Решение № 14 от 02.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Монтана, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231600600371 по описа за 2023 година

С присъда на РС Монтана от 14.11.2023г. по НОХД № 1495/2022г., подсъд. В. В. от гр. *е призната за невиновна в това, на неустановена дата през периода от 13.04.2020г.до 06.06.2020г в гр. *, на ул. *“ № * самоволно, не по установения от закона ред, да е осъществила едно оспорвано от В. К., В. Д.(починал) и С.П., (починала), и тримата от гр. *, свое предполагаемо право, право на собственост върху жилищна сграда, находяща се на адрес гр. *, ул. „*“ № *, със застроена площ 56 (петдесет, шест) кв. метра, брой надземни етажи: 2 (два), с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор *, гр. *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18 29/05.04.2006г на Изп. директор на АК, като сменила патрона на входната врата на сградата и я заключила, и поставила СОТ на същата сграда, съгласно сключен договор за охрана на обект с № */26.05.2020г. с фирма „О. С.“ ЕООД, гр. *, с което ограничила достъпа до нея, и с действията си възпрепятствала упражняване правото на собственост на В.К. и правото на ползване на В.П. (починал) и С.П. (починала) върху сграда с идентификатор *, гр. *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-29/05.04.2006г на Изп. директор на АК, находяща се в гр. *, ул. „*“ № *, произтичащи от договор за издръжка и гледане - НА № *, том *, рег. № *, дело № *от 2020г. на Нотариус № *на Нотариалната камара А.П. с район на действие – района на РС Монтана, като случаят да е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението за 1 престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.

Недоволна от така постановената присъда е останала РП Монтана, която я протестира изцяло и в срок. Моли съда да приеме, че деянието е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, да отмени атакуваната присъда и признае подсъдимата за виновна и я осъди по повдигнатото обвинение, като й наложи справедливо наказание.

Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 12.12.2023г. и е преценил, че не следва да се допуска разпит на подсъдимата, както и събиране на нови гласни доказателства.

Прокурорът поддържа протеста в открито съдебно заседание и моли съда да отмени постановената присъда и постанови нова с която признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение. Счита деянието за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин.

Подсъдимата – въззиваема В. В. не се явява, вместо нея и за нея се явява адв. К.Б. който моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Протеста е неоснователен. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна не е доказано по несъмнен начин подсъд. В. В. от гр. *, на неустановена дата през периода от 13.04.2020г до 06.06.2020г в гр. *, на ул. „*“ № *самоволно, не по установения от закона ред, да е осъществила едно оспорвано от В. К., В.Д. (починал) и С. П., (починала), и тримата от гр. *, свое предполагаемо право, право на собственост върху жилищна сграда, находяща се на адрес гр. *, ул. „*“ № *, със застроена площ 56 (петдесет, шест) кв. метра, брой надземни етажи: 2 (два), с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор *, гр. *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18 29/05.04.2006г на Изп. директор на АК, като сменила патрона на входната врата на сградата и я заключила, и поставила СОТ на същата сграда, съгласно сключен договор за охрана на обект с № */26.05.2020г. с фирма „О.С.“ ЕООД, гр. *, с което ограничила достъпа до нея, и с действията си възпрепятствала упражняване правото на собственост на В. К. и правото на 2 ползване на В.П. (починал) и С.П.(починала) върху сграда с идентификатор *, гр. *, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-29/05.04.2006г на Изп. директор на АК, находяща се в гр. *, ул. „*“ № *, произтичащи от договор за издръжка и гледане - НА № *, том *, рег. № *, дело № *от 2020г. на Нотариус № *на Нотариалната камара А.П. с район на действие – района на РС Монтана, като случаят да е немаловажен, с което да е осъществила състава на престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.

Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:

На 25.07.1982г. в ресторант „*“ се състояла сватбата на С.П. (към тогавашния момент), след сватбата с фамилия П. и Д.П.. На сватбата дядото Д. П. след съгласие от страна на съпруга на свид. Р.П., негов син и брат на Д.П., дарил на младото семейство чрез поставено в плик саморъчно написано завещание къща и парцел, намиращи се в гр. *(тогава *), кв. *, парцел *. Голямата къща била построена 1948г.

Съпругът на свид. Р.П. работил в окръжния съвет и бил чул, че собственоръчно написано завещание може да се признае от съда и му казал на Д.П. Последният попитал Р. и другият си син, нейн съпруг, имат ли нещо против точно на сватбата на внука си, да даде саморъчно написаното завещание на Д.В. – бащата на подсъдимата В. и на Ц. (нейн брат), при което Р. и съпругът й казали, че нямат нищо против. Покойният Д.П. написал завещанието и на сватбата на Д.П.му го дал. Когато се женил Д.П.бил войник.

На 26.08.1987г. съпругът на свид. Р.П. – починалият понастоящем Т.П.се отказал от наследството останало от Д.П., б.ж. на *, починал на 04.05.1986г. и от наследството на Е.П., б.ж. на кв. *, *, починала на 28.03.1983г.

Свид. Р.П. и мъжът й си закупили парцел, направили си къща наблизо, на ул. „*“ № *, а къщата дарена на семейството на Д.П. била на ул. „*“ № *.

Децата на Д.В.– В. и Ц. се родили там, в тази къща - в голямата, в малката къща били С. и В.П.. Когато починали Е. и Д., в малката пристроена къща започнали да живеят В. и С..

Като заживели в малката къща В. и С., в голямата къща живеели Д.П., съпругата му С. и децата им. Малката къща, представлява стаичка с коридор и още една стаичка, СОТ не е поставен.

В. П. и неговата съпруга имали ключ и от двуетажната къща, тъй като ползвали санитарните помещения - баня и тоалетна, както и готварска печка, каквито нямало в обитаваната от тях постройка.

Преди това в имота на ул. „*“ № *живеели свид. В.К., брат й – Д.П. (баща на подсъд.

В. В.) и родителите им – покойните вече В.П. и С. П.. След това В. и Д. създали семейства.

В. отишла да живее в *, където живеел мъжът й, а Д. си останал в дарената му къща, където 3 живеел с жена си С. и децата им В. (подсъдимата) и нейния брат Ц.. След смъртта на Д. и Е., С. и В.П.се преместили да живеят в пристроената къщичка по-навътре в мястото, а в голямата къща останали да живеят С.П. (майка на подсъд.В.), мъжът й Д. В. (баща на подсъд. В.) и децата му подсъд. В. В. и брат й Ц.В.. Бащата на подсъдимата, Д. В. направил ремонт на голямата къща, сложил парно, подредили си, накупили си мебели. Първо изнесли стъпалата. Преди това били дървени вътрешни стъпала и Д.В. ги изнесъл и направил външни стъпала с тераса. На мястото на вътрешните стъпала направил баня, парно си направил. В. след това правила с В.оградата, но по къщата не са правили нищо. В. сменила дограмата и вратите на къщата.

Накрая вече, преди да починат една година, В. прибрала при себе си родителите си С. и В.П.

В., когато се върнела от мястото, където работи, си идвала в голямата къща, която е на баща й Д.. В. заключвала и отключвала тази къща. Къщата има СОТ, В. го сложила, съгласно договор № */26.05.2020г. Двуетажната къща била на името на Д.П., който я завещал на Д.П., баща на В.. Когато е монтиран СОТ в голямата къща, свид. Е. Й. бил приятел на В.. В. правила ремонт – сменила дограмата и вратите. Д.(М.) приживе правил и парно в къщата.

В средата на м.04.2020г. подсъд. В. В. отишла в кантората на адв. К. Б. и казала, че била разбрала, че В. П. е прехвърлил нейната къща на В. - на дъщеря си.

