Решение № 875 от 24.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Варна, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501299 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 13071/03.04.2024 г. по регистъра на ЧСИ И.-Л. Е., рег.№ 894, с район на действие Окръжен съд-Варна, подадена от М.

М. Б., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20208940401751 по описа на ЧСИ И.-Л. Е., чрез пълномощника адв. Б. Д., срещу отказ на ЧСИ, обективиран в постановление от 06.02.2024 г., да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция.

Жалбоподателят твърди, че с молба от 05.02.2024 г. е отправено искане до ЧСИ И.-Л. Е. за прекратяване на образуваното пред нея изпълнително дело № 1751/2020 г. поради настъпила перемпция, но съдебният изпълнител е постановил отказ. Счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че изпълнителното производство е образувано на 11.11.2020 г., като на 01.02.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника, по която молба не е имало произнасяне на съдебния изпълнител в разумни срокове. Излага, че липсата на произнасяне от страна на ЧСИ по молбата на взискателя следва да се приравни на мълчалив отказ за осъществяване на изпълнителни действия, поради което счита, че давността не е била прекъсната. Твърди, че запор върху вземанията й е наложен едва със запорно съобщение от 19.10.2023 г. след изтичането на повече от две години от последното изпълнително действие, a именно образуването на изпълнителното дело на 11.11.2020 г. Предвид изложеното счита, че вземанията на взискателя са били погасени поради настъпила перемпция.

Моли постановлението за отказ да се прекрати изпълнителното производство да бъде отменено, като се прекрати изпълнителното дело.

1

В предоставения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Счита жалбата за допустима, но неоснователна. Твърди, че взискателят не е бездействал по изпълнителното дело, а са предприемани редовни изпълнителни действия с цел събиране на вземането. Излага, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е правилен и обоснован, като изчерпателно изброява поредността на молбите, депозирани от него за предприемане не действия по принудително изпълнение, както и действията, извършени от ЧСИ, които препятстват възможността за настъпване на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че отправеното искане за насрочване на опис на движими вещи е първото действие, изграждащо изпълнителния способ – извършване на опис и оценка на вещи, като цитира практика в този смисъл. Излага, че в хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е наложил запори върху банкови сметки на длъжника, вкл. запор на трудовото му възнаграждение, като счита, че тези именно действия не само прекъсват давността за вземането, но и също така прекъсват двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита жалбата за неоснователна и моли обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното дело да бъде потвърден. Претендира разноски.

ЧСИ – И.-Л. Е. в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че изпълнителното производство е образувано на 11.11.2020 г., като с молби от 01.02.2022 г. и 07.02.2023 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което намира, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство по изп. дело 20208940401751 по описа на ЧСИ И.-Л. Е. е образувано на 11.11.2020 г. по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2011 г., издаден по т.д. № 810/2011 г. по описа на СГС срещу длъжника М. М. Б. в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, вземането по който е прехвърлено на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за цесия от 08.08.2018 г. За извършеното прехвърляне на вземането длъжникът е уведомен надлежно по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД на 13.11.2018 г.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал насрочване опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, налагането на запори по наличните банкови сметки, както и на трудовото му възнаграждение. На основание чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ И.-Л. Е. е възложено извършването на всички необходими изпълнителни действия, обезпечаващи движението на изпълнителното дело.

На 04.01.2021 г. до длъжника М. М. Б. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с която същият е уведомен, 2 че по изпълнителното дело е наложен запор на банковите сметки, разкрити в „Първа инвестиционна банка“ АД. Запорното съобщение е изпратено до банката на 04.01.2021 г. С молба от 01.02.2022 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал от ЧСИ да извърши справки в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки на името на длъжника, както и да бъдат наложени запори в случай че такива се установят. С молбата е отправено искане за налагане запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, както и насрочване на дата за опис, оценка и продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. С молба от 07.02.2023 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отново е сезирал съдебния изпълнител с искане за налагане запор на банковите сметки на длъжника, както и за насрочване опис на движими вещи. С призовка от 06.04.2023 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника по делото М. М. Б. за насрочен на 29.06.2023 г. опис на движими вещи, находящи се в дома му с.

Белоградец. На 19.10.2023 г. е наложен запор върху вземанията за трудово възнаграждение, получавано от работодателя „АХМЕДОВ 81“ ЕООД.

На 05.02.2024 г. е подадена молба от длъжника М. М. Б., чрез пълномощника адв. Д., до ЧСИ И.-Л. Е. с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция без да са излагани съображения за наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С постановление от 06.02.2024 г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство поради липса на настъпила перемпция, като длъжникът е уведомен чрез процесуалния си представител за постановения отказ на 19.03.2024 г.

Съдът намира жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 20208940401751 по описа на ЧСИ И.-Л. Е. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция за неоснователна.

Перемпцията е институт на изпълнителното производство, приложението на който е обусловено от активността на взискателя и чиято последица е прекратяване на принудителното изпълнение по силата на закона.

Съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д.

№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, терминът перемпция се използва във връзка само с едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство, а именно това по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С него се обозначава визираното в разпоредбата бездействие на взискателя, представляващо основание за прекратяване на изпълнителното производство, както и самото прекратяване на делото по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В случая видно от материалите по преписката по изп. дело 20208940401751 по описа на ЧСИ И.-Л. Е., същото е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител от 11.11.2020 г. въз основа на молба, подадена от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В молбата взискателят е поискал насрочване опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, налагането на запори по наличните банкови сметки и на трудовото възнаграждение на длъжника, като на основание чл. 18 ЗЧСИ на 3

ЧСИ И.-Л. Е. е възложено извършването на всички необходими изпълнителни действия, обезпечаващи движението на изпълнителното дело. Със запорно съобщение изх.№ 105/04.01.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника М. М. Б. в „Първа инвестиционна банка“ АД.

С молба от 01.02.2022 г. до ЧСИ взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справки в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки на името на длъжника, както и да бъдат наложени запори в случай че такива се установят. Отправено е и искане за налагане запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, както и насрочване на дата за опис, оценка и продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. В изпълнение на молбата съдебният изпълнител е извършил справка за наличието на трудови договори на длъжника, както и справка в БНБ за банкови сметки. Не са установени към онзи момент трудови договори, като единствено е била налична информация за разкрита банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, по която вече е бил наложен запор със запорно съобщение от 04.01.2021 г., поради което твърдението на жалбоподателя, че съдебният изпълнител не се е произнесъл по молбата на взискателя, приравняващо се според длъжника на мълчалив отказ, е неоснователно. На 07.02.2023 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отново е сезирал съдебният изпълнител с искане за налагане запор на банковите сметки на длъжника, както и за насрочване опис на движими вещи, като в изпълнение на молбата ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за 29.06.2023 г. В отговор на отправено от страна на съдебния изпълнител запитване за наличието на валидни трудови правоотношения, по които длъжникът е страна, е получена справка от НАП вх. № 31277/19.10.2023 г. по регистъра на ЧСИ, видно от която М. М. Б. има действащ трудов договор с работодател „АХМЕДОВ 81“ ЕООД. На 19.10.2023 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „АХМЕДОВ 81“ ЕООД.

Видно от цитираната последователност на извършените изпълнителни действия, както и на сезиращите съдебния изпълнител молби не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. От молбата за образуване на изпълнително дело /11.11.2020 г./ до налагането на запор на банкови сметки от 04.01.2021 г. не са изтекли предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК две години, в които да е налице бездействие от страна на взискателя, респ. на съдебния изпълнител с оглед възложените му правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. Последващите сезиращи съдебния изпълнител молби, подадени от взискателя съответно на 01.02.2022 г. и 07.02.2023 г., в които са отправени искания за извършване на изпълнителни действия също възпрепятстват настъпването на т. нар. перемпция. От последната молба - 07.02.2023 г., с която са поискани изпълнителни действия, до наложения от ЧСИ запор на трудово възнаграждение на 19.10.2023 г. също не е изтекъл изискуемият от закона двугодишен срок. В този смисъл настоящият състав не споделя доводите, изложени в жалбата, че преди налагането на запор върху трудовото възнаграждение последното валидно изпълнително действие е било образуването на изпълнителното дело на 11.11.2020 г.

Неоснователни са и възраженията, че вземането е било погасено поради настъпила перемпция. Следва да бъде отбелязано, че настъпването на 4 перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение, в какъвто смисъл е постановеното тълкувателно решение, цитирано по-горе, още повече доколкото се установи, че перемпция по изп. дело 20208940401751 не е настъпила.