Решение № 51 от 06.03.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Габрово, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20234200500412 по описа за 2023 година

Производстнвото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "ФИНАСИТИ" ЕАД гр. София против решение №349/14.07.2023 г. по г.д. № 1747/2022 по описа на Районен съд Габрово, в частта, с която съдът е отхвърлил исковете за сумата от 2583.08 лева. която била разликата между пълния размер на претенцията и нейната уважена част (3577.16 - 994.08 = 2583.08).

Решението в обжалваната част било неправилно, поради несъответствие с процесуалния и материалния закон и като такова следвало да бъде отменено.

Твърди се, че по делото била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед, която е била връчена длъжника по реда на чл.47 ГПК. Заповедният съд е дал указания на дружеството за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

В исковата молба изрично било посочено, че записът на заповед бил редовен от външна страна и този факт, който бил приет за доказан и от първата инстанция, бил достатъчен, за да се докаже съществуването на претендираното вземане. В тази връзка ФИНАСИТИ ЕАД, като ищец, не направило твърдения в посока наличие на каузално правоотношение и наличие на връзка между него и записа на заповед, съобразявайки се с цитираното в жалбата ТР №4/2013 г.на ОСГТК.С отговора на исковата молба особеният представил на ответника за първи път направил твърдения за наличие на каузално правоотношение и наличие на връзка между него и ценната книга на заповед. В тази хипотеза съгласно задължителните указания на ВКС, обективирани в посоченото Тълкувателно решение, ответникът Д. И. чрез 1 особения представител трябвало да докаже своите твърдения, съдържащи се отговора на исковата молба, поради което неправилно доказателствената тежест била възложена в тежест на ищцовото дружество, с което първоинстанционння съд допуснал съществено процесуално нарушение като не е указал на страните начина, по който се разпределя доказателствената тежест по делото.

В жалбата се излага още че по същество изводите на районния съд не кореспондирали и с материалния закон. Не била взета предвид правната същност на записа на заповед като ценна книга на заповед и като менителничен ефект. След като по делото е прието за безспорно, че записът на заповед е редовен от външна страна, този факт бил напълно достатъчен, за да се приеме, че издателят следва да плати сумата по записа на приносителя. Доказано било и че ценната книга е предявена за плащане на издателя. По делото издателят и ответник И. не доказал да е направил плащане по менителничния ефект.

Всичко това било напълно достатъчно, за да бъде уважен предявеният по делото иск в пълен размер.

Според жалбоподателя, при изследване на каузалното правоотношение - договор за финансов лизинг №16003945/00002 първата инстанция не е приложила правилно материалния закон.

Договорът за финансов лизинг и приложенията са приложени към заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК в заповедното производство. Подробно се излагат аргументи относно основателността на претендираните суми 0.44 лв. неустойка за забавено плащане, неустойка с обезщетителен характер в размер на 15 % процента от доставната цена по договора в размер на 1020 лв., както и дължимият от ответника ДДС върху вече определената данъчна основа в размер на 794.64 лева, който е претендиран по делото, сумата от 696.00 лева за услугата по откриването и преустановяването ползването на лизинговата вещо и 72.00 лева за транспортиране на автомобила до най-близкия клон на ФИНАСИТИ ЕАД, тъй като техническото състояние, в което било намерено и върнато МПС от ответника не позволявало превозното средство да се движи на собствен ход.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което на жалбоподателя да бъде присъдена сумата от 2583.08 лева - главница, представляваща частично задължение от общото в размер на 9467.86 лева по Запис на заповед от 17.01.2020г. с падеж 17.04.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума от 12.01.2021г. до нейното окончателно изплащане, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №56/2021г. по описа на РС-Габрово, както и да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок писмен отговор не е постъпил.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, чиито предмет се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая това е запис на заповед, поради което предмет на делото е вземане по редовен от външна страна менителничен ефект. При въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, както е в настоящият случай, се разкрива основанието на задължението за плащане или неговият обезпечителния характер. В този случай следва да се обсъди и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на него, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед/ т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г., по тд № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Дължимостта на сумата по записа на заповед е обусловена от това да се установи, че е издаден във връзка с обезпечение на конкретно каузално правоотношение. Предмет на изследване по делото е както съществуването на вземането на ищеца по процесния запис на заповед, така и съществуването на вземане по каузалното правоотношение, обезпечено с него.

Пред първоинстанционният съд е било установено, че ответникът е издал запис на заповед на 17.01.2020 г. в полза на ищеца за сумата от 9467.86, с падеж 17.04.2020 г., който е предявен за плащане на издателя на датата на падежа. Процесният запис на заповед е редовна от външна страна ценна книга, тъй като изискуемите по закон реквизити на менителничния ефект са налице, съобразно чл. 535 от ТЗ.

Установено е също, че между "Финансити" ЕАД /с предишно наименование "Амиго лизинг" ЕАД/ и ответника по делото е налично облигационно отношение по договор за финансов лизинг, произтичащо от договор за финансов лизинг № 16003945/00002 от 17.01.2020 г., с който е предоставен от дружеството лизингодател лек автомобил "AUDI A4 ", рег. № ******, за ползване на лизингополучателя, срещу задължение на последния да заплаща дължимите лизингови вноски, съобразно погасителен план, както и таксите по регистрация на автомобила, нотариални такси, такса за разглеждане и оценка на кредитоспособността и други. В т. 8. 1 от договора, страните са постигнали съгласие с цел обезпечаване на пълното и точно изпълнение на задълженията на лизингополучателя, по този договор да бъде издаден запис на заповед, който периодично да бъде привеждан в съответствие с остатъка от задължението по договора. От представената справка за дължимите суми по договора за лизинг от ищеца става ясно, че за периода от 29.01.2020 г. до 17.09.2020 г. лизингополучателят е плащал всички дължими суми по сделката – първоначалната лизингова вноска, таксите, услугата по регистрацията в КАТ, данъците, лизинговите вноски, вноската по застрахователната премия, както и дължимата неустойка за забавено плащане. Съобразявайки приложената справка в заповедното производство, стойността на лизинговите вноски след 10.09.2020 г., начислените след тази дата неустойки, такси за временно преустановяване на актив по договор за финансов лизинг, транспортна услуга за финансов лизинг и начислено ДДС до 15.01.2021 г., са в общ размер на 3577.16 3 лв., колкото е сумата, която се претендира по Записа на заповед от 17.01.2020 г. в полза на дружеството лизингодател.

Неоснователно е направеното в жалбата оплакване относно липсата на доказателства за наличие на каузално правоотношение между страните и от там неправилно разпределена доказателствена тежест. Самият ищец със заявлението си за издаване на заповед за изпълнение основана на запис на заповед, представя договора за финансов лизинг и Общите условия, както и справка за задълженията на ответника по този договор, които са приети като доказателства по делото, приложени към ч.гр.д. №56/2021 г. на ГРС.

Обстоятелството, че договорът за лизинг е прекратен, както е заявил ищеца при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е оспорено от ответника по делото.

Основанието, на което се претендира исковата сума е запис на заповед. Записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, както е в случая, съобразно приложения по делото договор за финансов лизинг -т. 8. 1, за реализиране вземане по записа на заповед, следва да е налице съответно на него задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент. В противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед/ така Р № 249/02.02.2015 г., т. д. № 4224/2013 г., ВКС I т. о/.

Установи се обезпечителната функция на записа на заповед по сключено между издател и поемател каузално правоотношение, както и че плащането на записа на заповед следва да е на датата на падежа 17.04.2020 г., предявен на издателя за плащане на падежа – 17.04.2020 г., от където следва, че дължими на лизингодателя са само сумите по договора за лизинг, изискуеми към тази дата -17.04.2020 г. От представената от ищеца справка за дължими суми по договора за лизинг, задълженията по сделката от 29.01.2020 г. до 17.09.2020 г. са платени от ответника, включително и първоначалната лизингова вноска, както и тези за месец февруал, март и април 2020 г. По отношение вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед 17.04.2020 г., не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Тъй като е установено, че са дължими само вземания по договора за лизинг след 17.09.2020 г. за лизингови вноски, неустойки и др., издаденият запис на заповед от 17.01.2020 г., не обезпечава тези вземания. По отношение на вземанията по каузалното правоотношение, които не са били изискуеми към датата на падежа на записа на заповед и са възникнали по – късно, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Това е предполагало отхвърляне изцяло на предявения иск, но предвид липсата на жалба против решението, в частта му, с която искът е уважен, като крайна последица от изложеното, се налага отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

С оглед изхода на спора на особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лв., което жалбоподателя да заплати по депозитната сметка на Окръжен съд Габрово, за която сума при неизпълнение на задължението в едноседмичен 4 срок от уведомяването ще бъде издаден срещу дружеството изпълнителен лист.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 349/14.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1747/2022 г. по описа на Районен съд Габрово.

ОСЪЖДА "ФИНАСИТИ" ЕАД ЕИК 204695366, съдебен адрес гр. София, ул.

Христофор Колумб – сграда Авто Юнион Център“ № 43 ет.,8 да заплати по депозитната сметка на Окръжен съд Габрово сумата 300 лв., възнаграждение за особен представител адвокат Б.Г..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5