Определение № 2452 от 20.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2452 гр. София, 20.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002100846 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №495/10.01.2024г. на В. Ив. Т., чрез адв. А. С. срещу Решение №1214/21.11.2023г. по в.гр.д. №1542/2023г. по описа на ОС – Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, немотивирано, несправедливо и очевидно неправилно, постановено в нарушение принципа на справедливостта, при несъблюдаване, неспазване и неприлагане на нормата на чл. 179 от ГПК. Твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви, че ответникът не представя по делото титул за собственост на процесния имот, което води до непълнота на изследване на доказателства и обстоятелства от съществено значение за правилното, справедливо и законосъобразно решаване на спора. Излага също, че ответникът не е оспорил по надлежен ред нотариалния акт, от който ищецът черпи права, като не е предявил искания за неговата отмяна или обезсилване в частта, в която общината счита, че е собственик на спорната земя. Счита, че ответната община не е представила съобразно чл.5 от ЗОС акт за общинска собственост, и не е атакувала по надлежен ред представения от ищеца нотариален акт, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила на официален документ съобразно нормата на чл.179 от ГПК, която обаче неправилно не е зачетена от въззивния съд, което е довело до постановяването на немотивирано, незаконосъобразно и несправедливо решение. Касаторът счита решението и за очевидно неправилно, т.к. въззивната инстанция не е изследвала събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, липсват правни изводи, като не е съобразена материалната доказателсвтена сила на представения от нотариален акт за покупко- 1 продажба, в който е включен и процесния имот. Очевидната неправилност се състои и в това, че съдът е игнорирал представените от ищеца доказателства, като е решил делото в полза на ответника, който няма титул за собственост, и игнорирайки заключението на СТЕ, според което в посочените в представения нот.акт граници е заключен имот с обща площ от 1130 кв.м, като процесният с площ от 500 кв.м. попада в западната част на закупения. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие в практиката на ВКС, обективирана в решение №249/12.11.2012 г. на ВКС, постановено по гр.дело №270/2012г. и ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС във връзка с приложението на чл.179 от ГПК, което представлява основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, предложение последно от ГПК. Посочва се, че решение №1214/21.11.2023г. на БОС е и очевидно неправилно, което е основание по чл.280, ал.2, предложение „последно” от ГПК, т.к. съдът е признал права на ответника, неразполагащ с титул за собственост върху процесния имота, като в същото време не е зачел материалната доказателствена сила на представения от ищеца нотариален акт. Касаторът счита, че са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като във връзка с обжалваното решение, поставя следните въпроси, които са от значение за развитие на правото: 1/.Може ли съдът да не се съобрази с нормата на чл.179 от ГПК досежно материалната доказателствена сила на неатакуван в процеса и от ответника нотариален акт и респективно да игнорира СТЕ, удостоверяваща при посочените граници какъв имот е закупен и при каква квадратура? 2/.

Може ли съдът законосъобразно, справедливо и правилно да отсъди при спор за собственост върху недвижим имот в полза на оногова, който не е доказал в хода на производството възникнало в негова полза право на собственост и не е предоставил по делото титул за собственост, а този който представя - да подмине същите документи без съобразяване с изискванията на чл.179 от ГПК? З/.Може ли със скици, заповеди на кмета и кадастрална извадка от кадастралната карта съдът да приеме, че за Общините е възникнало право на собственост или за Общините правото на собственост следва да се удостовери включително и в гражданския процес съобразно нормата на чл.5 от ЗОС с АКТ за общинска собственост и съставлява ли същия титул за собственост върху имота, за който е съставен? 4/.Еднакви или различни са по своята правна природа акт за общинска собственост и скици и заповеди на кмета и въз основа на кои от тях съдът може и следва да обосновава право на собственост в гражданския процес? 5/. Следва ли съдът да не се съобрази с документите изходящи от ищеца и да не обсъди нито тях, нито ангажираните в тяхна подкрепа доказателства мотивирайки се в мотивите към решението и не е ли такъв вид решение очевидно неправилно?

Ответникът по касационната жалба –Община Бургас, представлявана от кмета, чрез юрисконсулт Р., с депозирания писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане до касационно обжалване. Счита, че с обжалваното решение, съдът не се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла 2 на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Счита, за невярно твърдението, че не оспорил своевременно представения от ищеца нотариален акт, като излага, че още с отговора на исковата молба е навел доводи в тази насока. Твърди, че касаторът не е формулирал матариално-правни и процесуално правни въпроси, значими за изхода на спора, по които съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Счита също, че решението не е и очевидно неправилно, тъй като изложените от касатора съображения не навеждат на наличието на такъв порок. Ответникът оспорва и доводите за незаконосъобразност, немотивираност и несправедливост на решението, поради което моли касационно обжалване на същото да не бъде допускано.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на В. И. Т., предявен против Община Бургас, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 500 кв.м., попадащи в северната част на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 16993 кв.м. по КККР на [населено място], общ. Б., при граници за тях: север – УПИ ***, юг - имот на В. Т. /бивш пл. №***по отменената и недействаща кадастрална основа на землището на селото - съгласно нотариален акт №18, том III, рег.

