Решение № 171 от 23.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ловеч, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 169/14.10.2024 г., по гр. д. № 216/2021 на РС Троян, съдът е осъдил „Велде България“ АД да заплати на Б. В. П. 58329,34 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 22.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (22.08.2020 г.) до окончателното изплащане, отхвърлил е иска на Б. В. П. против „Велде България“ АД за заплащане на сумата от 21827 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди за закупуване и поставяне на протеза за дясната ръка. С решението съдът е разпределил отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на Б. В. П. в размер на 2333,17 лв., а на „Велде България“ АД - 5850 лв.

Решението е обжалвано от двете страни в съответните му части както следва: с въззивна жалба (вх. № 5624/22.10.2024 г. на РС Троян) от Б. В. П. - в частта, с която съдът е отхвърлил иска заплащане на неимуществени вреди по чл. 200 КТ за горницата над сумата от 58329,34 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв.; с въззивна жалба (вх. № 6015/13.11.2024 г. на РС Троян) от „Велде България“ АД – в частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати 58329,34 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори по двете въъзивни жалби.

В изпълнение на указанията, дадени с определение № 31/15.01.2025 г., по в.гр.д. № 843/2024 на ОС Ловеч, е постановено решение № 28/12.02.2025 г., по гр. д. № 216/2021 на РС Троян, с което съдът допуснал поправка на 1 очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 169/14.10.2024 г., по гр.д. № 216/2021 г. на РС Троян, като постановил същият да се чете осъжда „Велде България“ АД да заплати на Б. В. П. сумата от 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 22.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (22.08.2020 г.) до окончателното изплащане, като след прихващане по чл. 103 ЗЗД с насрещно вземане на „Велде България“ АД за сумата от 1670,66 лв., представляваща заплатени от ответника суми за покриване разходи за лечение и задължения по изп.д. № 125/2019 г. на ДСИ при РС Троян, постановил на Б.

В. П. да се изплати сумата от 58329,34 лв., а за разликата до претендирания размер от 150 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен.

Във въззивна жалба (вх. № 5624/22.10.2024 г. на РС Троян) от Б. В. П. се правят оплаквалия за неправилност на решението в обжалваната му част, свеждащи се до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в следните аспекти: несъобразяване от районния съд, че основната причина за трудовата злополука е неосигуряването на ефективен контрол върху техническата безопасност и изправност на машините в предприятието; неправила оценка на установените по делото факти относно поведението на пострадалата, с оглед на които е прието завишен процент на съпричиняване на вредите; незаконосъобразно извършено от съда прихващане с вземане за сумата от 1 670,66 лв., представляващо платени от ответника суми за лечението на ищцата и нейни задължения по изп.д. № 125/2019 г. на ДСИ при РС Троян, с оглед липсата на относимост на това вземане към обезщетението за неимуществени вреди. Във въззивната жалба е изведено искане за отмяна на решението в обжалваната му част, за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 58329,34 лв. до претендирания размер от 150 000 лв., вкл. дължимото адвокатско възнаграждение за двете инстанции съобразно пълния претендиран размер на обезщетението.

В писмения отговор на въззивната жалба се дава становище за неоснователност на направените в нея оплаквания, като се поставя акцент върху: бланкетен характер на направените в нея оплаквания; несъобразяване от районния съд, че ищцата е нарушила грубо правилата за безопасност на труда и че настъпилата трудова злополука е в резултат на предприета от нея работа, каквато не й била възлагана от работодателя; правилна преценка на районния съд за размера на съпричиняването на вредите от ищцата. В писмения отговор е изведено искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваната от работника част, с която е съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Във въззивна жалба (вх. № 6015/13.11.2024 г. на РС Троян) от „Велде България“ АД се правят оплаквалия за неправилност на решението в обжалваната му част, свеждащи се до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в следните аспекти: несъобразяване от районния съд, че ищцата е нарушила грубо правилата за безопасност на труда и че настъпилата трудова злополука е в резултат на предприета от нея работа, каквато не й била възлагана от работодателя и при изрични указания от него, че няма право да присъства при машината, на която е настъпила злополуката; несъобразяване и неадекватно оценяване от районния съд на конкретно установените по делото обстоятелства, довело до неправилно приложение на 2 общия критерии за определяне на справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Във въззивната жалба е изведено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с което претенцията на ищцата да бъде отхвърлена изцяло или частно, както и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции, съобразно отхвърлената част на исковете.

В писмения отговор на въззивната жалба се дава становище за неоснователност на направените в нея оплаквания, като се поставя акцент върху бездействието на работодателя по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, явяващо се според въззивника като водещата причина за настъпване на трудовата злополука. В писмения отговор е изведено искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Въззивникът-ищец Б. В. П. взема участие в съдебно заседание лично и процесуалния представител по пълномощие адв. Г. Р., който поддържа жалбата, навежда съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената от районния съд сума до пълния претендиран размер, на разноските поделото.

Въззивникът-ответник „Велде България“ АД взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Е. Д., който поддържа жалбата, навежда съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на иска, респ. за присъждане на обезщетение в размер, по-нисък от присъдения, както и на разноските по делото.

Третото лице „Дженерали Застраховане“ АД - помагач на страната на ответника, не взема участие във въззивното производство – чрез представляващия го по регистрация орган или чрез процесуален представител по пълномощие.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Б. В.

П. против от „Велде България“ АД иск по чл. 200 ал. 1 КТ, с който е поискано заплащане на обезщетения за вреди от трудова злополука, настъпила на 22.08.2020 г., в размер на следните суми: 150 000 лв. – за неимуществени вреди (болки и страдания) от травматични увреждания на дясната ръка и 21827 лв. – за имуществени вреди (бъдещи разходи за закупуване и поставяне на протеза за дясната ръка), ведно със законната лихва върху двете суми от датата на увреждането (22.08.2020 г.) до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени правоизключващи възражения, както и правонамаляващи такива, основани на оспорвания и на твърдения за съпричиняване от пострадалия. От третото лице – помагач на страната на ответника е постъпили писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на иска.

3

С решението съдът е уважил иска за част от претендираните неимуществени вреди, като извършил компенсация на част от дължимото обезщетение със заявените от ответника насрещни вземания, като отхвърлил иска за същите вреди за горницата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер. Решението в обжалваната му част (иска за неимуществени вреди) е постановено при наличие на положителните, респ. отсъствие на отрицателни предпоставки за възникване правото на иск, като произнасянето на съда е в съответствие с диспозитивното начало, доколкото съдът е разгледал предявения от ищцата иск и направените от ответника възражения за съпричиняване и за прихващане. С оглед извода за допустимост на съдебното решение в атакуваната му част (относно иска за неимуществени вреди), съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и това се установява от приетите от районния съд писмени доказателства (трудов договор № 24/03.08.2020 г. и длъжностна характеристика), че ищцата Б. В. П. е работила по трудов договор във „Велде България“ АД на длъжност Машинен оператор дървопреработване (сортировач окачествител), с работно място в Участък „Производство на амбалаж“, считано от 03.08.2020 г. От длъжностната й характеристика се установява, че вменените й основни задължения са: да окачествява и опакова на плочи, поставени на палети, като ги връзва с чембер или канап, за износ или вътрешен пазар, при спазване указанията на ръководителя, като окачествяването да е съгласно БДС; да изработва и ремонтира палети ръчно или автоматично, да поставя етикети и надписи на готова продукция, спазвайки изискванията на клиента; да разкроява плочи на безстружкова машина, да работи като сортировач окачествител на разкройващата машина на график; да почиства и поддържа работното място, машините и съоръженията, с които работи, във вид, осигуряващ безопасна работа, като при престой и при необходимост, да участва в почистването (метене, измиване) на района на цеха; да спазва правилника за вътрешния трудов ред, инструкциите за безопасна работа на машините и правилата за противопожарна безопасност; да поддържа и използва личните предпазни средства и работно облекло само по предназначение.

При постъпване на работа на ищцата Б. В. П. е проведен начален инструктаж и инструктаж на работното място, за условията за безопасност и здраве при работа, което се установява от приетите в първа инстанция писмени доказателства районния (служебна бележка № 776/03.08.2020 г., копия от книгата за начален инструктаж и инструктаж на работното място).

От показанията на свидетелите T.A., К.И., Г.Г. и С.А. се установява, че ищцата Б. П. ефективно е полагала труд, че на нея са провеждани инструктажи (първоначален, на работното място и такъв за условията за безопасност и здраве), че на 22.08.2020 г. тя е била на работа (втора смяна), като в нейната смяна на трета машина били още трима работници – Г. (св. Г.), С. и В., който е майстор на машина, а другите двама, вкл. ищцата, са ангажирани с окачествяване и сортиране на изработената от нея продукция. Изпълнението на това задължение не е свързано с достъп до машината или непосредствен контакт с нея. Почистването на машината се извършвало основно от майстора, 4 който пускал вода с маркуч към валовете и вътрешността, след което майсторът свалял нейните детайли (вани и обирачи), за да бъдат измити от сортировачите (каквато е ищцата). Малко преди 20:00 часа (около 19:40) работата с трета машина приключила, поради което нейните валове били измити и следвало да се пристъпи към допълнителното й почистване. За целта свидетелят Г. се обърнала с лице към майстора В. (през това време той бил при втора машина, заедно с механика на смяната) и го повикала да спре машината, за да свали ваните и обирачите, които е трябвало да се измият отделно.