Решение № 292 от 03.06.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Разлог, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова ри участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101639 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, подадена от “И.”ООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител И.Д.Ш., ч/з пълномощника адв. А.Л.Т., САК, служ. адрес: *, против М.С.Т., ЕГН*, адрес: *.

Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 11`300.00 лв. - възнаграждение за предоставени посреднически услуги при продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност е предявена претенция за същата сума като обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва. Макар в доклада да е посочена правна квалификация по чл.55 ЗЗД, с оглед изложените фактически твърдения - извършване на посредническа услуга, от която ответникът се е ползвал, без да заплати обичайното възнаграждение - съдът намира, че евентуалната претенция следва да бъде разгледана по чл.59 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, доколкото се твърди обогатяване ч/з спестяване на разход за възнаграждение, а не връщане на дадено без основание.

Ищецът твърди, че по възлагане от ответника е осъществил посредничество при продажбата на собствения на последния недвижим имот, в *, с идентификатор ***. Сочи, че брокерските услуги са престирани в периода м.01.2025 г. – м.04.2025 г., като в резултат на посредничеството на 22.04.2025 г. е сключен окончателен договор за покупко-продажба на имота при продажна цена от 290`000.00 евро.

Излага още, че управителят на ищцовото дружество е бил изрично упълномощен от ответника с нот. заверено пълномощно да го представлява пред държавни и общински органи вр. със снабдяването с необходимите документи за нотариалното изповядване на сделката. Твърди, че сделката се отличавала с особена фактическа и документална сложност, предвид наличието на възбрани, публични задължения, ипотека и необходимост от координация с банка, нотариус, публични изпълнители, купувач и брокер на купувача.

Ищецът поддържа, че м/у страните е било уговорено възнаграждение от 2% в/у продажната цена. След финализиране на сделката е издадена проформа ф-ра за сумата от 11`300.00 лв., но ответникът не е заплатил претендираната сума въпреки отправените покани, включително съд. покана, връчена ч/з ЧСИ на 19.08.2025 г.

Ответникът не е подал отговор на ИМ в срока по чл.131 ГПК, не се е явил в първото по делото СЗ, не е изпратил представител и не е направил искане делото да бъде разгледано в 1 негово отсъствие. В СЗ процесуалният представител на ищеца е направил искане, при наличие на предпоставките по чл.238 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът като съобрази твърденията в ИМ, представените и събрани по делото док-ства, както и направеното искане за постановяване на неприсъствено решение, приема следното:

От нот. заверено пълномощно рег. №*/17.03.2025 г. на нот. М.К., рег. №553 на НК, се установяват данни, че ответникът е предоставил представителна власт вр. със снабдяване с документи и извършване на действия, необходими за подготовка на продажбата на процесния недвижим имот. Това док-ство сочи не само на контакт м/у страните, но и на овластяване за действия, насочени към реализиране на продажбата.

От нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №152, том I, рег. №2517, дело №140/22.04.2025 г. на нот. В.В., рег. №268 на НК, се установява, че на 22.04.2025 г. процесният недвижим имот е продаден при продажна цена от 290`000.00 €. Следователно е налице крайният резултат, за който ищецът твърди, че е бил ангажиран - реализиране на продажбата на имота.

От приетите ел. кореспонденция, В. кореспонденция с ответника, купувача и брокера на купувача, проформа ф-ра №*/28.05.2025 г., съд. покана, връчена ч/з ЧСИ А.Ц. на 19.08.2025 г., както и от останалите писмени док-ства - постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки от НАП, документи относно възбрана, нот. акт за учредяване на договорна ипотека, удостоверения по чл.87, ал.6 ДОПК, писма за ангажимент от „ПИБ“АД, справки за изп.дела, удостоверение за семейно положение, схема на самостоятелен обект и квитанции за платени такси - се установяват данни, че по подготовката и финализирането на сделката са извършени множество фактически, организационни и документални действия.

Тези действия по естеството си съответстват на обичайно съдържание на посредническа услуга при продажба на недвижим имот, а именно: осигуряване на комуникация м/у страните, съдействие при огледи, координация с брокера на насрещната страна, съдействие при събиране на документи, изясняване на тежести и пречки пред сделката и подпомагане на страната до нотариалното изповядване.

Писмените док-ства се подкрепят и от събраните гласни док-ства. От показанията на свидетеля К.се установява, че именно той е свързал управителя на ищцовото дружество И.Ш. с ответника М.Т., след като ответникът е споделил, че има имот за продажба в г.С..

Свидетелят сочи, че е създал общ В. чат м/у двамата, след което страните са продължили комуникацията помежду си. Макар свидетелят да не е присъствал при конкретно договаряне на размер на възнаграждението, показанията му съответстват на писмените док-ства относно първоначалното свързване на страните, последвалото реализиране на продажбата и възникналия спор за неизплатено възнаграждение.