№2902, дело №389/2008г. и който имот не е нанесен в кадастъра и също попада в ПИ ***/, изток - мера /борова гора/ и запад - път, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност за период повече от 15 години. Отправя искане съдът да разпореди нанасянето на процесния имот в кадастъра. Ищецът твърди, че на 15.04.2008г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №18, том III, рег. №2902, дело №389/2008г. придобил недвижим имот - земя, находяща се извън регулационния план на [населено място], като границите, посочени в този нотариален акт, а именно: изток- мера (борова гора), запад улица, юг- мера, север - УПИ ***, и който съставлява поземлен имот №***по ЗЗП на местността „П.“ [населено място], обл.Б. по недействащия към момента план, утвърден със заповед №592/19.05.2005г. Според ищеца посочената в нотариалния акт площ на имота е 500 кв.м, но описаните в него граници заключват в себе си не посочените 500 кв.м, а площ от 1000 кв.м, по действащата КККР на [населено място], а именно: УПИ ***, ПИ с идентификатор ***, борова гора /мера/ и път. Твърди, че е бил въведен от продавача във владение на 1000 кв.м. още при закупуването на имота, като от тогава и до настоящия момент ползва същите като свои собствени, стопанисвайки и обработвайки земята. Твърди, че повече от 15 години упражнява еднолично и за себе си владение, ползване и своене на всичките 1000 кв.м. от ПИ с идентификатор ***по действащата КККР на [населено място].

Около имота от 1000 кв.м. е поставена ограда, като в северната му част- до границата с УПИ *** са разположени преместваем обект - контейнер за обслужване, панелен павилион тип пчелна пита, и е изградена външна чешма с мивка. Ищецът твърди, че по действащата КККР на [населено място], обл.Б. имотът не е нанесен, като на негово място има единствено бяло петно и липсва отбелязване на собственик или на отделен имот. Съгласно стара скица по 3 недействащия план утвърден със заповед №592/19.05.2005г. по ЗЗП, имотът от 500 кв.м. попада по действащия кадастър в северната част на ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 16993 кв.м., като. Ищецът счита имота за свой собствен докато ответната община няма права върху него, тъй като за него няма съставен акт за общинска собственост, нито други нотариални актове. Имотът не е нанесен като собствен на ищеца от Община Бургас, а по кадастъра съществува бяло петно на неговото място, което обуславя за ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване правото му на собственост срещу ответната Община. С допълнителна молба уточнява, че искането му към съда е да се разпореди нанасянето на процесния имот в кадастъра.

Ответната Община оспорва иска, като твърди, че процесният имот е част от ПИ с идентификатор ***по КК на [населено място], общ. Б., с площ 16 993 кв.м., върху който Община Бургас е придобила правото на собственост ех lege- на осн. чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно който земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Излага, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.17 от 1.03.1991г.), местността е придобила статут на територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че е извън границите на одобрения със Заповед №РД-094/07.01.2011г. на Областен управител на област Бургас ПНИ на местност „П.“ в землището на [населено място], като съответства на поземлен имот номер ***по недействаща карта на възстановената собственост /КВС/ на землище [населено място]. Не оспорва, че с нотариален акт №18, В. И. Т. и С. В. Д. са придобили цитирания недвижим имот №***, описан като земя с площ 500 кв. метра, находяща се в землището на [населено място], извън регулационния план на селото и съставляваща поземлен имот №***по утвърдения със заповед №592/19.05.2005г. план на ЗЗП „П.“, но твърди, че границите от север и юг на имота са невярно посочени. Поради това оспорва верността на Нотариален акт №18, том 3, дело №389/2008г. по отношение посочените в него граници: юг - мера, север - УПИ ***.

Счита за неоснователни доводите, че в нотариалния акт за покупко-продажбата на имот с пл. № ***площ от 500 кв. м., описаните граници заключват в себе си не посочените по нотариален акт 500 кв.м, а 1000 кв.м. по действащата КККР на [населено място]. Твърди, че ПИ с идентификатор ***, част от който е процесния, е общинска собственост, тъй като попада в територия по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е бил засегнат от реституционни решения и заповеди по § 4к, ал. 7 на ПЗР на ЗСПЗЗ, не е изкупен по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на които е бил предоставен за ползване и по силата на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ е станал общинска собственост.

Сочи, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Оспорва твърденията за необезпокоявано владение, което да е направило ищеца собственик на процесния имот, като се позовава на забраната в чл.86 от ЗС (редакция от 1988г. до 1996г.) за придобиване по давност на държавна, респективно общинска собственост, както и на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС, съгласно който давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г.