В. разговаряла лично с В.П., при което той отрекъл да е прехвърлял имота на когото и да било. По този повод тя заявила на адв. Б., че ако желае, може лично да разговаря с В. П. и сам да се убеди дали тя му казва истината. Организирала се среща, като В. казала, че могат да се срещнат още същия ден. Час по[1]късно, адв. Б. помолил свид. адв. С.Т. да слезе с него, за да присъства на този разговор между него и В.П. и да чуе какво ще каже. Слезли заедно пред кантората, В. чакала пред кантората и посочила един паркиран автомобил - сив * с монтанска регистрация. Видели вътре възрастен човек, който седял зад шофьорското място.

Човекът се привел, за да може да го видят и се представил, казал, че е В.П., бащата на В..

Адв. Б. също се представил и го попитал дали е прехвърлял къщата на В., на В.. Той категорично отрекъл да е прехвърлял какъвто и да е имот, пък камоли къщата на В.. Тогава адв. Б. попитал дали е ходил при нотариус преди около 10–ина дни, при което В.П. заявил, че е ходил при нотариус, но не за да прехвърля имот на В., а за да се снабди с дубликат от констативен нотариален акт за друг негов имот. В. казал също, че когато е бил при нотариуса, същият му е прочел част от този нотариален акт, за да се убеди, че това е търсеният от него акт и след като В. е потвърдил, че това е търсеният нотариален акт, нотариусът му е издал дубликат, като го е помолил за получаването на този акт да се подпише и В. казал, че се е подписал няколко пъти. Преди да си тръгнат за кантората, адв. Б. попитал В. дали има някакви претенции към къщата на В., при което В. казал, че никога през живота си не е имал претенции към тази къща, там са израснали нейните родители, тя е израснала там и той винаги си бил нейн. През времето, докато адв. Б. разговарял с В.П., В. била на известно разстояние - до стълбите на кантората, а разговарящите били на около 5-6 4 метра, където бил паркиран автомобила, в началото на храстите, като В. и приятелят й Е., не били при разговарящите. Разговорът между В. П.и адв. Б. протекъл спокойно и нормално.

Адв. Б. спокойно задавал въпросите, В. отговарял също спокойно, разговорът протичал без всякакво напрежение и свид. адв. Т. повярвал и нямал съмнения, че казва истината.

Свид. Н. Л.е сватя на свид. В. К.. Присъствала когато майстори изливали цимент покрай кладенеца. Някъде около 16:30 – 17:00ч В. й се обадила, че не им достига една торба цимент, свид. Л.купила и я закарала на мястото, където живеят С. и В.П. (бабата и дядото).

Закарала я на майсторите за довършване. Когато В. закарала майсторите, свид. Н.Л. останала с бабата и дядото. През това време пристигнали племенницата й В. и приятелят й свид. Е.Й., който си паркирал л.а. в двора на имота, но този ден бил заключен с катинар. След консултация с адв. Б., В. взела чук, който бил до чешмата, дала го на Е., който разбил катинара, за да си паркила л.а. в двора. Въло изглеждал притеснен, чул, че Е. казва – „ела да отидем в полицията, има дежурни до 18:00ч”. При което В. казал на Н. „Тръгвай, тръгвай!”, тя го попитала - „Къде?”. Свид. Н.Л. качила в лекия си автомобил възрастните хора С. и В.и ги закарала в дома на дъщеря им В., която живее в * на гр. *. Те останали при В.. В началото на м. юни 2020г. ходили на Черешова задушница и връщайки се от гробища се отбили в къщата на ул. „*“ № *, където видяли вече, че е сложен СОТ на голямата къща и не може да се влезе. СОТ-ът дал сигнал и пристигнало длъжностно лице от СОТ, пристигнала и полиция и ги предупредили, че след като е заключено, има висящо дело, не могат да влизат и си тръгнали. Седели пред вратата на къщата на пейка в двора, защото С. и В. го понесли тежко.