Свидетелят К. възпроизвежда и разговори с ответника след сделката, при които последният не е отричал отношенията с ищеца, а е заявявал, че ще се свърже с него, че знае за ситуацията и че ще „оправи нещата“. Това поведение представлява косвена индиция, че ответникът е съзнавал наличието на неуредени отношения с ищеца вр. с извършената сделка.

От показанията на свидетеля Е., брокер на купувача, се установява, че процесният имот е бил предлаган ч/з управителя на ищцовото дружество, че именно ч/з него е бил осигурен достъп до имота и че той е представлявал интересите на продавача в комуникацията и подготовката на сделката. Свидетелката сочи, че сделката не е била лесна, тъй като по имота е имало възбрани, задължения към НАП, необходимост от уточняване на плащания и координация с банка и нотариус. Посочва още, че комуникацията относно необходимата документация е протичала през И.Ш., като той е представлявал продавача, а свидетелката купувача.

Свидетелката Е. потвърждава, че продажбата е реализирана при цена от 290`000.00 €.

Същата посочва още, че обичайното комисионно възнаграждение в този вид дейност е 3% 2 без ДДС, съответно 3,6% с ДДС, както и че в практиката не е изключено част от клиентите да не подписват предварително писмен договор, особено когато са свързани ч/з познати и отношенията първоначално се основават на доверие.

Съдът съобразява, че договорът за посредничество при продажба на недвижим имот е неформален договор, доколкото законът не изисква писмена форма за неговата действителност. Писмената форма има доказателствено значение, но липсата на подписан писмен договор не изключва възможността правоотношението да бъде установено ч/з други писмени док-ства, свидетелски показания и цялостното поведение на страните.

С оглед горното, съдът намира че твърденията на ищеца намират достатъчна опора в събраните по делото док-ства, за да се приеме вероятна основателност на главния иск по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Данните по делото сочат на възникнало облигационно отношение по възлагане на посреднически услуги, извършване на действия по подготовка и реализиране на продажбата, настъпване на крайния резултат - сключване на окончателен договор за продажба на 22.04.2025 г. при цена от 290`000.00 €, както и липса на плащане на претендираното възнаграждение.

Претендираната сума от 11`300.00 лв. съответства приблизително на възнаграждение от 2% в/у продажната цена от 290`000.00 €, като 2% от тази цена възлизат на 5 800 €, чиято левова равностойност по фиксирания курс на БНБ е по-висока от претендираните 11`300.00 лв.

Освен това от показанията на свидетеля Е. се установява, че обичайното възнаграждение при сделки с недвижими имоти е 3% без ДДС, съответно 3,6% с ДДС. Поради това претендираният размер не се явява очевидно несъразмерен или необичаен за подобна посредническа дейност.

Доколкото е предявена и евентуална претенция по чл.59 ЗЗД, съдът отбелязва, че изложените фактически твърдения и събраните док-ства биха обосновали вероятна основателност и на тази претенция, доколкото се сочи, че ответникът се е ползвал от извършена професионална посредническа услуга, довела до продажба на негов имот, без да заплати възнаграждение за нея. В този случай обогатяването би се изразило в спестяване на обичаен разход за посредническо възнаграждение, а обедняването на ищеца - в извършване на дейност без получаване на икономически еквивалент. Доколкото обаче главният иск се явява вероятно основателен и следва да бъде уважен, съдът не дължи отделно произнасяне по евентуалната претенция.

Наред с вероятната основателност на иска, съдът намира, че са налице и останалите процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. На ответника са били надлежно връчени препис от ИМ и приложенията, като са му били указани последиците от неподаване на отговор и от неявяване в СЗ. Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не се е явил в първото по делото СЗ, не е изпратил представител и не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение.

При тези данни са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК, и чл.239, ал.1 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният главен иск бъде уважен. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което горните съображения са относими към преценката за наличие на процесуалните предпоставки и вероятната основателност на предявения иск.

Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва по чл.86 ЗЗД. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи законната лихва за забава в/у главницата. В случая ищецът претендира законна лихва от датата на предявяване на ИМ, поради което същата следва да бъде присъдена от тази дата до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. От представения списък по чл.80 ГПК, и док-ствата за извършването им се установява, че ищецът е сторил разноски общо на 3

1`052.00 лв. /537,88 €/ , от които 452.00 лв. /231,10 €/ държавна такса и 600.00 лв. /306,78 €/ адв. възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН*, адрес: *, да заплати на „И.”ООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител И.Д.Ш., сумата от 11`300.00 лв. в еврова равностойност от 5`777,60 € - дължимо възнаграждение за предоставени посреднически услуги при продажба на недвижим имот, в *, с идентификатор ***, продаден с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №152, том I, рег. №2517, дело №140/22.04.2025 г. на нот. В.В., рег. №268 на НК, ведно със законната лихва в/у сумата, считано от 24.10.2025 г. - датата на предявяване на ИМ, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН*, да заплати на „И.”ООД, ЕИК*, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1`052.00 лв. / в еврова равностойност от 537,88 € - сторени по делото разноски.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Ответникът може да поиска от въззивния съд отмяна на неприсъственото решение при условията и в срока по чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Разлог, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: