, че по делото липсват доказателства за осъществено безплатно представителство преди датата на съдебното заседание, в което е прекратено производството по част от предявените искове; липсват доказателства ответницата да е материално затруднено лице. Счита, че не следва да заплаща държавна такса, тъй като не са налице предпоставките за това – освободена е по закон, евентуално дължимата такса следва а се определи с постановяване на решението, съобразно изхода на правния спор.

3

Настоящата инстанция изцяло споделя приетото от първоинстанционния съд, че не са налице основания, изключващи отговорността на КОНПИ за разноски по прекратената част от производството, както и че посочването в договора за безплатно предоставяне на правна помощ на материално затруднено лице е достатъчно доказателство за установяване на този факт, без да е необходимо да се изследва въпроса дали лицето действително е такова. Видно от представените по делото договор за правна помощ и анекс към него, ответницата е била представлявана от адв. Н. и адв. Танев от подаването на отговора на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като процесуалният закон не разграничава хипотезите, поради които е постановено прекратяването. В същото време специалният Закон за отнемане на незаконно придобито имущество не съдържа норми, които да дерогират общото правило за отговорността за разноски, освен в хипотезите на чл.157, ал.2 и чл.158, ал.4 и ал.5, които обаче са неотносими към настоящия случай. Причината за предприетия отказ не е последващо поведение на ответницата или други новонастъпили факти, които удовлетворяват интереса на ищеца и обуславят взетото решение за отказ, поради което разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ също е неприложима в настоящия казус.

Неоснователни са и доводите за липса на основание за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА поради липса на доказателства, сочещи, че ответницата Т. е материално затруднено лице. Посоченото в сключения между страната и процесуалните й представители договор, че правната помощ се предоставя в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА е достатъчно доказателство за правото на адвоката да получи възнаграждение, когато съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК. Извод за противното би могъл да се направи само ако по делото съществуват доказателства опровергаващи посочената материална невъзможност, но без това да задължава страната да представя доказателства, съответно съда да изследва и прави преценка на материалното й състояние /в т.см. определение № 220/02.2024г. по ч.т.д. № 653/2023г. на ВКС, І т.о.; определение № 731/09.10.2014г. по ч.гр.д. № 5256/2014г.на ВКС, ІІІ г.о., определение № 50199/04.10.2023г. по т.д. № 1624/2022г. на ВКС и др./.

По настоящото дело липсват доказателства, опровергаващи приетото от страните по договора за правна помощ, вкл. и при отчитане, че по отношение на цялото имуществото на ответницата са наложени възбрани и запори. Не са ангажирани и доказателства, че по запорирани банкови сметки на ответницата е имало наличности. Ето защо искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв е основателно, като обжалваното определение в тази част следва да се потвърди.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователна и жалбата в частта относно присъдената в тежест на КОНПИ държавна такса. С определение № 669/21.02.2024г. Окръжен съд Варна е констатирал, че с влязлото в сила протоколно определение от 30.11.2023г., с което 4 производството по гр.д. № 1820/2021г. е прекратено поради отказ от иска за отнемане на незаконно придобито имущество, като не е събрана дължимата от Комисията държавна такса и на основание чл. 77 ГПК е осъдил Комисията да заплати по сметка на Окръжен съд - Варна държавна такса в размер на 9494,03лв. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски по делото, съдът постановява принудителното им събиране. Съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото.

Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга, като таксата има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент.